Черният пазар на кръв все повече процъфтява в България
-
- януари 22, 2025
Търговци на кръв, издирват призиви на нуждаещи се, изнудват ги за големи суми
Кръводаряването е една от най-чистите форми на дарителство – акт на автентична социална отговорност, взаимопомощ и грижа за ближния. То е най-висш израз на човечност, защото допринася за спасяване на живот безвъзмездно. Средно около 600 души всеки ден се нуждаят от кръвопреливане. Помощта на всеки един от нас носи безценна полза. С едно кръводаряване могат да се спасят до три човешки живота.
За съжаление в България, години наред се наблюдава хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти, като едва 25% от нуждите на страната се покриват от доброволно кръводаряване. Останалото е бизнес- черен (червен )бизнес, който все повече и повече процъфтява!
Незаконният пазар на кръв и кръвни продукти в България продължава да процъфтява без изгледи скоро подобни практики да бъдат преустановени. Въпреки че законът регламентира даряването на кръв и кръвни съставки като доброволна и безвъзмездна дейност, бележка за една банка кръв, продавана нерегламентирано в близост до Националния център за трансфузионна хематология в София например, достигна цена от 650 лв., споделят отлично запознати източници. Търговията с кръв не е изолирано явление и продължава да се случва в цялата страна поради хроничния й недостиг – резултат от спорадичните дарителски акции, оставени главно на ръцете на доброволци и на отделни лечебни заведения.
И ако до сега, търговците на кръв се срещаха предимно пред кръвните центрове, тревожни данни показват, че са разширили черния бизнес за кръв и вече са налазили и социалните мрежи.
Как действа кръвната мафия в Бургас например, ни показа разследване на NOVA, излъчено през 2024г.
Ранно утро в града. Търговците вече са пред центъра за кръводаряване в града. Около десетина мъже дежурят. Идват, питат, предлагат кръвта си. Цената за сакче кръв е 250 лева.
„Но те не са единствените, които предлагат кръв срещу залащане. Много често кръвта е възмездена с пари или с някаква друга услуга дори между роднини. Но ние няма как да го разберем. При нас човекът идва и казва името на болния за когото дарява. Но ние нямаме идея този човек как е стимулиран да дойде при нас. Той твърди, че е доброволец“, разказваше д-р Людмила Желязкова, началник „Отделение трансфузионна хематология“.
Въпреки, че твърдят, че са доброволци от кръвния център са подавали сигнали срещу присъствието им. Полицаите идвали, проверявали личните карти, а така наречените дарители винаги имали обяснение.
С търсенето на кръв, миналата година се сблъсква и Кристина от Бургас, която опитва да спаси баща си. Световният вицешампион по класическа борба при ветераните Любомир Ламбов катастрофирал тежко, нужна е била тромбоцитна маса от рядка кръвна група.
„Общо за два месеца ми бяха необходими 65 кръводарители, което сами разбирате, че е изключително трудно постижимо. Да се намерят толкова хора, които да дарят кръв доброволно. Благодарение на това, че той беше спортист и доста известен в спортните среди, се отзоваха много хора на призива ми за даряване на кръв“, казва Кристина Ламбова.
Кристина пише призив в социалните мрежи, което активира десетки търговци на кръв. Първоначално регистрирани като анонимни дарители, които в последствие стават доста по-агресивни в лични съобщения и в търсене на авансово плащане освен за сакче кръв, и за пътни.
„Бяха хора, които казваха, че са готови да дарят кръв, но тъй като са от други градове е желателно, направо като изискване го поставят, да им поема пътните разходи, които бяха в размер минимум на 200 лева. Не ми се наложи да ползвам техните услуги“, допълва Ламбова.
От излъчения репортаж, става ясно че NOVA се свързва с търговец по обява в социалните мрежи. Уговорката е за сакче от 450 мл. кръв. Договорката стига до 1 300 лева. Намира се и по-евтин вариант, но всички твърдят, че са нужни пари и за път.
Обявите в социалните мрежи за търговия с кръв и кръвна плазма са много. Официално постъпили сигнали в полицията няма.
Сигнали няма може би, защото тези които организират кампаниите, е в техен интерес, да съберат по-бързо кръв за близки, за роднини, за приятели. И разбира се, те няма да подадат сигнал.
В съдебните архиви през последните години няма нито дело за продажба на кръв. Защото доказателствата за повдигане на обвинения от прокуратурата обикновено са крайно недостатъчни.
Следва да се отбележи, че наказанието за едно такова престъпление е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 3 хиляди до 12 хиляди лева. Но, както се досещате, извършителите на такива престъпления са много ловки. Лицата, които използват са предимно от ромски произход и такива много трудно могат да бъдат подведени под отговорност, защото в последствия си променят и показания. На практика органите на реда остават беззащитни, не могат да предприемат никакви действия.
По същия член от Наказателния кодекс в Бургаския районен съд през последните пет години има осъдени шест души, но не търговия с кръв, а търговия на деца и трафик на хора.
„Законът наказва този, който набира лица, които дават своя телесна течности или орган или каквото и да било от своя организъм на някой срещу заплащане“, посочва съдия Анатоли Бобоков.
Проблемът с черния пазар на кръв в България е от години, но нито едно ръководство на министерство на здравеопазването в последните правителства не го припозна като обществено значим и не предприема нужните стъпки той да бъде разрешен.
Неактивността на държавата по темата създава и добра почва за това незаконният пазар на кръв да продължава да съществува. Често той е и единственият начин за нуждаещите се пациенти, чиито близки са принудени да търсят „търговци“ пред кръвните центрове. А от кръв има нужда всекидневно – тя е необходима както в помощ на хора с остра кръвозагуба следствие на пътни инциденти и различни травми, за лечение на тежки изгаряния, при планови и спешни хирургични и акушерски интервенции, при несъвместимост на кръвните групи на бременна жена и плода, за лечение на злокачествени заболявания, както и за поддържане живота на пациенти с различни вродени тежки заболявания като анемии и хемофилии.
Добър пример по проблемите на кръводаряването у нас са активностите на Българската Организация за Доброволно Кръводаряване, откъдето са разработиха мобилно приложение „Дари Кръв“. То позволява регистрация като кръводарител или нуждаещ се напълно безплатно в цялата страна. В социалните мрежи има и организирани групи от кръводарители, които да се отзоват в случай на нужда, но техните усилия не могат да заменят празнината в решаването на проблема на държавно ниво.
Лъч надежда е единствено реакцията, с която обществото се отзовава при тежки случаи. Тази реакция е показателна, че при добра организация и с чести, а не спорадични акции по кръводаряване, черният пазар на кръв може да бъде пресечен.
За да се случи това обаче, е нужна активност, ангажираност и припознаване на проблема от хората и от отговорните институции. Такива към момента обаче липсват, а това е повече от добро дошло за търговците на кръв.
Факти за кръводаряването
- Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, който тежи повече от 50 кг, не е приемал никакви медикаменти поне 48 часа може да стане дарител.
- Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.
- Съгласно нормативната уредба в България дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната и в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници в чужбина).
- Кръводарителят дарява 450 мл. кръв.
- Всички консумативи, които се използват по време на кръводаряването са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба. Не съществува никаква възможност от заразяване със СПИН или друга инфекция, предавана по кръвен път.
- Кръводаряването е полезно. То стимулира процес на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма.
- Кръводарителите получават 2 дни платен отпуск, подкрепителна закуска, а при изрично изявено желание и резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група.
Be the first to leave a review.
