Катя Ланджева , бивш служител на бившия Техникум по електроника „Иван Гулев“, понастоящем НПГ „Димитър Талев“: Благой Мигдин е лъжец!

ПРИ МИГДИН БЕШЕ ПЪЛНА АНАРХИЯ, КОЛЕЖКА ИСКАШЕ ДА СЕ САМОУБИЕ, ПОЛУЧИ ПРИПАДЪЦИ ЗАРАДИ ТОРМОЗА МУ!

• Едно интервю на Симеон ВАЛЕНТИНОВ

– Какъв е проблемът и защо се обърнахте към нас?

• През 1987г. постъпих на работа в техникума, попаднах в един прекрасен колектив, с още по-прекрасни ръководи­тели като г-н Симеонов, г-н Сарандев и г-жа Каркъмова. В колектива цареше спокой­ствие и уважение между хо­рата. Първото нещо, което ми направи впечатление, е че се водеше стриктно изходяща и входяща поща, досиетата на учениците, архивът на учи­лището от основаването му като ПТУ до превръщането му в техникум…
• Тогава кой беше дирек­тор на училището?
• Директор беше г-н Симе­он Симеонов. След неговото пенсиониране за временно изпълняващ длъжността ди­ректор назначиха инж. Васил Маргаритов, до провеждане на конкурс за директор. За­местници бяха Галя Сърбакова по учеб­ната част и Кръстьо Де- шев по тех­ническата част. След като мина кон­курсът, ми се обадиха, че г-н Мар- гаритов е назначен за директор и ме помо­лиха да му предам да отиде в Про­светата да си. вземе за­поведта за назначение. В рамките на половин час, докато той отиде да я вземе, заповедта беше „потънала“. И след няколко дни назначи­ха за дирек­тор Благой Мигдин.
• Вие имате съмнения, че е имало нещо нечестно?
• Разбира се! Не може да се обаждат от Просвета, че Маргаритов е назначен, а след поло­вин час заповедта за назначението му да изчезне. Имам съмнения за фалшификация. От момента, в който Б. Мигдин беше назначен за ди­ректор.
• Втехникума настъпи същински ад.
• Първото нещо, което си беше поставил за цел, е всич­ки служители, назначени по времето на г-н Симеонов, един по един да бъдат от­странени от работа. Започна с колежката Ма­рия Джагълова, тя се зани­маваше с деловодството, а аз с приема и дипломира­нето на учениците. Всеки ден г-н Мигдин привикваше Джагълова в дирекцията по няколко пъти на ден и я тор­мозеше да подаде молба за напускане. Всеки път тя из­лизаше от дирекцията разплакана. Стигна се до там, че от психическо напрежение тя започна да получава припа­дъци. Припадала е в ръцете ми. Казваше ми, че не издър­жа и че иска да се хвърли от четвъртия етаж. Казвах й, че не си струва заради един чо­век, който няма елементарно възпитание и култура, да съ­сипе семейството си. Следващата колежка, с която се захвана Мигдин, беше касиерката Цеца Геранова. Тя беше на тази длъж­ност от основаването на училището като ПТУ Тази жена си отиде от училището обидена. Мигдин я изхвърли като парцал. Целият й трудов стаж беше минал в училище­то и накрая си тръгна, сякаш е едно нищо. Целта му беше на мястото на Геранова да постави неговата кума Вио­лета Чочева. В онзи период постъпването на работа за­почна да става чрез конкурс. Мигдин обяви конкурс за мястото на касиер. Имаше двама кандидати, единият кандидат бе кумата му, вто­рият беше едно момиченце, току-що завършило висша икономика, на което за съ­жаление не помня името. По време на конкурса двете трябваше да изпълняват ня­какви задачи на компютър. Всеки ден преди конкурса кумата на Мигдин идваше в училище и приятелят на Мигдин Тодор Гераксиев я обучаваше върху конкурсни­те задачи, защото тя нямаше понятие от компютри. Както разбрахме по-късно. След назначението й, цялата каси- ерска работа я извършваше въпросният Гераксиев. И по този начин тя „спечели“ кон­курса, а момичето с висше образование остана без ра­бота.
