Най-хлъзгавият политик: Човекът, който се качи на всички пързалки от Рибново до София
-
- април 3, 2025
Политиката е изкуството на възможното, казват някои. Но има хора у нас, които са я превърнали в изкуство на невъзможното – как да бъдеш в две коренно противоречиви партии по идеология и пак да изглеждаш сякаш ти е съвсем нормално. Срещнете един от най-хлъзгавите политици на България – звездата от Рибново, който без проблеми може да препуска от идеологията на **“Да, България“** към тази на партия, която е на космически разстояния от принципите на демокрацията и нормалността.
Сега, не че в България сме свикнали на политически циркове – но този случай е нещо като световна премиера по нахалство и неискреност! От едната страна имаме „Да, България“ – партия, която уж се бори за демокрация, прозрачност и европейски ценности (включително борба с корупцията) и която исторически е предлагала „нов морал“. А от другата страна – една партия с коренно противоположно послание, която живее в паралелна вселена на популизъм и непрозрачност. Как тези две точки се събират в едно кариерно катерене? Отговорът е прост – когато принципите са пречка за личния успех, те просто се хвърлят на бунището.
И тук нашият герой от Рибново прави не само политически салто мортале – той го прави без грам угризения, оставяйки бившите си партийни другари в „Да, България“ като зрители на неговото изключително представление и отива в партия „Величие“ и става личен съветник на лидера Ивелин Михайлов.. В крайна сметка, защо да се ограничаваш с демократични ценности, когато можеш да избереш по-лесен път към властта?
Иронията тук е дебела като корупционен доклад – човек, който преди малко е представял идеи за чисто управление, модерна политика и прозрачност, изведнъж се оказва в обятията на партия, чийто възгледи и действия често са критикувани за липса на същото. Липсва само едно – обяснение на този феномен. Или, както казва народът: „Кучето лае, керванът си върви.“
И така, въпросът е: каква точно е философията на този политически хамелеон? Може би, няма никаква. За такива хора политиката не е идеология, мисия или борба за общото благо – тя е просто средство за седене на масата, независимо до кого – демократи или автократи. Това не е политика, това е акробатика. Тук основният талант не е да обсъждаш принципи, а да се нагодиш към текущия вятър – стига да е благоприятен за кариерата ти.
Не че очаквахме нещо по-различно. Но случаят все пак е добър урок за обикновените хора, които вярват, че политиката има нещо общо с принципите. Нашият герой доказа, че всъщност тя няма нищо общо с тях – или поне не в неговия свят. В неговия свят има само една принципна линия: „Какво печеля?“
Така че поздравления за Рибново. Това е село, което не само е известно с традициите и красотата си. Вече е и дом на може би най-хлъзгавия политик, когото страната е виждала. Е, ако ще върви нагоре по този начин, няма да му трябват никакви идеали – само много добра смазка.
Be the first to leave a review.
