„Кремиковци“: Новият „бизнес“ на фамилията – простия до шия

Всеки празник – било то християнски или мюсюлмански – трябва да носи дух на съпричастност и радост. За жителите на много села и градове в региона обаче празникът отдавна отстъпи място на едно и също преживяване: поява на бусове, пълни с „представители“ на гърменския ромски квартал Кремиковци. Няколко минути по-късно – истинско нашествие: буквално атака с прострени ръце, упорити молби, понякога дори настойчиво следване на всяка възрастна жена, дете или обикновен минувач.

Това вече не е невинна просия, а целенасочен, организиран, почти корпоративен натиск върху хората. Стана новият бизнес модел – и проблем, който се превръща в традиция. Името на квартала Кремиковци вече се свързва не с търсенето на препитание, а с хитра агресия на групи, които превръщат човешкото състрадание в система за източване на джобовете на трудещите се.

Докато нормалният човек се чуди как може някой да използва религиозен празник като повод за натрапчива просия, „бизнесът“ върви. Почти по разписание – сутринта бусове, после разпределяне по групички, атака на централния площад, просия до последната монета, после обратно „у дома“. С всяка година и празник мащабите растат.

Това е хитра агресия, която държавата и институциите не трябва повече да търпят. Защото зад упоритите просещи се крият умели организатори, за които това е доходен бизнес. Колко още ще търпим това пренебрежение към закона и обществения ред? На какво учим децата си, ако оставим всеки празник да се превръща в сцена на агресия и просия?

Каква е ролята на институциите?

Социалната интеграция не означава подмяна на съзнателен труд с хитрост и натиск. Тя трябва да минава през активно участие в образованието, професионалното развитие и спазването на обществени норми – не през организирани нападения над състрадателността на хората по празници. Когато държавата подминава с безразличие тази циклична схема, тя отказва да защити труда и спокойствието на мнозинството.

Призоваваме институциите за спешна намеса – и контрол върху така наречения „бизнес на фамилията“. Защото празникът трябва да носи смисъл, а не да бъде оскверняван от хитри, но агресивни схеми на бърза печалба. Ако не реагираме днес, утре простията ще стане част от официалния празничен „обичай“, а правото на хората на спокойно ежедневие – минало време.