Лазар Причкапов: Който построи язовир над Благоевград, заслужава паметник като Айфеловата кула
-
- февруари 9, 2025
Бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов, обяви, че който построи язовир „Ракочевица“, заслужава паметник в града – колкото Айфеловата кула.
Той коментира казуса с яовиза , след като преди дни градоначалникът на Симитли Апостол Апостолов, реши да ранимира този проект с Инициатевен комитет.
За начало на „Ракочевица“ се смята датата 10 януари 1984 година, когато Лазар Причкапов е избран за Първи секретар на ОК на БКП и поема поста с две ясни цели – да преобрази центъра на Благоевград, а след това да реши водния проблем. „Идеята всъщност не е моя, а на бившия главен инженер на ВиК Стефан Петров, който през 1977-1985 година беше кмет на Благоевград. За място на хидросъоръжението бе избрана едноименната местност на село Горно Осеново, където трябваше да бъде чашката на язовира. Същият бе разчетен да задоволява нуждите от питейна вода на 150 000 души – тогавашните Благоевградска и Симитлийска община“, спомня си Причкапов.
Идеята била оттам водата да се докарва с тръби на 34 километра до Благоевград, като по трасето се изградят 2 общински МВЕЦ-а, които ще дават отчисления в общинската хазна и ще подпомагат бюджета. Прогнозната стойност на самия язовир била 93 милиона лева, които към онзи момент държавата била съгласна да отпусне.
„От Благоевград се очакваше съфинансиране само в размер на 5 милиона лева, но и тях нямаше да дадем. Още в началото на 60-те години на миналия век специалистите бяха прогнозирали започналото вече засушаване и проблемите с питейната вода, които вече са факт. В Благоевград някои твърдяха, че кладенците на река Струма и в бъдеще ще вършат добра работа. Аз обаче бях и съм твърдо против да пием изпомпана вода, носеща мръсотиите на Перник, Кюстендил и Дупница“, заяви Лазар Причкапов пред struma.bg. Причкапов успял да убеди държавата, че Благоевград има нужда от язовир „Ракочевица“. През 1985 година МС дава съгласие той да се проектира и изгради със съответните деривации. През следващите години язовирът е проектиран, пробит е тунелът над парк Бачиново, през който водата трябва да се докарва до Благоевград, събрани са всички разрешителни, експертни мнения и икономически обосновки, и общината вече е в стартова готовност да започне строителството. Междувременно язовирът е включен в проект за изграждане на хидровъзел под същото име „Ракочевица”, включващ още 2 деривации, 2 бази за водохващане и свързващ водопровод от тях до градския.
През 2002 година вече били готови деривацията „Хърсово 1” и частично деривацията „Хърсово 2” и е пред приемателна комисия и пускане в експлоатация водосборният тунел „Бистрица” с дължина 1980 метра. Към онзи момент за най-сериозният обект в проекта – язовир „Ракочевица”, МРРБ е изчислило, че за строителството му и за спомагателните съоръжения са необходими около 93 млн. лв., изграждането на язовира ще продължи около 5 години, а обемът му ще е 15 милиона куб.м. И тогава изведнъж язовирът изчезва от дневния ред на обществото и местната управа. Изчезва заедно с обещаните, но така и недадени от държавата пари.
За него се чува изненадващо през 2005 г., и то във връзка с разстрела на собственика на финансова група ДЗИ Емил Кюлев. В същия ден, когато той е убит в София, Лазар Причкапов го очаква в Благоевград, за да го отведе да огледа горното корито на река Благоевградска Бистрица, защото Кюлев имал планове за крупни инвестиции в общината, включващи и бъдещия язовир „Ракочевица”. В този момент се появяват и еколозите, които са категорично против строителството. Те твърдят, че язовирът ще нанесе големи екощети, като обезводни района около него и допринесе за промяна на микроклимата, както и че ще увеличи многократно сметките за вода на благоевградчани.
През 2011 година местните избори в Благоевград са спечелени от ГЕРБ, градът е поставен на воден режим заради недостиг на вода и кметът Атанас Камбитов изработва цялостна стратегия за решаване на проблема с недостига на вода в Благоевград. Тя е с два основни момента – при извънредни ситуации да се използват ресурсите на яз. „Стойковци” край село Логодаж и, разбира се, да се изгради „Ракочевица”. След паднал обилен дъжд режимът обаче е отменен и бъдещият язовир отново е архивиран.
Колко би струвал днес строежът на язовира е въпрос, на който специалистите едва ли ще се затруднят да отговорят, ако направят ново остойностяване на заданието. „Изграденият тунел за довеждане на водата от „Ракочевица” до Благоевград отдавна е разбит, а желязото в него – отмъкнато. Тоест и тунелът трябва да се строи отново“, ядосва се Причкапов.
По проектни данни площта на язовира е 480 дка, а язовирната стена ще е с височина до 100 метра. За пълненето му освен от река Ракочевец ще се прехвърлят и водите на реките Мразеница, Маревска и Тополичка. Освен пари за язовира няма влязъл в сила ПУП за проектиране и изграждане и промяна предназначението на земеделската земя, няма виза за проектиране, няма екологична оценка, няма разрешение за водоползване.
„Желая им успех. Преди години с Поли – кмета на Симитли Апостол Апостолов, си стиснахме ръцете за язовир „Ракочевица“ – да работим заедно за реализацията му. Отидох при Паскалев в регионалното министерство и той ме отряза – нямало опасност Благоевград да остане без вода. Дано сега Поли успее“, коментира Причкапов поредния опит за реставрация на стария му проект.
Преди време пред Еновина Причкапов обяви, че съжалява още за несвършените мисии в Благоевград. Първата естествено е нереализираното строителство на язовир ”Ракочевица” над село Хърсово. „Овластени хора, които имат връзка с града, спряха този проект. Ако беше реализиран, щеше да даде спокойствие на благоевградчани за снабдяването с вода. Всичко бяхме направили, което зависи от нас. Проекти, консултациии с експерти, разговори с властимащите, направиха се тунели, чашката на язовира още стои. Втората е неизграденият манастир над Благоевград“, разказа Причкапов. Покойният вече митрополит дядо Натанаил му казал, че е необходимо да са изпълнени пет условия едновременно. Първото е до бъдещия манастир да стига път, да преминава през мястото и да отива до друг път. Второто важно условие е мястото да е равно. Третото изискване е в района да има вода. Четвъртото условие е манастирът да се огрява от слънцето, а петото – да има завет. „Всичко това го имаше на въпросното място, което само аз знам къде се намира. Но така и не се стигна до реализацията на тази моя идея, която продължавам да смятам, че беше добра и щеше да е от полза за Благоевград. Поне 33-метровия метален кръст вдигнаха над града. Най-напред една жена предложи да бъде този християнски символ в местността Заева поляна, а аз и моят екип веднага приехме тази добра идея“.
Be the first to leave a review.
