Историята помни! Тежкото положение на българите в Пиринско и как Пирин стана част от България?!
-
- февруари 13, 2025
В следващите редове, Топ Преса ще ви разкаже за дългогодишната борба на българите от Пиринския край за освобождение и обединение със своите събратя от другата страна на границата.
Решенията на Берлинския конгрес водят до частично освобождение на българските земи на Балканския полуостров чрез създаването на Княжество България и образуването на автономната Източна Румелия. Ръководителите на европейската дипломация, ръководени от общия интерес за запазването на мира на континента, оставят редица територии, населени с българи, в границите на Османската империя. Нишко и Пиротско са предадени на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
След Руско-турската война цяла Македония остава под прякото владение на султана. Положението на българите в Пиринско е тежко. Военният конфликт нанася непоправими щети в отношенията им с турците и с властта. В неговия ход са арестувани хиляди българи, част от които плащат за Освобождението на своите събратя с живота си. Още преди подписването на Санстефанския мирен договор, 10 селища от Разложко се обръщат към руските власти в София със следните думи:
„Цяла България и Тракия видяха свободен живот, видяха лъскави дни. Като слушаме за това щастие на мизийските и тракийските наши братя, хлъцаме от надежда и ожидание да видим и ние… часът на Освобождението ни от агарянско тиранство.”
Кресненско-Разложко въстание
Организираното освободително движение започва веднага след Берлинския конгрес. В София се оформя благотворително дружество, съставено основно от представители на емигриралата македонска интелигенция, което започва да работи за организиране на въстание в Македония. В началото на септември в Рилския манастир се провежда съвещание между охридския митрополит Натанаил и войводите Ильо Марков и Димитър Попгеоргиев – Беровски. На него са обсъдени предстоящите действия и са набелязани конкретни мерки за успеха на въстанието. Търновският комитет „Единство” изпраща като свой представител опитния революционер и бъдещ министър Михаил Сарафов, който изразява пълната подкрепа на събралата се в Търново българска интелигенция.
Ильо войвода
Бунтът избухва на 5 октомври. Сборен отряд от около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода и Адам Калмиков атакува османския гарнизон при кресненските ханове и го побеждава. Пленени са десетки войници и двама офицери, освободени са селата Влахи, Ощава и Ново село. Постепенно въстанието обхваща Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и Разложката котловина. В началото на ноември четата на Баньо Маринов освобождава Банско.
По това време Княжество България се управлява все още от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, чиято основна задача е да съдейства за организирането на новата държава и да организира Учредително народно събрание, с което властта в страната да се предаде на българите. Той симпатизира на освободителното движение, но от Петербург категорично му е забранено да пряко да го подпомага поради опасенията това да не доведе до нова война и загуба на постигнатото до този момент. Това дава възможност на османската армия да премине в настъпление и да потуши въстанието.
На 11 ноември е превзета и опожарена Кресна, а до края на месеца султанът успява да си върне властта в Разложко. Въпреки това бунтът продължава и в началото на следващата година. Изпратена е делегация в Учредителното събрание в Търново, но току-що създадената българска държава няма възможност пряко да се намеси поради силния натиск на Великите сили и военната си слабост. Така на в края на май 1879 г. Натанаил Охридски обявява край на въстанието и разпуска четите.
Четническа акция на Македонския комитет
През следващите години българското население в Пиринско се фокусира върху възстановяването и развитието на училищната и църковната мрежа в района. Екзархията, подпомагана от правителството в София, прави редица опити за назначението на български митрополит в областта, но среща категоричен отпор от османската власт и от Цариградската патриаршия. Освен чисто религиозните функции, които има, митрополитът е представител на българското население пред властите и подпомага просветното дело.
Същевременно през 1895 година организациите на македонските преселници в Княжество България се обединяват под ръководството на Македонски комитет. За негов пръв ръководител е избран талантливият оратор и политик Трайко Китанчев. Започва подготовката за четническа акция в Македония, която да доведе до получаване на автономия на областта и присъединяването й към България. Привлечени са офицери от българската армия и опитни войводи, изпращат се помощи от всички краища на страната, а доброволците са толкова много, че в един момент Комитетът е принуден да заяви на регионалните организации да прекратят изпращането на хора.
Сформирани са 4 големи отряда с обща численост около 800 души, които към началото на юни се съсредоточават по границата. Четвъртият отряд се отправя към Разложо и се състои от 65 души, ръководени от подпоручик Борис Сарафов – един от бъдещите водачи на македоно-одринското освободително движение. На Петровден той преминава границата и навлиза във вътрешността на империята. Дружината се отличава с превземането на Мелник и едно продължително сражение при с. Влахи, Кресненско, след което се връща в България.
Акцията е неуспешна и води до нови насилия над българското население в Македония, но същевременно дава възможност на правителството на д-р Константин Стоилов отново да повдигне Македонския въпрос пред Великите сили и да настоява пред султана за назначаване на български владици в империята.
