Разследване toppresa.com!Светотатство или устойчиво развитие? Рилският манастир и сянката на бетона

Рилският манастир – сърцето на духовността и културата в България, обект на световното наследство на ЮНЕСКО и символ на историята и вярата – е на кръстопът. Плановете за застрояване и модернизация на територията около манастира предизвикват остри дебати и съмнения за това дали светинята е на път да загуби своята автентичност и духовна атмосфера заради комерсиални и административни интереси.

Преди да се задълбочим в скандала, нека разгледаме фактите: подготвен е Подробен устройствен план (ПУП), който предвижда значителни промени в територията около Рилския манастир. Проектът включва създаването на модерни съоръжения като конферентен комплекс, паркинг за автомобили и каравани, както и реконструкция на исторически сгради в района. Целта – да се съчетае опазването на културното наследство с развитието на екологичен и културен туризъм. На пръв поглед всичко изглежда съобразено с нуждите на манастира и района, но зад тези планове се крият множество въпроси, на които отговорите остават неясни.

Модернизация или намеса в светинята?

На дневен ред се изправя въпросът дали всичко, посочено в ПУП, наистина е в полза на манастира или зад официалните намерения се крият икономически интереси и потенциално застрашаване на природата и автентичността на мястото.

Конферентният комплекс „Дружба“, планиран във втория етап, е особено спорен – изграждането на гостоприемница, общежитие и закусвалня в непосредствена близост до манастира повдига въпроса доколко едно толкова значително строителство би се вписало в атмосферата на това свято място. Архитектурният стил и мащабът на обектите тепърва ще бъдат обсъждани, но дали тази „интеграция“ ще съхрани визуалния ландшафт на Рилската света обител?

Още повече, изграждането на паркинг за автомобили и каравани (първият етап от плана) също предизвиква притеснения. Районът около Бачкова чешма, където се предвижда разполагането му, е чувствителен както от екологична, така и от духовна гледна точка. Възможността за увеличаване на трафика и замърсяването в и без това претоварената зона е въпрос, който не може да бъде игнориран.

Къде минава границата между опазването и комерсиализацията?

Един от най-тревожните аспекти на детайлите за ПУП е, че определени зони попадат в границите на природен парк „Рилски манастир“, който е защитена територия по Закона за защита на териториите. Плановете за строителство в такава зона изискват не само прецизни екологични оценки, но и внимателно отношение към уникалното природно богатство, което манастирът притежава.

Не по-малко смущаващо е и темата за потенциална комерсиализация на обектите, описани в проекта. Конферентният център например може да се превърне в удобна машина за печалби, което ще отблъсне духовния облик на манастира и ще го постави редом до поредните „бизнес обекти“ в България.

Защо бюрокрацията се превръща в ключов препъникамък?

Забавянето в изработването на ПУП не е ново. Процедурата за устройствен план на Рилския манастир всъщност започва през 2015 година и оттогава се сблъсква с множество пречки и изисквания. През 2020 г. влиза в сила и Общ устройствен план на община Рила, който включва манастира и прилежащите му територии. Но в действителност плановете от години буксуват заради бюрократични спънки.

Игуменът на манастира, дядо Евлогий, неведнъж се е изказвал критично за хода на процедурите. През 2023 г. той отправя апел да не се задълбава в излишна бюрокрация, защото това блокира жизненоважни за манастира проекти, като изграждането на пречиствателно съоръжение. „Комплексът вече от години е завършен, но не може да се пусне в действие заради административни пречки,“ заявява игуменът.

Към всичко това се добавят и дългогодишните разногласия между Община Рила и ръководството на Рилския манастир. Според адвоката на манастира Общината разглежда светинята „не като духовно средище, а като източник на средства“. И въпреки че държавата уверява в подкрепата си за манастира, пречките на местно ниво продължават да саботират развитието на ключови проекти.

Накъде оттук?

Рилският манастир е не просто културен и духовен символ, а жив организъм, който пази история и вдъхновение за поколения българи. И все пак, модерните промени поставят важни въпроси – ще съумеем ли да съхраним душата на светинята, без да я превърнем в поредния „туристически продукт“? Или ще се окаже, че светлината на манастира се губи под сянката на бетона?

Бъдещето на Рилската света обител – с всичките й културни, религиозни и природни богатства – сега зависи от това дали решенията ще бъдат взети с внимание към автентичността й или ще се превърнат в поредната бюрократична машина за печалби. Историята ще покаже, но едно е сигурно: тук всяко необмислено действие ще остави белег – върху светинята, природата и душите на всички нас.