Мълния в Топ Преса! ВИС – 2 се завръща ударно в родната Кресна!
-
- март 5, 2025
Сянката на някогашната всемогъща групировка ВИС-2 изплува отново години след екзекуцията на основателя й Васил Илиев и наследникът му и негов брат Георги, който десетилетие по-късно също стана жертва на килъри. В това се убедиха не само представители на конкурентна групировка, а и хората в Кресна.
Пореден огромен фотоволтаичен парк планира в Кресна частен инвеститор. Той ще е върху 43 дка, тоест по-голям с 3 дка от общинския, който Кресна започна да прави със заем от 5 млн. лв. Инвеститор на най-новия парк върху земеделска земя е софийската фирма „Хубча“ ЕООД на Йордан Кирилов Илиев.
По интересното е, че Илиев е братовчед на застреляните братя от ВИС Васил и Георги Илиеви. Според Търговския регистър той има участие в над 10 мощни компании, бивш управител е на фирмите по чистота в столицата „Волф-96“ и ДИТЦ на Румен Гайтански-Вълка,, а след като излезе от бизнеса с боклук, той се преориентира главно към градския транспорт. Илиев е собственик и на 50% от фирмата „МТК груп“ ООД, която държи частни автобусни линии в София, съдружник е във фирмата „БМС България“ ЕООД – официален представител на едноименната турска фирма, производител на автобуси, и т.н. Друга негова фирма – „Дарос Енерджи“ ООД, има 200 дка лозя в Кресна и модерна винарна.
Поредната му инвестиция ще е в особено актуалните през последната година фотоволтаични паркове, отново в Кресна, където слънцето грее по 300 дни в годината.
Паркът ще е в местността Крастав рид. През януари 2024г. РИОСВ откри процедура за провеждане на консултации по Доклад за екологична оценка на проекта на ПУП-ПЗ за имотите, които ще бъдат покрити с фотоволтаици.
Оказа се, че те са общо 6 – едно пасище с площ 8102 кв.м и 5 ниви. А терените са собственост на възложителя, извън регулацията на Кресна и нямат установен застроителен режим. Съгласно Общия устройствен план на община Кресна имотите в обхвата на плана попадат в устройствена зона за „Земеделски територии с допустима промяна на предназначението за производствени дейности”. Това са територии, чието строителство се допуска въз основа на ПУП и след смяна на предназначението на земята. Допустими функции са за производствено-складови дейности, електроенергийно производство /какъвто е случаят/, допълващите ги административни, търговски, обслужващи и транспортно-комуникативни сгради и съоръжения.
Според РИОСВ планът на Илиев за фотоволтаичната централа е „в синхрон и с националните и европейски цели в областта на климата и енергетиката, съгласно които делът на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на страната следва да се повиши до 27,09% тази година.
В подкрепа на тази цел България следва да изгради допълнителни мощности с акцент върху вятърната и слънчевата енергия. Съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост делът от 27,09% следва да бъде постигнат чрез увеличаване на инсталираните мощности на ВЕИ централи с до 3000 MW, като към 2030 г. се предвижда към електроенергийната система да се присъединят 6973 MW ВЕИ централи.
Това е записано и в решението на екоинспекцията, което е предложено на заинтересованите страни и обществеността заедно с Доклада за екологична оценка и приложенията към него. Съгласно чл. 128 от ЗУТ, проектите на подробни устройствени планове се съобщават от Общината с обявление на електронната страница, след което се изпращат за обнародване в „Държавен вестник“.
И въпреки, че в резултат на реализацията на плана е възможно да настъпи временна загуба и нарушаване на хранителните местообитания на 15 вида птици, с Решение от 12.11.2024 г. Експертният екологичен съвет на МОСВ е предложил на РИОСВ – Благоевград да издаде становище за съгласуване на проекта при няколко мерки: по време на строежа на парка да се оросява теренът, да се осигури химическа тоалетна за работниците, да има контейнери за битовите отпадъци и т.н.
Така, фирма „Хубча“ получи разрешение да покрие с фотоволтаици 43 дка с мотива, че се засягат незначителни части в двете защитени зони След 11 месеца обследване на терени от специалисти, изчисления на евентуални щети върху природата, писане на доклади и защитата им, обществено обсъждане и др. процедури, МОСВ направи най-големия подарък на софийската фирма „Хубча“ ЕООД в края на годината, като даде окончателно разрешително за строеж на фотоволтаичен парк върху 43 дка в Кресна. Централата ще е с мощност 603 кW.
