Кабинетът „Желязков“ пада, случи ли се едно от тези две неща
-
- февруари 12, 2025
Като говорим за национална сигурност, е задължително България да има контрол върху парите отвън, смята проф. Антоанета Христова
Няма и месец, откакто се закле най-после редовно правителство в България. Още отпреди това започна играта с дупка от 18 милиарда лева в бюджета. ГЕРБ твърдят, че я има, ППДБ – че я няма, това мнение споделят и водещи икономисти в страната. Къде е истината?
Според проф. Антоанета Христова мнозинството не знае в какво да вярва и това е много лоша оценка спрямо тези, които искат да го управляват, спрямо институциите и спрямо публичността, включително казионните медии. Тя смята още, че лелеяна мечта на българските политици е да се държат като Виктор Орбан, но не им стиска, пише Труд бг.
– Не е въпросът дали на някой нещо му е омръзнало, въпросът е дали му се обръща внимание от гледна точка на доверие от страна на мнозинството от хората. Това мнозинство не вярва на никой – нито че има, нито че няма такава дупка. Мнозинството не знае в какво да вярва.
Това е много лоша оценка на българското общество спрямо тези, които искат да го управляват, спрямо институциите и спрямо публичността, включително казионните медии. Никой на никого не вярва, според мен доверието е стигнало дъното в историята след 1989 година. В състояние сме на абсолютно затваряне на всеки в себе си, обръщане към собствените му ресурси за справяне и изолиране от средата, в която никой не се грижи за неговите проблеми, а доминирането на посредствеността и зависимостите са грубо медийно демонстрирани.
– Изглежда, че Бойко Борисов е като че ли най-заинтересован от това да има такава дупка?
– Вероятно причината е в това, че в някакво близко бъдеще ще има избори, а приемането на еврото ще ядоса голяма част от избирателите му. Затова няма интерес да придвижва процеса, а има интерес да показва проблеми. Ще го кажа много ясно, допускам че в някаква степен той не иска да има евро, защото по-голямата част от неговите избиратели не искат еврото.
– Но той непрекъснато настоява за конвергентен доклад, иначе щял да напусне правителството?
– Като че ли подготвя почвата да напусне правителството. Това ми се струва, че е мотивацията при ГЕРБ. ГЕРБ много трудно може да преобърне настроенията, тъй като за тази партия гласуват вече много пенсионери, даже мога да кажа, че се увеличиха гласоподавателите им в горната възрастова група, а точно те са против еврото и имат страхове от приемането му.
– Това приближава ГЕРБ до „Възраждане“?
– Да, и до БСП. Така че не мога да кажа, че лидиращите партии в управляващата коалиция изгарят от желание да влезем в еврозоната, независимо от твърденията им. Човек трябва да търси интересите, а не да слуша говоренето.
– Тогава излиза, че ППДБ са единствените, които имат и интерес, и говорят едно и също за еврото?
– Как се промени ситуацията на ППДБ? Сега, попадайки в опозиция, ролята започна да им прилича. На тях вече не им отива да влизат в тон и да правят каквато и да е диалогична политика. Преди обратно, не им приличаше да бъдат толкова радикални. Младостта трябваше да дойде възпитана и реформаторска. Те не дойдоха такива. В момента виждам напълно сбъркани действия на ППДБ в парламента – примерно разглеждането на правилата за избор на членове на ВСС и на регулаторите.
Всички плеснаха и се прегърнаха на практика да няма контрол и правила. Започнаха да твърдят, че са готови да подкрепят всичко, ако бъде подкрепено еврото. От моя анализ на интересите следва, че няма да се върви в тази посока, но формално се демонстрира, че се върви. От това ППДБ губи фокуса. Те печелят от това, че Асен Василев демонстрира, че могат да се вдигнат заплатите и хората са доволни от това, защото не искат да бъдат работещи бедни, каквито ги остави ГЕРБ. Това работи добре за тях и може да им сложим едно плюсче. Но това, че станаха много колаборативни в последно време, е един голям минус за тях. Тяхната роля в момента е да бъдат опозиция.
– Но има и една друга опозиция – „Възраждане“. Скандалите между тези две опозиции станаха ежедневие, стигна се и до ръкопашни схватки в пленарната зала и извън нея. Защо според вас?
