Сенките на Свети Георги: Живописният свят на Серги Георгиев от Неврокоп
Часове преди хладното утро на Гергьовден, когато планинските сенки се плъзгат тихо по поляните край Неврокоп, в малкото селце край Хаджидимовския манастир „Св. Георги Победоносец“ животът изглежда застинал. Но непознати за очите неща се случват тук — духовното се допира до земното, а багрите на светостта тихо нашепват с вековен глас.
Там, сред аромата на босилек и смола, стърчи името на един човек — Серги Георгиев. Не е голямо име в учебниците, ала сред зидовете на храма и под вечния поглед на Св. Георги той е повече от художник — той е носител на чудото. Пръстите му събуждат дървото, а четката му разказва истории за вяра, упование и срамежлива благородност.
Неговите икони не са просто рисунки — те са мостове. Мостове между този свят и вечността. В дълбокия поглед на светеца, в златното сияние от ореола, в потрепването на изписания кант виждаш не само стара българска традиция, но и човешка болка, радост, надежда. Всяка линия, всеки нюанс отразява пулса на Неврокопския край — от тежките дъждове и ветрове до тихите молитви на простите хора. Серги рисува със сърце, което помни всички светли и тежки дни на своите съселяни.
Всяка Гергьовденска заран манастирът се събужда с нова сила. Миряните тръгват на поклонение и целуват иконата, изписана от Серги. Понякога се спират, заглеждат се — разпознава ли се в лика на светеца някой местен, някой герой от детството, или просто усмивката на един баща, който никога не се умори да вярва? Защото така рисува Серги Георгиев — така, че да ни напомни: истинското изкуство идва от душата на народа.
А сенките, преливащи по стените на манастира, ще пазят още дълго-паметта на тихия майстор и неговите чудотворни багри — докато вярата на този край има нужда от цвят и светлина.
Очерк за Топ Преса – с уважение към майсторите на духа
Be the first to leave a review.