Сянката на някогашната всемогъща групировка ВИС-2 изплува и през 2023г., когато хората от област Шумен, побързаха да се измият и да вземат душ, уплашени от новината, че може да им е за последно.
Тогава, повод за паниката стана информацията, че започва поетапно спиране на електрозахранването в съоръженията на ВиКШумен заради натрупани огромни задължения към доставчика на електроенергия фирма „Кумер“, чийто собственик е първи братовчед на висадижиите – Йордан Илиев.
След като тогава помпените станции останаха без ток, безводие мъчеше стотици хиляди абонати в общините Шумен, Велики Преслав, Нови Пазар, Хитрино, Каолиново и Венец. Фирмата-доставчик на ток била принудена да дръпне шалтера заради натрупани задължения за над 1 млн. лв.
Шуменското водно дружество отдавна се е сдобило със славата на черна дупка, в която потъват безследно десетки милиони. Хората в областта плащат една от най-скъпите води в страната, но тамошното ВиК все е на загуба. През годините фирмата бива оглавявана от няколко управители, близки до шуменски кмет Любомир Христов.
Вместо намаляване на загубите при преноса на вода и подобряване на качеството й, всички те се заемат с широк замах с усвояването на еврофондовете. Заради опорочени обществени поръчки за ремонти отнасят многомилионни глоби От ВиК се жалват, че фирма „Кумер“ им е начислила незаконна надбавка върху цената на електроенергията. Докато се изясни кой крив и кой прав, жителите на шуменска област са заплашени да се върнат в средновековието, когато единственият източник на вода за пиене и хигиенни нужди, са кладенците или близките реки и поточета.
Това далеч не е първият сигнал за безобразията, извършвани от доставчика на ток. През 2021 г. от фирмата се оплака тогавашният шеф на националното радио Андон Балтаков, който обяви, че без никакво предизвестие и основание, частникът им е вдигнал цената от 99.61 лв. на 149.42 лв. за мегаватчас.
Подобни сигнали за произвол от страна на „Кумер“ има още много – от общини и държавни фирми. Макар за нередностите многократно да е алармирана и прокуратурата, резултатът е нулев.
И как да има резултат като Йордан Илиев е известен с добрите си контакти с ъндърграунда, прокуратурата и знакови политически партии.
За Илиев се твърди, че управлява голяма част от богатството на ВИС-2, създадена от братовчедите му Васил и Георги. Неизкласилият медик е част от силовата групировка още от зората й като задачата му е да управлява легалния бизнес на клана. Така той набързо поема управлението на фирмите „Волф“ и ДИТЦ чрез които висаджии дълго време отговарят за събирането на столичния боклук.
И това далеч не са единствените му контакти със Столична община.
Друга от фирмите – „МТК Груп“ се прочу покрай скандала с концесионирането на линиите на столичния градски транспорт. Вместо чрез конкурс, линиите били предварително разпределени между няколко фирми със знанието на общината. Договорите с частни компании предвиждаха столична община да им плаща по 3.50 лв./км. пробег за 2023г., което бе почти 50% по-високо от тази на общинското дружество.
Изтекъл запис доведе до оставката на тогавашния зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов , която бе приета от тогавашния столичен кмет Бойко Борисов. След скандала от общината отказаха да сключат договор с „МТК Груп“, макар фирмата поне по документи да си е спечелила редовно конкурса.
След серия спечелени дела през 2016 г. Йордан Илиев принуди общината да му даде за обслужване 16 линии, а в замяна получи колосалните 141 млн. лв.
Именно по времето, в което тече транспортната драма е разстрелян и Георги Илиев, а създадената от него и брат му групировка започва да се трансформира в легална бизнес империя едно от лицата на която става братовчед им Йордан Илиев.
Той става собственик на десетки слънчеви централи и ВЕЦ-ове за отрицателно време, които са купени или построени срещу стотици милиони левове. От там до търговията с електроенергия има само една крачка- построяване на още повече!
Всъщност, както писахме и по-горе, това не е първото инвестиционно намерение и апетит на фамилия Илиеви в региона на Кресна. Първата инвестиция на висаджийските братовчеди в Кресна бе свързана с покупката на МВЕЦ „Кресна електрик”.
