ТОП ПРЕСА в търсене на отговори: Колко са наглите схеми за точене на НЗОК? Каква е „Цената на Хипократовата клетва“ днес?!
-
- май 14, 2025
Докато виновните не бъдат подведени под отговорност и не бъдат въведени ефективни механизми за превенция, доверието в здравеопазването ще продължи да се топи, а цената ще плащаме всички ние- данъкоплатците.
Илюзията за качествено и достъпно здравеопазване често се разбива в суровата реалност на корупционни практики и злоупотреби. Поредица от разкрития през последните години, кулминиращи в констатациите на НЗОК за фиктивни хоспитализации и съдебните решения срещу големи лечебни заведения, показват тревожна тенденция за неправомерно усвояване на средства чрез клинични пътеки. От „мъртви души“ и „фантомни“ пациенти в болничните регистри, както и реални хора, използвани за завишаване на отчетената дейност до абсурдни схеми, включващи раздаване на хранителни продукти срещу фиктивно лечение.. Схемите за източване на здравната каса придобиват все по-изобретателни и нагли форми, поставяйки под въпрос, дали „грижата“ за пациента не се е превърнала в грижа за лични облаги. Облаги заради които, българската здравна система не спира да бъде разтърсвана от скандали, свързани със злоупотреби на публични средства.
Последните данни на НЗОК за установени щети за стотици хиляди левове само в края на 2024 г. са само върхът на айсберга, зад който прозират дългогодишни практики за източване на милиони от здравната каса.
Напомняме, че точно в края на 2024 година НЗОК разкри измами за половин милион лева с фиктивни хоспитализации. Това се случи след като, Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) установи източване на средства чрез регистриране на несъществуващи болнични легла в информационната система на институцията. Тогава при задълбочена проверка бяха разкрити общо 760 фантомни легла в различни области на страната.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов съобщи, че към онзи момент само е потвърдена злоупотреба със средства в размер на 143 000 лева, но общата стойност на отчетената дейност от фиктивните легла достигала близо 500 000 лева.
В хода на разследването бе разкрит и фрапиращ случай на пациент в София, който е бил хоспитализиран цели 37 пъти в едно и също лечебно заведение от началото на 2024 година. „Имаше хора с по 20, имаше хора с по 15 хоспитализации. Ние взехме под внимание над 4 хоспитализации в рамките на тази година. Максималното число беше 39, от които 37 в едно лечебно заведение“, поясни тогава управителят на НЗОК.
За миналата година бюджетът за болнична помощ надхвърли 3 милиарда лева, които обаче се оказаха недостатъчни. През настоящата година, ще трябва да бъдат изплатени допълнително 146 милиона лева за покриване на надвишените разходи от предходната година.
Конкретният случай от края на 2024 година, при който НЗОК разкри измами за половин милион лева с фиктивни хоспитализации и фантомни легла, съвсем не е изолиран инцидент в историята на българското здравеопазване. Напротив, през годините назад са регистрирани множество сходни, а понякога и по-фрапиращи схеми за източване на средства чрез злоупотреби с клинични пътеки, които хвърлят още по-мрачна сянка върху доверието в системата.
През юли 2024 година, Върховният административен съд (ВАС) потвърди наложената от НЗОК санкция една от най- големите болници у нас- УМБЛАСМ „Пирогов“ за прекратяване на договора по клинични пътеки за диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза) и диагностика и лечение на остра бъбречна недостатъчност при лица над 18 години.
Тогава Тричленен състав на ВАС с председател Тодор Тодоров установи, че по отношение на клиничната пътека в посочените истории на заболяването липсват приложени снимки от ехография, „Протокол за ултразвуково изследване“. В приложените епикризи също липсват резултат от проведено ултразвуково изследване.
Върховните магистрати посочват, че при проверката са проведени анкети с части от здравноосигурените лица, с неизправни документи, при които същите са посочили, че не са били на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ по клиничната пътека и в периода, за който е била отчетена съответната медицинска дейност. Едно от тези лица е тогавашният министър на здравеопазването доктор Стойчо Кацаров. Той уволни тогавашният директор на Пирогов – проф. Асен Балтов, което доведе до протест на част от медиците в лечебното заведение.
ВАС отбелязва, че „Пирогов“ е отчитал по пътеки и собствения си персонал. Част от пациентите по двете клинични пътеки са били с месторабота УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов„. По време на тяхната хоспитализация те не са използвали отпуск по болест.
По отношение на здравноосигурените лица е отразен приемът на антибиотик „Аксетин“, като в историята на заболяването липсват данни за извършена проба за чувствителност на антибиотика преди приложението му. Установено е също, че в изисканата и представена от болничната аптека справка за отпуснати медикаменти на пациента е отразено отпускането на лекарствени продукти, но липсва отпуснат антибиотик „Аксетин“. Поради това е прието, че не е извършена процедурата „Инжекция на антибиотик“ с код по МКБ 99.21, поради което попада в хипотезата на отчетена, но неизвършена дейност, подчертават ВАС.
Върховният съд бе категоричен, че въпреки липсата на доказателство за извършените процедури, в нарушение на изискването за медицински алгоритъм по процесната клинична пътека, при всеки един от пациентите е отразено извършването им и респективно е претендирано заплащането им по клинична пътека. Общият брой на фалшивите хоспитализации, установени от НЗОК е над 600, а щетата за бюджета на НЗОК е над 1 милион лева.
През 2023 година, разкриха и друга мащабна схема за източване на НЗОК, и по- точно, как лекуват „пациенти“, докато са гости на хотели в голям областен град.
