„Сърцето на Родопите бие в желязо и пирони: Магията на Антон Урдажиев“

Ексклузивно интервю за Топ Преса с Антон Урдажиев – младия творец, който превръща метала в живи символи на Родопите и човечността!

– Антон, много хора вече научиха за твоите емблематични творби – мецана от пирони, огромните чан и козел, монумента „Гълъба на мира“. Как избра този нелек път – и защо металът ти е толкова скъп?

– Аз съм родом от Елховец, малко селце в Родопите. Тук хората са чепати, но с широки сърца. Металът е като Родопчани – як, първичен, неподправен. Във всяка парче желязо аз виждам възможност да вдъхна живот, да съкворя нещо, което докосва и радва хората. Самият процес е труден – с месеци ковеш, режеш, съединяваш пирон по пирон… То е като живот – изисква търпение, обич, отдаденост.

– Откъде дойде вдъхновението за монумента от военни каски?

– Идеята се роди в село Забърдо и беше свързана с желанието на хората тук светът поне за миг да затаи дъх и да си спомни, че най-важното е мирът. Каските са носени от войници през Втората световна война – те са видели много. Да ги превърнеш в символ на мира, означава да подчиниш миналото на едно по-светло бъдеще. Беше чест за мен да работя по този проект и да видя в очите на хората сълзи… но този път – сълзи на надежда.

– Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваш?

– Най-трудното е да вдъхнеш емоция на „студения“ метал и той да ги върне на хората, които застанат пред творбите. Всеки, който погледне мечока от 25 200 пирона, козела при Клептуза, големия чан в Смолян или монумента в Забърдо, носи у себе си различна история, но тези фигури ги карат да усещат принадлежност, топлина, гордост… А най-емоционалното е, когато децата ги докосват и очите им блестят – знам, че ще помнят тези скулптури цял живот.

– За какво мечтаеш в този момент?

– Иска ми се да вдъхновявам хората да не губят надежда, да работят с ръцете си и със сърцето си. Вярвам, че красотата и мирът са възможни не само в изкуството, но и между хората. Това е моята най-голяма мечта – Родопите да останат място на чистота, вдъхновение и да продължавам да създавам скулптури, които да събират хората заедно.

– А какво ще кажеш на читателите на Топ Преса?

– Никога не спирайте да вярвате, че от старото може да стане ново, от грубото – красиво, от тежкото – леко. А когато в сърцето ти има надежда, няма невъзможни неща!

Интервюто подготви: Топ Преса, с късче вдъхновение от сърцето на Родопите – мястото, където металът проговаря на езика на любовта, мира и вярата в по-доброто утре.