Скандалният минивец, изграден навремето от благоевградския бизнесмен Тодор Димов на водопровода в Кресна, бе придобит от лелята на покойните братя Илиеви –е баба Милка Илиева, чиято адресна регистрация е на ул. „Китка” №15 в Кресна. Тя е майка на Йордан Илиев- соченият за реален собственик на минивеца. Но и там не липсваха порочни схеми.
Близо 3 години след като разреши на лелята на покойните висаджийски босове от Кюстендил Георги и Васил Илиеви да ползва питейна вода за производство на електроенергия, в края на 2024г. община Кресна анексира договора с „Кей Джи Инвест Холдинг“ в полза на общинската хазна.
Съгласно гласувания на последната сесия анекс за всеки произведен мегаватчас електрическа енергия, удостоверен с протокол от страна на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, фирмата трябва да плаща на общината фиксирана единична цена в размер на 14 лв./мВтч.При единична продажна цена на основание протокол и фактура над 200 лв./мВтч пък освен фиксираната надбавка в размер на 14 лв./мВтч фирмата ще заплаща допълнителна сума, възлизаща на 10% от разликата между 200 лв./мВтч и постигнатата пазарна цена.
Така общината ще опита да компенсира щедростта си от януари 2022 г., когато позволи на 83- годишната Милка Илиева срещу 8 минимални заплати месечно да ползва за производствени нужди питейния водопровод на общината, който снабдява с вода населението. При сегашния размер на заплатата това е под 7000 лв.
Договорът между „Кей Джи Инвест Холдинг“ ЕООД и общината бе сключен между кмета на града Николай Георгиев и главния счетоводител Цветанка Тасева, от една страна, и управителя на фирмата Мая Благоева, която пък е дъщеря на баба Милка.
Съгласие за контракта даде и общинското дружество „ВиК Кресна“ ЕООД в качеството му на оператор на довеждащия водопровод за питейна вода с начална точка от вододайна зона „Пещерата” и вододайна зона „Разкола” до облекчителна шахта №6.
Съгласно клаузите в договора водопроводът беше ползван едновременно от частното електродобивно дружество и общинското водоснабдително. „Кей Джи Инвест Холдинг“ ЕООД се задължаваше при възникване на авария да плаща половината от парите за ремонта. Според договора приоритетно за питейно-битови нужди трябваше да бъде осигурено необходимото количество вода за гр. Кресна, с. Сливница, с. Долна Градешница, с. Влахи и Градешки минерални бани, но в контракта липсваха цифри и подробности като колко вода харчи общината и т.н.
И фирмата, и ВЕЦ-ът са със скандална известност в Кресна.
Дружеството, което осъди държавата да му плати над 4 млн. лв. компенсация за орязани от КЕВР цени, по които страната ни изкупува т.нар. „зелена енергия“, купи централата в Кресна през 2016 г. от не по-малко скандалния благоевградски бизнесмен Тодор Димов, в полза на когото тогавашният ОбС „пропусна“ да пита населението може ли той да построи централата си на питейния водопровод.
Притеснени, че ще пият вода, минала през турбините на МВЕЦ-а, жителите на Кресна дори направиха референдум, но активността им бе ниска и получените 95,5% отговори „да“ не бяха зачетени. За да защитят интересите на населението, тогавашният кмет на общината и управителят на местното ВиК периодично намаляваха или спираха водата към ВЕЦ-а на Димов, а той се жалеше от тях в санданската прокуратура – в един момент държавното обвинение трябваше да работи едновременно по 7 еднотипни жалби от страната на Димов.
А реалният собственик на централата днес всъщност е синът на баба Милка – Йордан Илиев
През 2021г. фирма „Дарос Енердж“ ООД на Кирил Илиев и Росен Илиев пък, обяви инвестиционното си намерение за строеж на модерна винарска изба в местността Подината до Кресна, където имала собствен терен от близо 10 дка. Както и 200 дка лозя.
Оказа се обаче, че собственикът на „Дарос енерджи“ ООД е Кирил Илиев, който е син на Йордан Илиев, а Росен Илиев – близък бизнес съдружник на таткото.
Напомняме, че и сестрата на Васил и Георги Илиеви – Марияна, и съпругът й Емил Котев също инвестираха в напитката на боговете – фирмите им посредничат между кюстендилските производители и винзаводите за изкупуване на гроздето.
Be the first to leave a review.
