Кога кметът на Кюстендил ще спре да толерира бездействието? Кметски наместници взимат заплати за… отсъствие!

Какво е един кмет, ако не може да контролира собствените си подчинени? Как очакваме тогава този човек да ръководи цяла община и да оправдае гласуваното доверие? Днес в Бобешино – малко, но будно село на територията на община Кюстендил – разрухата не е само архитектурна, а и морална.

Изоставеното кметство, с напукани стени, порутена фасада, ръждясала метална врата и стъпала, покрити с мъх, е най-доброто свидетелство за едно управление, при което липсва и най-елементарна отговорност. Само преди месец бе назначен нов кметски наместник, но – по думи на местните – той също като предшественика си не си прави труда изобщо да посещава работното си място. Вратите на властта зеят празни, а гражданите са оставени сами на себе си.

Кметските наместници си получават заплатите редовно, макар и да не са виждани в селото със седмици. За какво им се плаща на тези хора? Дали някога някой от тях е тръгнал по утъпканата от времето стълба, за да чуе проблемите на хората, или предпочитат само да отбелязват броя на получените месечни възнаграждения?

Преди изборите локалната власт работеше с големи приказки – за прозрачност, за близост до хората, за контрол и ред. Днес реалността е изразена в тази сграда: абдикация, безотговорност и пълно презрение към проблемите на селата и малките населени места.

Г-н кмете на Кюстендил, какво трябва да се случи, за да подкарате подчинените си да изпълняват служебните си задължения? Да чакаме ли следващото предизборно обещание или е по-добре националната телевизия да направи живо включване директно от покусаното от времето и бюрократичното безхаберие кметство в Бобешино?

Местното самоуправление доказа, че може да е “жизнеспособно“ – но само на книга, когато дойде време за получаване на заплати. За хората – остана порутената сграда и поруганото доверие.

Гражданите питат – кметската власт ще им отговори ли?