ВКС възобновява наказателното производство срещу прокурора от Гоце Делчев Константин Сулев за длъжностно престъпление
-
- януари 16, 2025
ВКС възобновява наказателното производство срещу прокурора Константин Сулев за длъжностно престъпление и връща делото на СГС за ново разглеждане
от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Решението е окончателно.
Делото е образувано по искане от и. ф. главен прокурор за възобновяване на производството. С определение на СГС е прекратено делото, образувано по обвинителен акт срещу Константин Сулев за това, че е осъществил престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за времето от 30. 05. 2023 г. до 01. 06. 2023 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – прокурор, нарушил и не изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за главния прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини другиму вреда, а именно на Петьо Петров и Кристиян Христов, като от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици. С определение на САС е потвърден първоинстанционният акт.
Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване на производството за основателно. В мотивите се посочва, че правомощието на съда по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
Съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата.
Според върховните съдии тези принципни положения не са съобразени от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция. Съдилищата са се произнесели по въпроси, по които не са били оправомощени да се произнесат на този стадий на съдебното производство. За да достигне до изводите за несъставомерност на деянието, СГС е обсъдил обстоятелствата, свързани с: длъжностното качество на субекта на престъплението; заеманата от него позиция в структурата на учреждението, в което работи; характера и особеностите на осъществяваната от дееца дейност в наказателното производство в качеството му на прокурор; вида и същността на инкриминираните му като нарушени служебни задължения. Посочените обстоятелства са част от предмета на доказване или пряко са свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на страните след събиране и оценка на доказателствата по делото, подчертава съдебният състав на ВКС. Отговор на всички въпроси, свързани с посочените обстоятелства, може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт – присъдата. „За да е налице основание за приложение на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо описаното в обвинителния акт деяние поначало да не съставлява престъпление, т. е. неговата несъставомерност да е очевидна и да не се извежда след доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез извеждане на аргументи от константната съдебна практика по подобни казуси, както е сторил първоинстанционният съд в настоящия случай“, пояснява касационната инстанция. В обвинителния акт са описани всички елементи на престъплението, като са посочени неговите обективни и субективни признаци и конкретните действия на подсъдимия, чрез които те са осъществени.
Според върховните съдии въпросите дали Константин Сулев е осъществил деянието като прокурор, определен да наблюдава конкретно наказателно производство, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения, инкриминираните му правни норми създават ли конкретни задължения за него, или са общи, съдържащи правни принципи и т. н., са все по съществото на делото.
Тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване, като съдът дължи отговор на въпросите, свързани с тях, с присъдата. Приемайки, че деянието е несъставомерно, като е обсъдил факти, включени в предмета на доказване, и е преценил тяхната обоснованост, без да са събрани и обсъдени доказателствата по делото и без да се е произнесъл по тях с присъда, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон от категорията на съществените, тъй като е възпрепятствал възможността на държавното обвинение да защити обвинителната си теза в рамките на съдебното следствие
Be the first to leave a review.
