Един младеж в напреднала възраст, музикантът от Благоевград Милко Златков на 67 иска да изпее миналото, настоящето и бъдещето за поколенията
-
- февруари 27, 2025
Той е от известните музиканти в Благоевград, които и днес продължават да веселят хората. Пренася от предците таланта си. Баща му Димитър Златков е свирил на тамбура. Били са хубаво семейство. Майка му Здравка е била с 11 години по-голяма от баща му, но е имало хармония в дома им. Имала е хубав глас и са я търсили за певица в ансамбъл „Пирин“, но родителите не са я пуснали толкова млада да отиде сама в града. И двамата са от село Горна Железница. „Навремето са били 3000 жители“, разказва Милко, „но сега са само десетина души и са забравени и от Бога, защото там все още има къщи без електричество. В махалата до Мощанец, откъдето съм, има ток, но по-нагоре няма. Живеят като в първобитния строй. Храмът в селото се казва „Сети Илия“, където на всеки 20 юли правят курбан за здраве, и тогава се събират повече хора, да видят кой е оцелял, кой вече го няма. Аз съм роден на 2 юни 1957 година в плевня в с. Горна Железница. Мисля, че съм последният, който е раждан в това село. Бил съм на 3 години, когато родителите ми са се преместили да живеят в Благоевград. Баща ми работеше в Тухларната фабрика на Бело поле, майка ми отглеждаше тютюн и след това работеше в Текстилния комбинат. Купиха акордеон на брат ми Кирил, но той не проявяваше голям интерес към този инструмент и аз го взимах от време на време, даже и бой съм ял, да не би да го разваля. Но съдбата си знае работата. Така се стекоха обстоятелствата, че цял живот свиря на акордеон. Първият ми учител по музика беше Жоро Любенов в Първо основно училище. При него освен на акордеон, започнах да свиря и на духовия инструмент туба. След осми клас постъпих във Военния оркестър в Благоевград. Продължих в казармата и като военнослужещ 20 години бях в този оркестър. Пенсионирах се на 37 години през1995-та. Една година по-късно Димитър Динев ме взе към оркестъра на „Пирин фолк“, където свирих десетина години, и така времето се изниза до днес. През 1972 година, когато бях на 15 години свирих на първата сватба. И оттогава досега няма спирка. Освен на сватби съм свирил на кръщенета, изпращания на войници, все по весели поводи. Майка често ми казваше: “Айде, сине, изпей ми една песен”. Любимата й беше „Защо си ме, майко, родила?“ Аз запея, а тя ревне…“.
Милко има много приятели и спомени с известни изпълнители от фестивала на авторската песен „Пирин фолк“. „Незабравими са срещите ми с Иван Гоцев, Георги Гоцев, Елена Валеова, Димитър Коларов – писал съм за тях авторски песни. Моя е музиката, а текстовете си избирам от творчеството на Евтим Евтимов, Романьола Мирославова, Катя Кирянова, Катя Ерменкова и други. Помня и срещите с Емил Ристосков, Йорданка Варджийска, Николай Ваклинов… Спомням си времето, прекарано с Нелина, Цветелина, с Веско Маринов, много са… и повечето срещи са били на маса… Важно да е весело и да има хубави емоции“, споделя той. „Моят жанр е народната песен, там съм по-силен. Продължавам да пиша авторски песни по текстове на Генка Богданова от Ямбол. Тя има няколко стихосбирки със стихове, разкази и фейлетони, харесват ми. Например по нейния стих „Молба за прошка“ е една от моите песни. Там се пее – „Господи, пред тебе коленича и молба душата ми изрича: Прости неволните ни грешки и слабостите ни човешки. За сторено, несторено, прости, за думите – раняващи стрели, за завист, злоба и съмнение, за гордост, суета, безверие. За слаба воля, страхове, за волни и неволни грехове, вдигни за нас молитвено ръце и дай утеха, прошка от сърце…“. Казвам го, защото сме в навечерието на Сирни Заговезни и тази песен звучи добре. „Пиша музика и по стихове на Хари Спасов от Пловдив. Например една от песните по негов стих е „Играй момиче“ и в нея се пее: „течи, течи речице, морето там те чака, расни, расни момиче, юначе там те чака. Играй, играй, речице, вода се не обръща, играй, играй, момиче, младост се не връща…“
Питам го дали няма да напише книга за тези срещи и спомени, но казва, че не му се занимава с писане, предпочита да изпее миналото, настоящето и бъдещето за поколения напред, да се знаят тези песни и да се предават на тези, които искат да ги съхранят и да продължат живота им. В интернет Милко не пропуска празник да поздрави на живо с хубава музика своите приятели и на 67 години продължава да свири и да пее.
