Епископският храм край Микрево- паметник на възхода на ранното християнство по долината на Струма
-
- март 10, 2025
Древният обект, който е разположен в най-източните възви високо над западния бряг на река Струма и е само на 3 километра от населеното място, води все повече туристи. Старината се намира лесно от туристите, тъй базиликата са поставени указателни табели.
Раннохристиянската епископска базилика в местността Долно градище в село Микрево е разкрита през 1996 година. Първите археологически проучвания започват, след като от ученици информират специалистите от Археологическия музей в град Сандански, че са открили на това място мозайки. След близо деветгодишна работа на археолозите е разкрита трикорабна раннохристиянска епископска базилика. Архитектурният и план е свързан с цялото тайнство на Светата литургия.
Сред ценните разкрития на археолозите са мозайките с изображения на кръст върху пода на басейна в баптистерия на базиликата и хризмата – Христовия монограм пред престола на Епископа. Върху колона, използвана във вторичен градеж е разчетен надпис от римската епоха от първи – трети век с най-популярните имена, които се срещат в този район – Пирос, Пиросала, Пирула, което идва от гръцкото огън, Огнян.
Епископският храм в село Микрево е доказателство за разпространението и възхода на християнството през 5-6 век сред населението, обитавало средното течение на река Струма, категоричен е Владимир Петков. Допълва, че е сходен с базиликата в Баргала – Северна Македония, както и с Базиликата на епископ Йоан в град Сандански.
Първоначалните проучвания започват през 1996 година и с известни прекъсвания продължават и през 2005-2008 година. През лятото на 2020г. археологическите проучвания след дългогодишно прекъсване, са възстановени, след осигурено финансиране от Археологическия институт на БАН, Министерството на културата и община Струмяни. Те са проведени извън архитектурния план на базиликата и доказват връзката на храма със селище, намиращо се в непосредствена близост в местността Горно Градище. Ръководителят на археологическия обект Владимир Петков разказва, че е разкрит подходът към горната част на селището, което ставало чрез тесен коридор, масивно изграден и който води директно към вътрешния двор на базиликата, където се събират всички християни преди богослуженията, които се извършват към храма.
Сред намерените находки тогава са монети, останки от съдове с щампована керамика от раннохристиянския период, както и предмети от желязната епоха, най-вече части от керамични съдове, които доказват, че храмът е изграден на място, обитавано още през желязната епоха.
Едно от неочакваните открития на археолозите през археологически сезон на 2020г. е дълбоко вкопан в земята тунел, който се намира на метри от епископската базилика. Предстои специалистите да разкрият дали подземното съоръжение е природен феномен, или има други функции. С тунела се свързват предания, в които местните хора разказват, че е изграден от турците, които са влезли в него и са превзели съществуващата в местността Горно градище крепост, от която все още има останки.
Внушителният храм от ранното християнство в Долно Градище при село Микрево е леснодостъпен, с указателни табели до него, а оттам се разкрива красива природна гледка, както към река Струма, така и към Пирин планина. За да бъде превърнат в обект на културен и религиозен туризъм, предстои да се изгради подходяща инфраструктура и да се извърши консервация на ценните находки.
Архитектура и изкуство:
Базиликалният комплекс в м. „Долно Градище“ заема общо площ от около 3 дка. Базиликата е ориентирана изток-запад, като по план е трикорабна с неразчленен нартекс (притвор), презвитериум, баптистерий, екзонартекс, атрий и странични помещения. Градежът на стените е изпълнен от средно големи речни камъни, споени с хоросан. На някои места са използвани тухли и други преупотребени строителни материали. Централният кораб, значително по-широк от страничните, завършва на изток с голяма полукръгла отвън и отвътре апсида. В предапсидното пространство на олтара е разкрита полихромна подова мозайка с геометрични и флорални елементи.
Днес мозаечните пана се съхраняват в Археологичския музей на гр. Сандански. До северната стена на северния кораб, в източната ѝ половина, отвън е долепен баптистерият (кръщелната), който на изток също завършва с апсида и има вход от към кораба. Нартексът е с дължина, съвпадаща с широчината на базиликата. От него се влиза и в трита кораба, които имат по един вход от запад.
В нартекса се е влизало от намиращия се на запад екзонартекс посредством широк вход. За праг на последната са използвани два масивни мраморни блока, запазени in situ, на които добре личат жлебовете за вратите. Екзонартексът е с дължината на нартекса, но в северния си край е преграден, така че се оформя малко квадратно помещение. На запад от екзонартекса е разположен вътрешният двор – атрият, който е с правоъгълна форма, вход от юг и с размери 9 х 5 м. Южният зид на двора, достигащ до 1,70 м височина, е най-добре запазеният в целия комплекс. В средата на атрия има колонада от три зидани колони, които крепели покривната конструкция. До тези колони сега стои един интересен артефакт – мраморен сълб с надпис от късната римска епоха, служил първоначално за надгробен паметник, а по-късно обърнат и преизползван като база за дървена колона. Надписът се състои от 7 реда, като записаните имена са типични за района.
Северно от двора е разкрито помещение, чийто южен зид (северен за атрия) е с дължина от 6,8 м, а северният му зид е разкрит до запазена дължина 2,60 м. Зидарията тук е смесена – източната стена е на калова спойка и фуга, а южната с хоросан и използването на редове тухли. До северната стена на базиликата, западно от баптистерия, са долепени още две помещения. Източното е изпълнявало функции на баптистерий, но в по-късен период.
Западното е с размери 3,55 х 6 м и има два входа – един от изток (от късния баптистерий) и друг от запад. За съществуването на последния свидетелства мраморният блок до западната стена, който е поставен и обработен за да изпълнява функцията на стъпало.
Друго помещение е разкрито до южната външна стена на базиликата. То е с размери 7,70 х 5/5,35 м, като дължината му съвпада с общата широчина на нартекса и екзонартекса. Входът към помещението е от север (от притвора). Във вътрешното му пространство, долепено до източната стена, е открито иззидано съоръжение с неизяснени функции. Същото е регистрирано и в Базиликата на епископ Йоан в гр. Сандански. Целият западен зид на това помещение е бил изграден по-късно, което два основание да се приема, че първоначално то е било включено в обема на атрия.
По време на археологическите разкопки почти навсякъде на обекта са откривани фрагменти строителна керамика. В голямата си част те представляват парчета от керемиди, с размер 0,70 х 0,30 м., от покривната конструкция на базиликата. Сред археологическия материал попада и битова керамика, като най-масово се откривани фрагменти от червена обикновена и груба керамика. Според украсите върху някои от тях, както и по други податки, керамиката е отнесена към периода на късноримския и ранновизантийския период (IV-VI в.). Между находките могат да се посочат и незначителни количества фрагменти от прозрачно стъкло и стъклени съдове (предимно малки чашки и кандила).
В резултат на направените сондажи в крепостта над базилката е открита малка църква, вероятно параклис. По план сградата е еднокорабна, едноапсидна, с размери 8,20 х 3,50 м и дебелина на зидовете – 0,50 м. Градежът на стените ѝ е от обли речни камъни с хоросанова спойка. Параклисът е ориентиран в посока изток- запад. Подът е бил застлан от тухли с размер 0,50 х 0,28 м. Засега е проучена само вътрешната част на храма и не е ясна връзката с преминаващата наблизо в западна посока крепостна стена.
Be the first to leave a review.
