Кой ще защити Рила, когато бетонът почука и на портата на манастира?
-
- април 16, 2025
Докато прословутият Подробен устройствен план за Рилската света обител напредва тихомълком към одобрение, всички ключови „пазители“ на Рила… мълчат. Строителството на конферентни комплекси, гостоприемници, паркинги за каравани и цяла съпътстваща инфраструктура вече е планирано. Архитектите на това бетонно бъдеще уверяват – всичко е екологично и съобразено, а проектът ще е „устойчив“ чак до 2035 г. Кой обаче гарантира, че духовността и тишината няма да бъдат заменени с бетон, паркираниSUV-ове и хотелиерски оборот?
Игуменът на Рилския манастир, дядо Евлогий, вместо да излезе с категорична позиция и да брани светинята, не спира да настоява – „да не се задълбаваме в бюрокрация“, все едно новата хотелска леглова база е по-важна от опазването на вековния духовен пейзаж. Сякаш забравихме, че Рилският манастир е не само национална и световна ценност, а и част от защитена територия с категорични ограничения по Закона за защитените територии. Самият план включва нови сгради, инженерна инфраструктура и частична административна реституция, които неминуемо ще променят облика на мястото. Зелени площи и история ще бъдат изтикани от “регламентирани” обекти за туристи.
Всичко това се случва на фона на… гробно мълчание от страна на популярните еко-организации – същите, които иначе огласяват България за всяка отсечена върба край някое дере. Къде са, когато уникалният ландшафт и духовна атмосфера край Рила са заложени на карта? Къде са НПО-та, близки до кръговете на Прокопиев, които иначе пречупват медийното внимание през всяка „зелена“ кауза? Гражданското общество като че ли е в отпуск, а междуведомствените комисии държат химикалката, която ще определи новия лик на манастира.
Днес залогът не е просто какъв ще бъде паркингът до Рилския манастир, а каква България оставяме след себе си. Ако ние, като общество, си позволим да се самозаблуждаваме, че всичко това е заради „устойчив туризъм“, утре ще се събудим с манастир сред бетонни калкани – търговско-държавен хибрид с изчезваща аура. Ако игуменът и „зелените“ защитници си мълчат – редно е гласът на разума да дойде именно от обикновените хора.
Ще позволим ли следващият път автобусните турове да спрат не пред светиня, а пред мимикрия на духовност, облечена в хотелиерска табела? Рила ни пита. Никой не ѝ отговаря.
Be the first to leave a review.