– ППДБ принципно е опонент на „Възраждане“. ППДБ са пролиберално европейска, докато „Възраждане“ се вписва в съвсем друга картина
– това е новата вълна да бъдат консервативни, патриотични, остри, но в същото време ги свързват с външния фактор Русия, което им пречи изключително много и това е втора естествена ос на противопоставяне между двете формации. Това противопоставяне е и част от запазването на образа на ППДБ и на „Възраждане“.
– А дали при евентуален вот на недоверие към правителството тези две партии ще могат да играят заедно на един терен?
– Аз въобще не мога да разбера логиката на много хора, които казват – видите ли, ако аз съм опозиция и моят опонент е в опозиция, така се е случило, ние не можем да гласуваме еднакво. Как да не можем, ако имаме общ интерес да свалим някой? Или имаме общи интереси по отношение на някой закон? Това са абсурдни разсъждения, знак на изключително ниска интелигентност и може би някакво семпло послание, което обаче съм убедена, че вече няма ефект.
– Президентът Радев участва в една дискусия за съдебната реформа, организирана от Института за правни инициативи на Христо Иванов. Според доста наблюдатели това означавало, че той отново се е сближил до „Демократична България“. Има ли такова нещо?
– Радев много сериозно призна грешката си за „Продължаваме промяната“ и се опитва да покаже, че между двете, ДБ все пак са различни, тоест – грешката не е пълна. Но аз съм убедена, че това не е така. ПП и ДБ са много еднакви. Те са леви либерали. Тази моя теза е диаметрално противоположна на всички анализатори, които ги наричат „десница“…
– Градската десница…
– Няма никаква градска десница. Там има група леви интелектуалци от ПП, другите от ДБ са част от един остатък от някогашната десница, която много отдавна е направила завоя към лявото. Така че ППДБ си е чиста левица и между другото моите изследвания показват, че хората, които твърдят, че са гласували за ППДБ, при алтернатива избират БСП.
Става въпрос за зрели хора, които не са в горната възрастова група, а по-млади. Изводът е абсолютно категоричен. Така че е естествено Радев да бъде привлечен от левицата, но в момента мисля, че просто е обърнал внимание на едно събитие. Не трябва да търсим нещо по-дълбоко, отколкото е то.
– Темата за съдебната реформа като че ли позатихна, дори председателят на ДСБ Атанас Атанасов призна тия дни, че тя е стигнала до под кривата круша…
– Това е естествено, защото ДБ и Христо Иванов „оставиха ръцете си“ в промените в Конституцията. Така, че който направи завой към тях по отношение на съдебната реформа, рискува, старият негативен имидж на ДБ по отношение на капацитета за правене на съдебната реформа, да се пренесе върху него… Така че не смятам Радев да има каквато и да е връзка с ДБ по отношение на съдебната реформа. Той си има достатъчно експерти около себе си, не е нужно да се присламчва към някой.
– На 18 февруари президентът свиква Консултативен съвет по национална сигурност на тема „Рискове и заплахи пред националната сигурност, произтичащи от разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващото поколение и злоупотребата с тях“. Такъв съвет не е свикван доста отдавна, заслужава ли си по тази тема да има КСНС?
– Този съвет е призван да решава много сериозни въпроси, много голяма част от които до този момент не са обсъждани. Те са пряко свързани със службите, съдебната система, с работата по границата, с малката и голямата престъпност, с корупцията. Всичко това е свързано с националната сигурност. Дали вейповете са проблем на националната сигурност? Да, могат да се причислят и те към тази тема. Проблемът за бъдещето на поколението ни трябва да бъде сложен на масата с цялата му комплексност и няма нищо лошо ако се родят идеи и институциите се стиковат при президента. Проблемът е, че другото се изпуска.
– Например?
– Например грантовете от чужбина за фондации и НПО-та. Като говорим за национална сигурност, е задължително България да има контрол върху парите отвън. Разбира се, този контрол трябва да бъде много строго регламентиран, за да не се пренесе върху други международни отношения, които да пострадат. Такава регулация има и в САЩ, и в Русия. Радетелите на Америка казват, че законът за чуждестранните агенти, който предлага „Възраждане“, е руски. „Възраждане“ пък отговарят, че и в Америка има такъв закон.