Схемата бе установена в хода на разследване, предприето от служители на отдел „Икономическа полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
Според данните от проверката, осъществена на 4 декември 2023година от икономическите полицаи и контролни екипи на НЗОК, престъпната схема е прилагана от 1 януари 2022 г. до 30 юни 2023г., като в този период общо са отчетени 5681 хоспитализации от лечебно заведение. Част от пациентите са били еднократно приемани за рехабилитация, но от лечебното заведение са отчитали две или повече хоспитализации. Друга част от „пациентите“ са гостували в хотели в същия град и на две близки селища, а личните им данни са били използвани от заведението за отчитане на неизвършена медицинска дейност. По предварителни разчети стойността на клиничните пътеки, по които най-често са били отчитани хоспитализациите, са в размер на 391 и 487 лева.
2022 година: Друга още по-нагла схема- директорът на болницата в Баня, приемал фиктивни пациенти срещу кашкавал
След скандалните разкрития за раздаване на кашкавал и салам по клинична пътека последваха уволнения и още разкази за схемите с фиктивните болни в санаториума в Баня, директорката бе временно отстранена от поста си, а от МЗ и НОИ са назначени проверки. Самосезира се и Районната прокуратура в Пловдив.
Тогава, бившия рехабилитатор в здравното заведение Никола Чакъров, разказа, че е бил вписван най-малко два пъти като фиктивен пациент. От думите му стана ясно, че поне половината персонал е минал по този път. „Схемите с фиктивните клинични пътеки стартираха, малко след като започна пандемията”, обясни тогава Чакъров и добави, че някой от ръководството на санаториума идвал и казвал, че от утре служителят е пациент по клинична пътека.
Искали личните им карти и оформяли документите. След 7 дни служителите само се разписвали, че са изписани и получавали в замяна кашкавал и салам.
Припомняме, че Специализираната болница за рехабилитация в град Баня, Карловско е филиал на цяла структура от санаториуми към здравното министерство. В нея се лекуват пациенти по програми на НОИ и по клинични пътеки.
Данните сочеха, че само за 2021 година с пари от осигуровките ни там са лежали около 3 500 души. Голям процент от пациентите обаче не били реални, твърдяха бивши и настоящи служители. Ръководството лекувало по документи основно персонала. А в замяна на служителите са давали кашкавал и салам. Въпреки че, по закон за прием по програма на НОИ или по клинична пътека се изискват медицинско направление, удостоверение, доказващо заболяване и още допълнителна документация, от служителите се искало само да се подпишат и да си вземат кашкавала.
Версиите на ръководството били различни. Едната е, че с парите, които постъпват от НОИ и Здравната каса ще се направи ремонт на базата. Другата е, че заради пандемията тогава не могъл да се запълни нужният лимит от пациенти. Случвало се е и в една и съща година, един служител да се лекува фиктивно три пъти, разказва дългогодишната бивша служителка на болницата Бояна Кандилева. Работила е в санаториума близо 30 години. Част от персонала пък въобще не е бил уведомяван, че лежи по документи, твърди един от настоящите служители в болницата.
И ако си мислите, че основно това са порочните схеми за точене на средства от здравеопазването, това съвсем не е така. Много често срещани други практики за измами с клинични пътеки са:
Необосновано удължаване на хоспитализация: Пациенти се задържат в болницата по-дълго от необходимото, само за да бъдат отчетени повече дни по съответната клинична пътека. Това може да се случва без медицински основания и да излага пациента на ненужен престой и риск от вътреболнични инфекции.
„Раздуване“ на извършени процедури: Отчитане на по-скъпи или повече на брой процедури от реално извършените. Например, вместо един вид изследване се отчитат няколко, или се фактурират консумативи, които не са били използвани.
Неправомерно насочване на пациенти: Лекари или медицински заведения могат да бъдат стимулирани (финансово или по друг начин) да насочват пациенти към конкретни болници или за конкретни процедури, които не са медицински необходими, но са финансово изгодни за съответното заведение.
Фалшиви диагнози: Поставяне на по-тежки или различни диагнози от реалните, за да се отчете лечение по по-скъпа клинична пътека.
Разделяне на една процедура на няколко клинични пътеки: Една медицинска интервенция или състояние се разделя на няколко отделни клинични пътеки, за да се получи по-голямо финансиране от НЗОК.
Използване на „вратички“ в правилата: Намиране и експлоатиране на неясноти или пропуски в дефинициите и правилата на клиничните пътеки за заобикаляне на ограничения и получаване на допълнителни средства.
Скрити договорни отношения: Медицински заведения могат да имат неофициални споразумения с други фирми (например лаборатории, доставчици на консумативи), които водят до завишени разходи, отчитани по клинични пътеки.
Борбата с измамите в здравеопазването е дълъг и сложен процес, който изисква обединените усилия на институциите, медицинската общност и обществото като цяло. Разкритите случаи на злоупотреби с клинични пътеки трябва да послужат като болезнен урок и катализатор за реформи. Защото, зад сухите цифри на финансовите щети стоят реални хора – пациенти, които могат да бъдат лишени от качествена грижа поради неправомерното разходване на средства, и данъкоплатци, чиито вноски се източват по недопустим начин.
Тези злоупотреби не само застрашават финансовата стабилност на здравната система, но и ерозират основните принципи на справедливост и солидарност.
Докато виновните не бъдат подведени под отговорност и не бъдат въведени ефективни механизми за превенция, доверието в здравеопазването ще продължи да се топи, а цената ще плащаме всички ние.
Въвеждането на съвременни електронни системи за проследяване и контрол, засилването на одита и прозрачността, както и насърчаването на етичното поведение сред медицинските специалисти са ключови стъпки към изграждането на по-честна и ефективна здравна система. Само така може да се гарантира, че средствата, предназначени за здравето на хората, ще бъдат използвани по предназначение, а „Хипократовата клетва“ ще бъде спазвана в дух и буква.
Be the first to leave a review.
