Кръстопоклонна неделя е, трета от Великия пост. Кой има имен ден
-
- март 23, 2025
Днес, 23 март, отбелязваме Третата Неделя на Великия пост, наречена Кръстопоклонна.
В този ден тържествено изнасят в средата на храма Христовия Кръст за поклонение. В средата на Великия пост Светата Църква мъдро ни напомня за символа на Божията любов – честния и животворящ Кръст Христов, за да ни вдъхне търпение, обич и смирение и да ни ободри с неговата сила за продължаване на великопостния подвиг и достойно посрещане на славното Христово Възкресение.
Днес честваме и свещеномъченик Никон, убит в Сицилия и неговите 200 монаси, както и свети Лука Одрински.
Никон живял през III век в град Неапол. Бил доблестен войн, чиято майка била благочестива християнка и постоянно молела Бога да просвети душата на сина ѝ. Когато заминавал на война, тя го увещавала да призовава на помощ Господ Иисус Христос. Нейните думи не само се запазили в сърцето му, но и принесли богати плодове, когато Никон бил обкръжен и рискувал да изгуби живота си. Той се прекръстил и призовал на помощ Спасителя. Начаса свръхестествена сила го окрилила и той безстрашно победил неприятелите си. Изумени, бойните му другари го похвалили за мъжеството, а той прославил пред тях Бога и им казал: „Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!“
Като се върнал у дома разказал на майка си за великата Божия милост и с нейното благословение се отправил да търси свещеник, който да го въведе в Христовата вяра. Така стигнал до планината Ганос, където го очаквал Кизическият епископ Теодосий. Там, сред учениците на Теодосий, Никон получил светото Кръщение, а по-късно бил ръкоположен за дякон и въведен в епископски сан. Преди смъртта си Теодосий посочил Никон за свой наследник и му поверил своите иноци, като им заръчал да заминат в Сицилия. Никон се върнал първо в Неапол, за да се прости с майка си. Там видял някогашните свои верни бойни другари и обърнал към вярата деветима. Заедно с иноците всички заминали за Сицилия, където се уединили в пустинно място, облагородили го и заживели от труда си. Не след дълго управителят Квинтиан научил за тях и ги заловил.
Така Никон и всичките 200 братя приели мъченическата смърт.
Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. След ранната смърт на бащата майката дала Лука на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, взел със себе си и 13-годишния Лука, но в Цагриград Лука се скарал с едно турче и започнал да го бие. Разгневените турци искали да го убият. От страх Лука извикал, че ще се потурчи. После се разкаял и съобщил за случилото се на своя осиновител, който се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но вместо да освободят момчето, го вързали и насила го обрязали.
След време той постъпил в Иверския манастир в покаяние, където го миропомазали отново и приел монашество. След като не намирал покой, с помощта на монаха Висарион бил подготвен за подвига на мъченичеството. Заедно с него отишъл на остров Митилин. Там, пред кадията Лука разказал как насила са го потурчили и открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Въпреки увещанията да приеме исляма и заплахите на турците, Лука публично изповядал своята вяра и бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст.
Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Турците хвърлили тялото на мъченика във водата, но то не потънало.
Накрая християните взели тялото на светия мъченик и го погребали с подобаващи почести.
Христов кръст
Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство. То е прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния. По тази причина кръстът е бил символ на унижение. Видът му е всявал ужас и отвращение. Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и отвратително изобретение на човешкия ум.
Разпъването на кръст е било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство, провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му било обесвано на дърво (Втор. 21:22-23). В своето ожесточение към Христа обаче евреите поискали за Него от Пилат най-позорното и мъчително наказание, каквото сами те не прилагали – разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие.
Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от хулите и подигравките на тълпата.
Почитта към св. Кръст е изразена и в множество църковни богослужебни песни. Два пъти в годината Православната църква поставя Христовия кръст в центъра на своето богослужение. Тези два празника разполовяват годишния кръг на две. Единият празник е днес – в средата на Великия пост, а другият – на 14 септември –Кръстовден.
Какво се прави на Кръстопоклонна неделя
Съществува поверие, че на Кръстопоклонна неделя не бива да се работи. Смята се, че на този ден дори и птиците не преправят гнездата си, за да отдадат почит на Светия Кръст. На някои места в България през днешния ден правят пити с кръст, зелници и постни баници с лук.
По традиция на Кръстопоклонна неделя се събират девойките, които ще лазаруват на Лазаровден.
На Кръстопоклонна неделя имен ден празнуват: Кристина, Кръста, Кръстина, Кръстьо, Кана, Кънчо, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кръста, Кръстил и Нели, което е древногръцко име и означава светла.
Be the first to leave a review.
