Една от най- успешните журналистки в Пловдив- Диана Бикова и нейните корени от с. Илинден
-
- декември 20, 2024
Трудно е в нашата професия да казваш кой е по-добър и кой – по-лош. Можем да съдим за колегите си по постиженията им, по историите, които разказват и вълнуват. Има такива хора, на които можеш да им кажеш, че са успешни. Диана Бикова, журналистката от Plovdiv24.bg, е успешна. Много успешна. Може би най-успяващата сред гилдията в Пловдив през последните години.
Талантите и нещата които карат Диана Бикова да се развива все повече са многобройни. През 2009г., тя става съдебен заседател по наказателни дела, за мандат 2009-2014г., след което и директор на новините в Пловдивска обществена телевизия (ПОТВ).
Малко хора знаят, но именно корените на прекрасната журналистка са от с. Илинден.
Нещо повече, в канала си в платформата Youtube, както и в личния си профил във „Facebook“, Бикова горда от този факт, множество пъти е описвала селото в свои материали. Един от последните гласи следното: „Всяка година за Богородица сгушеното в северните склонове на планината Стъргач село Илнден оживява. Хората идват да нагледат родните къщи, да се видят с роднини и приятели, да се повеселят. Събират се набори за други срещи.
Празненствата в Илинден продължават три, четири, а понякога и пет дни. Най-възрастните тази година са родени през 1939 г., а най-младите – през 2001 г. Селската кръчма и двете бистри на открития край ши́рината, площада – както му казват по книжовно, за миг не остават празни. Тодор Кръстев Чолев, който живее в Хасково, е изминал стотици километри, за да дойде и да се похвали на другарската среща. Дядо Тодор разказва, че с нетърпение очаквал да отиде в Илинден. Не си е идвал цялото десетилетие, когато наборите му се събраха да празнуват 70-годишнината. Тогава е бил със съпругата си, но тя започнала и сега той дошъл с дъщеря си, да й покаже родната къща и роднините в пиринския край. Стегнал вярната Ладичка седмица преди пътуването. По пътя спирал в Банско, за да се види с първия си братовчед, с когото едно носи и също име, тъй като са кръстени на един дядо, и с друг братовчед – Йеремия, и семейството му, в село Садово, Гоцеделчевско. Времето не е пожелало празните къщи в Илинден. Сега са порутени и обрасли, но под разрухата прозира майсторлъка на зидарите, градили къщите преди повече от 100 години. Още като пристигнал дядо Тодор Чолев отишъл до родния дом. По счупената стълба се изкачил до чардака и, вперил взор в далечината, си припомнил минали събития – как малката му сестричка Златка си провряла крачето между пръчките на терасата и щяла да падне, къде майка му – баба Мария готвела, къде се хранели … Не са запазени официални официални данни откога съществува село Илинден. Но една табела на къща в центъра казва, че родът Зимбилеви е на 400 години през 1995-а! До 1951г. Илинден се е казвало Либяхово. Местните са били много будни хора – училището е било създадено още през 1870 г., а през 1905 г. в началния курс имаше 1 учител и 65 ученици! В началото на ХХ в. населението било около 2000 души, но поради икономически причини започнало изселване, като най-масовото е било през 1958-1959 г. Сега тук живеят по-малко от 100 човека. На най-високия връх, видим от всички посоки, местен бизнесмен е построил параклис и православен кръст. На ши́рината е издигнат паметник с имената на загиналите либяховци в началото на ХХ век. Четирима от тях са от рода Чолеви – Ангел, Атанас, Кръстьо и Манол, убити по време на различни събития. Селото е било опожарено по време на Междусъюзническата война през 1913 година. Гърците, като силно вярващи християни, не посегнали единствено на църквата „Успение Богородично“ и тя се оцеляла. Храмът, строен през 1828-1831-а, днес се извисява над селото като майка орлица. Тук свещеник е бил поп Харитон, бащата на майката на известния български артист Кръстьо Сарафов – Сирма, от чието раждане тази година се навършват 170 г. Всеки 15 август в църквата се прави търговия на дарени предмети, а събраните пари се използват за издръжка на храма. На ши́рината пък веселието не спира, а оркестърът с двама певци свири и през деня, и вечерта и музикантите откъсват кратко. либяховци, независимо в кой край на света живеят,са запазили своята сърдечност и гостоприемност. И всеки път си обещават догодина пак да се видят за Богородица.“
Be the first to leave a review.
