Честит 3 март! Честваме 147 години от Освобождението на България

На 3 март празнуваме най-големия национален празник в съвременната история на България/

Днес отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.

Денят на Освобождението на България от османско владичество.

По този повод ви представяме няколко важни и ключови събития от историята. Събития, но също и личности, довели до един от най-важните моменти в историята на Третата българска държава.

През 1877 г. започва Руско-турска война. Тя е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II. Войната завършва с победа за участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С този важен документ се слага край на войната, а България възкръсва отново на картата на Европа.

Източник: iStock photos/Getty images

Знаете ли че:

Датата (3 март) съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.

Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.

Договорът предвижда:

България да бъде разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Макар решенията на Берлинския договор да се оказват голямо разочарование, вече е поставено началото на Третата българска държава.

Източник: iStock/Getty Images

В такъв ден няма как да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.

Васил Левски – една от най-арките личности в освободителното движение. Неговият висш идеал: 

България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Той е не само революционер, но също идеолог, организатор на българската национална революция.

Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).

Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев.

Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. Никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.

В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се проявяват още по-категорично.

След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.

След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците.

При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е убит от турските куршуми.

Невиждани карти на България преди и след Освобождението
11 снимки
карти България Османска империя Освобождение територия
карти България Османска империя Освобождение територия
карти България Османска империя Освобождение територия
карти България Османска империя Освобождение територия

Какво още трябва да знаем за 3 март:

1. Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Отново започва да се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.

2. Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.

3. Върхът, където е днес Паметникът на свободата, се е наричал вр. Свети Никола

Той е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име – Малка шипка. източник: Vesti.bg,

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search