„Когато затвориха заведенията по време на пандемията, бях на село и една вечер си мисля защо да не запиша песен и да я пусна за приятелите във Фейсбук. След като качих първите две песни, започнаха коментари, хората бяха доволни и децата ми помогнаха да си направя YouTube канал и вече имам около 1400 песни в него. 80 процента от тях са македонски, 20 процента са стари градски шлагери, има и възрожденски. Някои от заглавията са „Никнало цвеке шарено“, „Три години как се каня на печалба яз да ида в чужда земя непозната“,“Пущи, пущи, бабо“, „Песен за Деспина“, „Гурбетчийска“, „Ай да пийнем още по едно“ и много други.
Имам около 1700 абоната и по 1000-2000 гледания на ден имат песните, което означава, че има интерес към народната музика. Най-вече го направих заради децата да кажат един ден – ето, това е нашият татко и дядо. От македонските песни има около 15 процента, които въобще не са пяти, като: „Абер дойде от овчаро“, „Калино, керко, Калино“, „Милкано, моме, мори“ и други. Моите песни са включени в македонската енциклопедия. Само ми се обадиха да ме уведомят, че ще ги публикуват там. Сред тях има и такива, които никой не е пял. Търсих много в различни извори и намерих нотни листове и текстове на песни от 1850 година. Изсвирих и ги изпях. Има една песен „Седемдесет села шетах“, която намерих в седем варианта. Текстът е прекрасен: „Седемдесет села шетах, 70 моми любих, 70 китки носех, сите китки во джобови, твоя китка во пазови. Сите китки овейнале, само една останала. За сите си жалба немам, се за тая лична Стойна. Кога оди, ветер вее, кога стои – сонце грее, кога сбори – бисер рони. Ой, ти, Стойне, бело Стойне, бело цвете и цървено!“. Харесват се. Скоро внучката ми направи канал и в ТикТок. Песента „Заспала е баба Дора“ има около 100 000 гледания. Направил съм някакво име като музикант в града и сега споделям моето песенно богатство навсякъде, където има възможност.
На село непрекъснато си пеем. Може да сме двама, но си пеем. В една къща живея с брат ми и снаха ми и често ни идват гости, с които също пеем. Канят ни на свински сватби и щом е за веселба, музиката върви. Мило ми е сега да живея там. През лятото си отглеждам най-необходимите зеленчуци в градината, имам и пчелни кошери. И музиката винаги ме вдъхновява. Като видя кой има рожден ден във Фейсбук, първо винаги поздравявам приятелите с думи, а след това и с песен, която изпявам към 19 часа за всички рожденници“.
Попитах го къде е срещнал своята съпруга Юлия, която, за съжаление, си тръгна от този свят преди повече от 6 години. Бяхме съседи и се познавахме. „Срещнах я в механа „Струма“, разказва Милко. „Там се запознахме. Тя беше дощла на заведение с нейна приятелка. Моят и нейният брат работеха заедно и така тръгна любовта ни“. Откривам една авторска песен на Милко Златков, която е посветил на съпругата си Юлия. Тя е не само по негова музика, но и по негов текст – „Вярвах, вярвам“ – „Вярвах в тебе, мила, вярвам и сега, че не ще забравим ние нашите мечти. Ех, защо така се случва, Бог ли тъй реши, нази двама да разделя, няма да го позволим. Аз обичах тебе, судбо, ти кълнеш се във това, няма да се разделиме, тъй ще бъде во века“.