Горноджумайско въстание
Седем години по-късно избухва следващото българско въстание в Пиринско – Горноджумайското въстание от 1902 г. То е организирано от Върховния македоно-одрински комитет без съгласието на правителството в София и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Основна роля имат офицерите от българската армия, сред които се отличават генерал Иван Цончев, подполковник Стефан Николов и поручик Петър Дървингов – бъдещият летописец на военните действия на българската армия по време на Войните за национално обединение. Началото на въстанието е насрочено за 25 септември, а за първостепенни цели са определени градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник, които трябва да се превземат.
Въстанието избухва два дни преди уговорената дата в с. Железница и продължава до началото на ноември. В него участват 2580 българи срещу близо 14 000-на османска армия. Младите български офицери провеждат редица блестящи сражения, но няма как да се справят с неколкократно превъзхождащия ги по численост противник. Неуспехът нанася големи щети върху обществения живот на българското население в тази част на Македония. Унищожени са тайни революционни канали, разкрити са редица от местните комитети, конфискувано е оръжие, а стотици невинни хора са убити и изтезавани.
Илинденско-Преображенско въстание
Предприетите твърди действия от османските власти спрямо българите след Горноджумайското въстание водят до решението за организиране на ново въстание през следващата година. То е взето на специален конгрес в Солун под ръководството на учителя и председател на Централния комитет на ВМОРО Иван Гарванов.
Илинденско-Преображенското въстание избухва на 20 юли – Илинден, в битолкото село Смилево под ръководството на Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. То бързо обхваща целия окръг, а на големия християнски празник Преображение Господне въстаническите действия започват в Одринска Тракия.
Превземането на Белица от българските чети, водени от полконик Янков
В следствие на взетото решение в Солун в началото на септември в местността Белемето в Пирин планина се провежда конгрес на местните комитети, който трябва да изработи плана за въстанието в региона. Действията на революционерите в Битолско и Одринско служат за пример на събралите се дейци. Взето е решение бойните действия да започнат на Кръстовден. В района се съсредоточават със своите чети офицерите Любомир Стоенчев, Юрдан Стоянов, Петър Дървингов, Иван Цончев, Атанас Янков, Антон Шипков, Владимир Каназирев. Направен е план за превземането на Разлог, който едновременно трябва да бъде нападнат отвътре и отвън. Действията на въстаниците са неуспешни и довеждат до големи кръвопролития в града.
Потушаването на въстанието от османските власти води до опожаряването на 201 села, 994 убити въстаници и 4694 жертви от мирното българско население. Повече от 70 000 души остават без дом, а над 30 000 са бежанците, които се отправят към България. Възстановяването на комитетската мрежа и влиянието на Вътрешната организация отнемат години. Въпреки че не постига целта си, съпротивата привлича вниманието на Великите сили към Българския национален въпрос и издига ролята на България в международните отношения. Саможертвата на въстаналите българи и трагичните разкази за съдбата им, които се предават чрез западния печат, будят симпатии у видни представители европейската интелигенция към освободителното дело.
Освобождението на Пиринска Македония
През 1908 г. се случват три много важни събития, които влияят върху решаването на Българския национален въпрос – Княжество България обявява независимост, в Османската империя избухва Младотурската революция, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Водачите на Младотурската революция успяват да поемат контрола върху властта в империята и възстановяват османската конституция. Те обещават демократизиране на империята и равенство между всички етноси в нея, поради което получават подкрепа от част от дейците на ВМОРО. Истинската цел на младотурците обаче е възстановяването на могъществото на Османската империя, което пряко противоречи на българските интереси. Създадените български политически организации са разтурени през само две години по-късно, а Вътрешната организация възстановява своята дейност.
След неуспешните въстания и провала в опита за демократизиране на империята, единственият възможен начин за освобождение на македонските и тракийски българи остава чрез силата на оръжието на българската армия. Царство България, което в продължение на години гледа с подозрение на опитите на своите съседи да го привлекат в антиосмански пакт, прави компромис с позицията си за запазването на териториалната цялост на Македония и така се изгражда Балканският съюз. На 5 октомври 1912 г. С манифест цар Фердинанд обявява война на “свободата срещу тиранията” срещу Османската империя. Освобождението на Пиринско и присъединяването му към България се извършва след военните успехи на българската армия, подпомогната от структурите на Вътрешната организация. Банско е превзето на 5 октомври 1912 г. От четите на ВМОРО под ръководството на Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров и Лазар Колчагов.
Големите военни победи на българската армия изненадват както балканските държави, така и представителите на европейската дипломация. Голямото разширение на царството би нарушило баланса на силите на полуострова, което е неприемливо за подготвящите се за мащабен военен конфликт Велики сили. Така се стига до избухването на Междусъюзническата война, в която България се оказва сама срещу всички свои съседи и губи голяма част от завоюваните територии.
Според подписания в Букурещ мирен договор между бившите съюзници и Румъния областта Македония е разделена между България, Сърбия и Гърция без оглед на етническия състав на населението и неговото желание. Притиснатата до стената царска дипломация успява да запази единствено Пиринска Македония с градовете Горна Джумая, Неврокоп, Петрич и Мелник. Така, три десетилетия след Руско-турската война и Берлинския конгрес, благодарение на усилията, страданията и саможертвата на хиляди българи, територията на Пирин планина става част от Царство България.
Be the first to leave a review.