Всички, които уважават държавите си, имат такъв закон. Само ние сме отворено поле за всякакви влияния. Такъв закон е необходим и този, който не работи сериозно за него, на практика не е радетел нито за свобода на медиите, нито го е грижа за националната сигурност. Не ме интересува кой предлага този закон, стига да има полза от него. Трябва сериозно да се замислим за това, че вече аргументът, че някой друг, когото ние не харесваме, предлага закон и поради това няма да го приемем, просто не работи, това е глупаво. Умно е да вземеш това, което той предлага и ако не е изпипан, ако не е съобразен с добрите практики, да бъде редактиран, а не да се отхвърля.
– Според вас ще го огрее ли ДПС на Доган да получи някои и друг областен управител и заместник-министри?
– Може и да го огрее. Но предвид това, което говорихме за еврото и че главният прокурор ще бъде на този пост още 6 месеца, си мисля, че в рамките на този период има голяма вероятност правителството да подаде оставка. Много събития и процеси има да се случат, които може да определят съвсем различно развитие на отношенията между двете ДПС-та.
– Ще бъде принудено правителството да подаде оставка от някоя от партиите, които го подкрепят или….
– Най-вече от самите ГЕРБ, защото те няма да си разрешат да останат на власт, ако пропадне историята с еврото. Това определя необходимостта от турболенция. Имаме още 6 месеца на Сарафов, след това няма да е ясно какво се случва. Ще има процедура по избор и не е ясно този избор в каква посока ще поеме. Ако Сарафов бъде избран отново, спокойно вече ще може да се направи едно стабилно правителство.
В момента нестабилността се усеща и така ще бъде някъде до юни. След това ще се преценява допълнително посоката. Другото важно за посоката е бюджетът. Ако той е широко скроен, това означава, че БСП ще бъдат доволни, ГЕРБ ще е отпуснал колана заради приближаващи избори. Нека видим какъв ще бъде бюджетът.
– БСП е пред конгрес. Какво очаквате да стане на него – ще остане ли прекият избор на лидер, или това ще става от конгреса, ще бъде ли одобрено участието на партията в коалиция с ГЕРБ, против което имаше резолюция от предишен партиен форум?
– Според мен те губят по принцип от това участие, но имат малък шанс, ако наложат бюджет, който е достатъчно социален. Ако направят нещата, които са записали в своята програма, ще кажат – ние успяхме, ние водим ГЕРБ за носа. Това ще е позитив за БСП. Но ако бюджетът обере определени разходи, които те са обещали, особено за увеличение на пенсиите, тогава техните хора ще бъдат изключително недоволни.
Още не съм убедена какъв ще е ефектът от управлението им, но първоначалният ход за коалиране с ГЕРБ беше негативен за последователите и позитивен за борещите се за власт. Почти сигурно ще бъде премахнат прекият избор на лидер от членовете на партията. Ако нещата останат в рамките на конгреса да се избира лидер, знаем, че БСП са майстори в тази технология.
Има много сериозни кандидати откъм вътрешнопартийни позиции, но не знам кой как се е групирал, кой на кого ще прехвърля гласове, кой ще бъде „изкуствената патица“, която да бъде отстреляна, та да бъде лансиран друг… Накрая ще стане въпрос и за математика, не само за тактика.
– Оръжието за Украйна, против което е БСП, няма ли да бъде препъни камък в управлението?
– Мисля, че те се отказаха вече от темата за оръжието, пък и никой не им го иска. Все повече виждаме, че Зеленски е готов на преговори с Тръмп, което показва, че на войната идва краят. Дай Боже по-бързо да седнат на преговорната маса! В момента Тръмп успява да покаже как някои хора се опитват да печелят от войната, но с налагането на мир той също може много да спечели. Върна се един силен лидер, който изцяло променя правилата и задава един нов дневен ред.
– А нашите политици успяха ли да вземат острия завой „Тръмп“, професор Христова?
– Не. Но на тях им е трудно, защото сме в ЕС и той още не е взел завоя. Виждаме, че се опитва, че Урсула фон дер Лайен говори вече доста различно. В същото време Тръмп още нищо не е наложил на Европа, за него Европа е важен партньор.
И в цялата тази сложна динамика нашите не могат да се ориентират накъде да се наклонят – дали по посока на Тръмп, дали по посока на Европа, но сме член на ЕС и го „играем“ лоялни. Не че ни харесва, но го играем лоялни. Ама никак не ни харесва! Лелеяна мечта им е да се държат като Орбан, но не им стиска. Да се стигне дотам Мария Бакалова да ни бъде посланик – нямам думи, потресена съм от липсата на тактическо мислене!
Коя е проф. Антоанета Христова?
Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
Be the first to leave a review.