„Имаме две деца – момиче и момче, които са при мен, и се радвам, че не отидоха в чужбина“, споделя Милко. „Това осмисля живота ми днес. От дъщерята Здравка Белемезова имам две внучета – Радослав и Десислава. И двамата са студенти. Десислава учи последна година за IT специалист в София, а Радослав завършва спорт в Югозападния университет и в момента е треньор на женския отбор по волейбол. Имаше голям мерак да отиде на бригада в Аляска и само затова записа Нов български университет, където учи само един семестър, заради бригадата, и след това се отказа. Не ставаше дума за пари, а да види как живеят хората в Аляска, защото е бил провокиран от филмите, които е гледал по телевизията. Намерил си е там малка златна частичка и не се разделя с нея до ден днешен. Дъщерята работи в кухнята на един от благоевградските ресторанти. Синът Иван има двама синове – Михаил и Иван. Михаил е 11 клас в Националната хуманитарна гимназия и свири на кларинет. Преподавател му е Севдалин Николов. Малкият внук Иван е втори клас и свири на акордеон. Синът също е музикант и свири по заведения. Той завърши Югозападния университет с акордеон. На него мисля, че малко повлиях за този избор, а големият му син сам си избра кларинета като инструмент. Гледал в центъра на Благоевград някой да свири на този инструмент и много му харесал. Така си го избра. Миналата година имаха два концерта в Италия. Мишо пее и в хора към АУБ. И двамата са изпълнители в ансамбъл „Пиринска китка“. Свирят и пеят. Миналия месец бяха в БНТ, където ги снимаха в предаването „Иде нашенската музика“. Това си е гордост за дядо“. И за внуците, които ще наследят дарбата му, Милко е написал авторска песен, която е кръстил „В НХГ-то“. Разказа как често си правят забавления вкъщи с толкова много изпълнители“. Радослав освен спортист е и много добър танцьор и играе в Пирински танцов ансамбъл „Вихрен“ към народното ни читалище. Така че програмата е пълна. Единственото ми желание е децата да са добре и да се развиват.
Има ли здраве, всичко се постига. Във внуците и продължението на рода е смисълът на човешкото ни живеене. Навремето в едно семейство се раждаха повече деца. Може да са живели бедно, но е било хубаво и весело. Имаш роднини и близки хора, а сега раждат по едничко и е за никъде. Спомням си един случай в моето семейство. Внукът Михаил беше първи клас, прибира се една вечер вкъщи и плаче. Беше притеснен, че няма братче или сестриче за разлика от останалите си съученици. Имаха известни проблеми синът и снахата, но дойде време и се появи и второто им дете и Мишо вече е доволен, че си има братче. Обичат се и се уважават и, дай Боже, така да е винаги! Като мине 60 години, човек започва да мисли за правнуци. Запомнил съм от по-старите хора, че ако правнуче ти полее да си измиеш ръцете, се изчистват греховете ти. Радослав е най-големият ни внук и той навремето поля на майка и татко да си измият ръцете. Той им беше първото правнуче. Те му подариха шоколадчета, бонбонки и на следваща седмица детето поиска пак да им полива вода. Децата се впечатляват от лакомствата и не разбират смисъла на ритуала, но сега и аз се замислям за правнуче, защото няма безгрешни хора, а животът е прекрасен и е хубаво да го живеем пречистени и по-спокойни“. Милко е от хората, който няма да остарее, защото сърцето му винаги пее. И успява да зарази с музиката си и многобройните приятели, които го следват и очакват нови попълнения в творческия му плейлист. :Струма бг
Be the first to leave a review.
