Мюмюн Искендер – символ на безнаказаността и европейските злоупотреби в местната власт

Мюмюн Искендер, дългогодишен кмет на Минерални бани и верен съратник на Ахмед Доган, отново стана герой на българската съдебна хроника. Не заради добри дела или безспорни успехи в управлението, а поради тежки обвинения в участия в престъпна група, източваща европейски средства. Фактът, че и синът, и общински съветник са подведени под отговорност, само потвърждава усещането за семейно-бюджетен кръг, трансформирал местната власт в минна жила за личен интерес.

Това не е изолиран случай. Подобни сюжети стават вече норма в българските общини, където кметовете често разбират властта като възможност да уреждат роднини и приятели, да източват парите на всички граждани и накрая да се кичат със самочувствие на недосегаеми. При това, дори при очевидни доказателства и публичен натиск, съдебната система често буксува – или заради процедурни трикове, или поради „отводи“ на съдии, които сякаш бягат от взимането на отговорни решения.

Случаят с Искендер е показателен. След акцията на КОНПИ, първоначално оставен под домашен арест, кметът успя почти на шега да смени мярката за неотклонение с парична гаранция. Само у нас една прокуратура може да настоява за отстраняване на обвинен в тежки корупционни престъпления кмет, а в същото време делото да се лашка между съдилища и папки да се разнасят между Пловдив и Хасково като ученически тетрадки.

Хора като Искендер са истинските архитекти на усещането за безнаказаност в България. Те олицетворяват фразата „мой човек си, всичко ще оправим”, а избирателите, които още вярват на подобни персонажи, трябва да се замислят докога ще позволяват да бъдат употребявани като гласоподавателни автомати.

И накрая – това не е битка просто за един кметски пост. Това е изпитание за здравината на закона, за останките от морал в публичния сектор и за способността на държавата да се справи с вечните „местни феодали“, които се имат за господари, а нас – за стадо. Докато прокуратурата се надпреварва с хитростите на корумпирани управници, общественият интерес се дави в подигравката, наречена „местно самоуправление“.

Достатъчно! За такива като Искендер единствено оставката и пълното разследване са път към някаква справедливост. Докато останат на власт, Минерални бани няма да е курорт, а символ на потънали в скандалите и мръсотията български общини.