Олтарът на суетата: Надеждата се ражда в сламата, не на скъпите софри…
-
- декември 27, 2024
Купува за няколко лева сувенир.
Спасява душата си.
Себеопрощение за неосъщественото през останалите 364 дни в годината.
Праща SMS-и за Българската Коледа и духът е смирен.
Отдаване.
Защото е времето за индулгенции.
През другото…
Скандали на пътя, в магазина, на работа. Псувни, ругатни, прения…
А, бе време за смирение.
Душата пречисти ли се от базарите, тържищата на съвест?
Купихте ли достатъчно, раздадохте ли?
Сърцето остана ли цяло?
Пак иде време на промишлената благотворителност.
На съшиването на сърцата.
На изкуственото смирение в социалните мрежи, които да изкупят греховете.
Олтарът на суетата.
На смачканата човечност, която трябва да се въздигне след няколко левчета и неминуемата снимка в интернет.
После идва забравата.
За страданието, за болката, за нуждаещите се.
Съвестта е чиста.
„Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната“.
Трудно е за разбиране.
Пламъкът на свещта догаря.
Животът ще приключи всеки миг.
И няма връщане.
Но суетата властва. По това време на годината. Ако не си се похвалил, не се е случило.
Не, случва се.
Но суетата превзема съзнанието.
След индулгенциите идват снимките на красивите трапези.
Недоимъкът е забравен.
Трябва да се похвалим.
Не се хвалете. Правете добро, но да остане тишината на смирението.
Нали надеждата се ражда в сламата, не на скъпите софри…
Be the first to leave a review.
