Свети Атанасий Велики, Архиепископ на Александрия

05.02_sv_Atanasij_bg

Кратко животоописание

Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за „епископ“, други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към „епископа“, за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли „баща на православието“.

Светите Отци от Първия вселенски събор. Гръцка икона, goarch.org.В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос – не само като човек, но и като Бог – не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетнеПървият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самиятимператор Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).

Атанасовден в народните обичаи

 Честито на всички именници Атанас (от гр. безсмъртен), Наско, Атанаска, Наска, Таска, Таско, Траян, Начо, Начка!


Честито и на рожденниците, защото Свети Атанасий закриля и тях!
В народната обредност Антонов и Атанасов ден не само са два поредни празника (17 и 18 януари), но те са взаимно обвързани. Двама братя, двама братя-близнаци или пък майстор и чирак – така са представени в различните части на България. Но независимо от вида роднинство те са покровители на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.
На места двата дни на светците са част от общ празник наричан „сладки и медени“.
Антонов и Атанасовден са празници,  свързвани с предпазването от болести.  Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва  да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не вършат никаква домакинска работа –  предене, шиене, плетене,  чистене, пране, а само готвене.  
Както беше описано за Антоновден, така и на Атанасовден жените приготвят питки, които в  някои части на България надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата, намазвали ги с мед или маджун (петмез) и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. На питката може да се набоде  стрък босилек за здраве.
 
Прясна питка за Атанасовден
Необходими продукти:
Около 800 г брашно
500 г кисело мляко
1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер
щипка лимонтузу

Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче“, в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед.
 
За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз,  раздава се на съседи и близки против болести.  Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.
Тъй като януари е месецът на свинското месо и тази година празникът е във вторник (не е сред дните за пости сряда и петък) – трапезата спокойно може да бъде отрупана със свинско с бамя, кървавица, пача, различни месни деликатеси.
Според традиционния календар Свети Атанас е покровител и на домашните животни. Специално приготвен хляб се раздавал  за здравето, плодородието и запазването на добитъка.
Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината и прогонва зимата. Затова поговорката за този ден казва: „Атанас дойде и лятото дойде“.
В някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизали по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „Свети Атанас забожда главата си в Земята“, като по този начин я затопля.
В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигнат ли до пролетта.  Ако били изчерпани, те се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3 годишен елен“.
 
В българските народни вярвания Св. Атанас е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.

Денят е наричан също и Втора Коледа – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден.

 
Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание.  След Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
Смята се, че от Атанасовден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва,  защото Св. Атанaс се качвал на върха на планината облечен в копринена риза и се провиквал „Иди си зимо, идвай лято”.  Турците казвали: „Атанас гялди, яз гилди.” – „Атанас дойде, лятото дойде.”
 
Атанасовден се отбелязва и лятото,  на 5 юли, и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото  тогава Св. Атанас яхвал белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава започвала  жътвата.
 
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – ако има много сняг, очаквали голям берекет.
В някои части из България на Атанасовден и днес се правят общоселски курбани,  за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие.
Характерен за празника е и ритуала побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят,  стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени – за да милеят един за друг. После отпиват вино – символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня – изпълнявана от посестримите, чер пипер – игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички.
Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение.
 
Източници:
Симеон Дочев, Честит Имен Ден, ИК „Християнин”, С. 2002
Томислав Дочев, Народният календар – празници и вярвания на българите, ИК „Анубис”, С. 1993
Елена Огнянова, „Традиции и празници в България“, 2003
Най-българските празници, 2011
 Hera.bg

Подготвиха: Елена Колева и Ивелина Колева

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search