• За Б. Мигдин закони не съществуваха.
• В продължение на повече от година, докато бях в тече­ние на нещата, нямаше за­веждане на изходяща и вхо­дяща поща, писмата, които се получаваха, се укриваха. Имаше случаи, в които учи­тели трябваше да ходят на семинари, но писмата с по­каните не достигаха до тях. Но все се намираше някой „отгоре“ да им съобщи и по този начин се разбираше, че писмата са били скрити.
• – Това не е ли проява на вид диктатура?
• Той се държеше, сякаш училището му е бащиния и отдавна мечтаеше за дирек­торския стол.
• В своето последно изя­вление, той казва, че група учители са го помолили да поеме учили­щето. Едва ли не той не е ис­кал.
• Това не е истина. От не­гови 100 думи една ако е ис­тина, ще бъде много. Той е професионален лъжец. Следващата му жертва бях аз. Какво се случи с мене? При мен подхо­дът на тормоз беше променен. Започна да ми сменя работно- то място. Ако се налагаше да отида в дирек­цията, за да раз­говарям с него, той бягаше от другата врата и излизаше. Защо правеше така? Просто не влизаше в пряк диалог с мен. Тормозе­ше хората, които общуваха с мен. Аз съм контактен човек и бях в много добри отноше­ния с учителите, стигна се до там, че като се видим в коридора, за да не последва „гонка“, се правехме, че не се познаваме. Разминавахме се, без да се поглеждаме. Общувахме само извън учи­лището. Този ужас продължи 2 годи­ни. Вкарваше ме в мазето, направи ме механик, уж да ходя по работилниците .Пра­веше всичко възможно да ми дойде до гуша и сама да напусна работа. Но си бях ка­зала каквото и да става, няма да напусна, когато той иска, ще напусна, когато аз реша. Моето място беше обявено на борсата за свободно.
• Как така, нали Вие сте работила там в това време?
• Да, аз съм в училището, а той обявява мястото ми за свободно и назначава сегаш­ната секретарка Мариана Керезиева. Отново обяви конкурс. Аз също си пускам молба да се явя на конкурса. Не бях до­пусната. Този човек нямаше ни­какво понятие от административна работа. Беше на­карал новоназна­чената секретарка един почивен ден да напише втора диплома на дъ­щеря му. Как раз­брахме за това? Колежката откри в кошчето за бо­клук две дипло­ми, надписани на името на дъщеря му, смачкани и из­хвърлени, защото са били сгрешени. Но явно третата е била наред. А по времето на г-н Симеонов дипломите се полу­чаваха под брой. Колкото са завършващите, толкова са и дипломите, плюс 5-6 резерв­ни. Ако евентуално се допус­не грешка, се събирахме правехме протокол.
• При Мигдин беше пълна анархия.
• Аз стоях без работа 2 го­дини и една моя колежка, на която дължа извинение, не ми обърна гръб. Казва се Елена Тя си имаше работно място, а аз и Иван Въл­ков, който също беше под прицел, си нямахме работни мес­та. Сто­яхме по кори­до­рите и фо­айето или отивахме при Елена. Тогава тя ста­на следващата на прицел. Съкрати я една година преди пенсия. Дори беше казал на мъжа й: „Това е защото дру­жеше с Катя Ланджева”. Същото нещо се случи и с Таня Мачкова. Като сли­зах по работилниците, при нея оставах най-много. Дру­гото му нарушение – Лина Кръстилова. Беше счетово­дител. Дойде ред да се пен­сионира. Той я водеше един месец на работа, а тя не ид­ваше, за да може да навър­ши необходимите години, за да получи извънредните за­плати.

Вестник „Топ Преса“

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one