Нова Места: Камъкът оживява под пръстите на художничката Ваня Мутафчиева от гоцеделчевското село Мусомища

Пръстите й извайват строги образи на светци,  библейски персонажи, пейзажи с възрожденски къщи,  екзотични животни и красиви цветя.  Картините приличат на 3D изображения , изумяват с точните си детайли и оживяват пред погледа. Изработени са  с…камъчета. Кой би си го помислил, да вдъхнеш живот на камъка? Да го накараш да заживее нов живот претворен в прекрасни картини, толкова реалистични, сякаш са изрисувани с най- фината четка.

Талантливата Ваня Мутафчиева е от Мусомища, завършила е  техникум по електротехника, а твори невероятни образи от камък.Тя е земна , спокойна ,лъчезарна и много усмихната. Изключително скромна и непретенциозна, не обича  да парадира с таланта си, не го афишира и натрапва, но въпреки вродената й скромност за таланта й се говори. Прочува се чак до Добрич, където местна църква поверява в ръцете й извайването на иконостаса.  Така и трябва, творческият талан не бива да остава скрит.  Перфекционист и безкомпромисна към работата си, такава е Ваня. Разказва ми как  разбива с длетото напълно завършен проект, защото решава, че с други цветове би бил много по- съвършен и започва отначало. И така докато не се получи резултат, който да я удовлетвори напълно.

Ваня, как се правят картини с мозайки?

-Лесно, ако успееш да намериш точното място на всяко камъче. А иначе с желание,търпение и вътрешен усет за цветовете.

Какво е работното ти място? Имаш ли нужда от определена атмосфера или ритуали, за да работиш?

-Най- важно за работното ми място е светлината, трябва да е добре осветено, да е спокойно, за да не се разсейвам .Трябва ми и много пространство,заради многото инструменти, които ползвам, а за фон  задължително любима музика.

Каква музика предпочиташ да слушаш?

-Всичко без чалга, избирам музиката според настроението си, но за чалга никога нямам настроение.

Кога започна да се занимаваш с това?

-Преди повече от 10 години, но имаше период на прекъсване. Работех за един украински бизнесмен, който произвеждаше камъни за облицовка на сгради. Започнахме като на шега да правим и картини, а то взе, че се получи. За съжаление фирмата фалира. Тогава започнах да изработвам картини за себе си, за лично удоволствие, мои познати ги харесаха искаха да направя и за тях. Така започна всичко. Вече трета година, това е основната ми професия.

Картините приличат на пъзел и всяко следващо камъче допълва картината, сама ли рисуваш шаблоните?

-Да, изработвам шаблоните на компютър,след което ги пренасям върху основата , за да може изображението да е едно към едно с оригинала. Това е много важно при изработването на портрети и икони. Когато правя пейзажи имам по- голяма свобода да проявя лично творчество. Размерите на картините също са от значение. В една голяма картина има повече детайли и преливането на цветовете става по- плавно, а и самите камъчета се вплитат по- добре едно в друго и картината става по- реалистична. Има ограничения в минималния размер на една картина. Най- малката , която може да се изработи от камък е с размери 25 на 35 сантиметра.

Откъде набавяш материали?

-Предимно от кариерите в региона и цеховете за обработка на мрамор в региона и страната. Освен с камъни съм работила и с мидени черупки. Но освен, че често трябва да ходя до морето, за да си ги набавям ,мидите нямат това богатство на цветове, каквото има камъка, така че предпочитам да работя с камък.За ореолите на светците пък използвам специални керамични плочки със златно покритие, които се внасят от чужбина.

Това не е хоби, а твоя професия, има ли клиенти за този вид изкуство?

-Откакто работя самостоятелно, работя само по поръчка. Нямам време да изработя нещо по мое желание.

Какви са любимите ти теми и композиции, предпочитани цветове и форми?

-Обичам иконите и пейзажите, а предпочитаните ми цветове са земните, есенните. Камъните в региона са много подходящи за есенни пейзажи.

Обработваш ли допълнително естествените материали, които използваш?

-Само ако се наложи да се нарежат на машина. Но да се боядисват и полират- не. Всичко е естествено, цветовете са такива, каквито ги е сътворила природата. Интересното е , че времето не им влияе, не променят цвета си не избледняват, нито потъмняват.

Замисляш ли се за изложба, самостоятелна, или с други автори?

-За сега не ми остава време за самостоятелна изложба, но бих участвала с други автори. Миналата година в Стара Загора се проведе изложение на картини от български автори работещи с мозайка, в такава изложба бих участвала. Още повече, че техниката, която използвам е малко позната, разработвала съм  я в екип с Надя Калфова и Сергей Пиддубни- моите бивши работодатели.По-често срещани са така наречените римски и венициански техники. При тях се използват малки квадратчета с размери 1 Х1 сантиметра, а моята техника позволява по- голяма свобода, позволява цветовете да преливат плавно и красиво.

Колко време отнема изработването на една картина?

-Зависи от мащаба на проекта, но не по- малко от един месец.

Какво те вдъхновява?

-Различни неща. Може да е пейзаж, животинче, красиво цвете, някаква интересна форма, дори формата на облаците е извор на вдъхновение. Имам професионално изкривяване. Като погледна даден предмет и веднага си представям как би изглеждал направен от камъни и кои цветове биха били подходящи за композицията.

Къде могат да се намерят твоите творби?

-На този етап само в профила ми във фейсбук и на място при мен. Но скоро ще имам собствен сайт, където ще презентирам картините си.

Имам много идеи, но не ми достига време за реализация. За съжаление денонощието е само 24 часа.

Освен, че правиш толкова красиви картини, знам че изработваш и мартеници, рисуваш върху стъкло и изработваш бижута и играчки от макарони.

-Обичам да се занимавам с приложни изкуства, обичам разнообразието.Да, рисувах и върху стъкло, но не бях доволна от резултатите, а  с играчките от макарони радвам приятелите си. С мартениците е друго.При тях само с връзване и преплитане се получават прекрасни и интересни неща, а като се прибави и плетенето на една кука, възможностите стават безброй. Освен традиционните пискюли на Пижо и Пенда, всеки сезон се стремя да има нещо ново и различно.

Пожелай нещо на читателите на „Нова Места”.

-Преди  всичко да са живи и здрави, да не се страхуват да правят нови неща, да преоткриват себе си и да не спират да мечтаят.

Днес да се прави изкуство е подвиг, но въпреки трудностите, с които се сблъсква Ваня, нека й пожелаем да не се отказва от мечтите си.

На добър път! И дано скоро да има изложба, за да може по-широг кръг да се докосне до удивителните картини на Ваня.

А сега забравете за миг  сивото ежедневие и се насладете се на част от творбите на талантливата художничка.