Топ Преса представя: Тунела на любовта, който свързва село Любовище със света
-
- януари 25, 2025
В месеца на любовта са разказвани истории за младата, юношеска тръпка, за любовта между дълголетници, съхранили семейното огнище години наред, за новосъздадени семейства, които тепърва ще вървят по друмищата на радости и мъки.
Любовта обаче е и задружието между хората, успели да се обичат един другиго в тежки времена. Точно затова, и малко преди началото на най-романтичният месец, Топ Преса ще ви разкаже за едно селце, в което и до днес царуват именно любовта и уважението между хората. Заселено много отдавна с чисто българско население и през цялото робство не могъл да се засели нито един турчин. Това е село Любовище.
Името на селото е изпълнено наистина с любовта и уважението между хората. Името, разказва се в сборник от 1930 г., е възникнало, защото „жителите му са живеели много дружно, братски един с друг.“
Любовище е малко планинско село в югозападна България, което се намира на 7,5 км от Мелник. Село Любовище е разположено на място с живописна природа, което го превръща в притегателно място за туристи от страната и чужбина. Характерни черти от релефа на региона са пясъчните мелове, чиято структова е изключително ронлива.
Селцето разказва забравени истории от миналото на всеки посетител и впечатлява с изумителната си природа. Любопитен факт за село Любовище е, че жителите му са едва 20. В самото село преобладава спокойна и старинна атмосфера, която се постига от стари глинени къщи на жителите.
Може би най-интересният факт за селото е, че е единственият път водещ към него е през 40-метров пясъчен хотел в слабо споен пясъчник, който се е превърнал в символ на селото.
И това не е просто обикновен тунел, а е тунел минаващ през пясъчна пирамида, който е ръчно направен от жителите на селото през 1961-та година. Тогава жителите поискали от общината да изгради тунел, който да свързва селото им с близкото село Рожен и главните пътища около него.
Причината за това била, че Любовище е заобградено от пясъчно-глинести мелове, през които нямало път, а другата опция за жителите бил само един труден и заобиколен път. Но общината се бавела с отговора и жителите взели решение сами да си изградят път.
С помощта на кирки и лопати те издълбали тунел в един от ронливите пясъчни мелове без да разчитат на никаква техника. Тунелът бил напълно завършен в периода от една година.
Легендите за името на малкото планинско селце са много, и до днес никой не знае точно от къде произлиза.
Една от тях гласи, че в миналото селото било голямо и се състояло от две махали-горна и долна. В горната махала живеела мома с името Люба, а в долната живеела момък. Двамата били влюбени и девойката често слизала по главния път на селото надолу към дома на своя любим и всеки път когато минавалаи по улицата да се види с него всички, които гледали към улицата през прозорците и от дворовете на домовете си казвали “Люба, вижте!”.
Друга от тях гласи, че историята за името на селото пак е свързана с красавицата Люба. Тя била харесана от мелнишкия паша, който я искал в харема си. И понеже знаела, че няма как да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: “Люба – вижте!”.
Според трета навремето старото село било малко след тунела, и там в една от трите къщи живеела красавица на име Люба. Разболяла се тежко, но успяла да оздравее и на един голям празник тръгнала по селото. Всички казвали: “Люба, Люба вижте”, и така дошло името на селото.
Другата история за името на селото пак е свързана с красавицата Люба. И тя разказва, че красавицата Люба я харесал мелнишкия паша, и я поискал в харема си. И понеже Люба знаела, че няма как да се измъкне, се обесила на поляната над селото. Висяла на едно дърво и кой както минал казвал: „Люба – вижте”.
Това е Любовище– селото с любовното име, с прекрасната природа и с един от най-красивите тунели в България, прокопан, за да свърже Любовище със света през една от мелнишките пирамиди. Забравени сме от Бога и по-добре, казва една жена от селото, въпреки крещящата тишина, в него са се настанили безвремието и разрухата.
За съжаление едно от многото български села, които изчезват.
Be the first to leave a review.
