Рекламата за хазарта нали бе забранена? Защо отново е навсякъде?
-
- декември 12, 2024
Забраната за реклама на хазарт в медиите е като „тука има – тука нeма“
Колкото повече го режат, толкова повече избуява – що е то?
Не, не е бурен, верният отговор е хазарт. Само че заданието на гатанката е подвеждащо – „репресивните“ мерки срещу игрите със залагане на пари често се оказват половинчати, имитиращи и дори с обратно действие – насърчаващи.
26 000 са официално регистрираните хазартнозависими у нас. Всъщност това са само хората, които са осъзнали, че имат проблем и сами са поискали да не бъдат допускани до казината. Или 26 000 са хората и семействата, стигнали до дъното. Реално обаче са си много повече. Само игралните зали в България са над 1200, винаги заобиколени от заложни къщи и фирми за бързи кредити, да е по удобно не за друго. Няма и особен ефект от забранителния списък на НАП със зависими лица, които не трябва да се допускат до игралните зали, няма контрол и при тегленето на бързи кредити. Няма нищо….освен ограничение на рекламите на игрите. Но дали е достатъчно, дали е ефективно?
През май т.г. депутатите, които дълги години се разсейваха, внезапно решиха най-сетне да ограничат рекламите на игрите, водещи до пристрастяване, че и до разоряване.
Ходът в началото изглеждаше силен: край на досадните клипове, които прекъсваха филми и предавания по 10 пъти в най-гледаното време; край на дразнещите изскачащи карета по сайтове, които закриваха статиите; никакви хазартни реклами по билбордове близо до училища, детски градини, студентски общежития.
Само че едно е на думи и на хартия (в някакъв си закон), друго е в действителност. Паната с реклама на „бетинг“ оператори и игри дори се умножиха (bet, от англ. – залог, залагам). В по-големите градове ги има на всяко кръстовище. Забраната подобни плакати да се разполагат близо до учебни заведения бе приета, като „близо“ е 300 метра. Игралните зали трябва да изчезнат от малките (и бедни) градове и села (с жители под 10 000 души), но не веднага, а след години, решиха депутатите.
Новинарските сайтове и портали наистина свалиха преките реклами на игри, но не спряха да изскачат пък още повече реклами на фирмите организатори на хазартни забавления в зали и в интернет като „Инбет“, „Уинбет“, „Бетано“, „Бет 365“. Промушвайки се и по някое „колело на късмета“.
Дали това не са нарушения на уж категоричната забрана за реклама на хазарт, която изрично обхваща и електронните медии? На този въпрос трябва да отговори Съвета за електронни медии /СЕМ/. Обаче там се чудели какво да следят, защото не знаели що е „медийно пространство“ (в закона нямало определение).
Може би пък НАП, в която се вля Държавната агенция за хазарта след скандалите около лотариите на Васил Божков и спора за стотиците милиони левове такси, ще се размърда? Може би, някога, но не сега – имали сигнали, които проверяват.
А забраната за реклама на хазарт в медиите била като „тука има – тука нeма“, тоест не всички медии са медии, смята НАП в пореден отговор на въпроси на граждани.
И докато СЕМ се чуди що е медийно пространство и къде свършват контролните й правомощия, а данъчните проверяват, хазартът дебне отвсякъде – от пана по оживени улици до необятния свят на социалните мрежи, а хиляди пунктове за залагания, игрални зали и казина с приказни и екзотични имена като „Сезам“, Лас Вегас“ и т.н.приканват с разноцветни надписи и безброй мигащи светлини. Тези „казина“, особено в по-бедните квартали и малките градове (най-вече), обикновено си имат за съседи заложни къща и фирми за бързи кредити – защото „риск печели, но и риск губи“, а когато късметът изневери и играчът загуби всичките си пари, има нужда от заеми.
А рулетките и колелата на късмета неспирно се въртят – и за бедни, и за богати. И стигаме до другата гатанка: „Колкото повече го облагаш, толкова повече печели“
– що е то?“ Верният отговор отново е „хазарт“.
През лятото отново депутатите решително, смело и отговорно гласуваха таксите за хазарт да се увеличат. Поне така бе обяснено на лековерната публика. Вещи в темата обаче казват друго – увеличението всъщност е намаление. Съществената промяна е в основата, която се облага – именно тя се „стеснява“. И така макар че формално таксите се вдигат, това не води до пропорционално увеличение на сумите, които дължат на бюджета.
До края на 2023 г. лотариите, игрите със спортни залози, надбягванията с кучета и други офлайн хазартни игри се облагаха с такса 15% върху направените залози. Сега схемата е друга – еднократна такса 300 000 лв. плюс 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби. Това изглежда като по-високо облагане (от МФ се кълнат, че е така), но всъщност е намаляване на данъчното бреме. А също и откровена покана към хазартните фирми да „раздават“ колкото може по-големи печалби (което на свой ред е възможност за пране на пари – неслучаен бизнесмен случайно удря „джакпота“ и лесно доказва пред НАП произхода на благосъстоянието си).
Иначе хазартният бизнес си има чудесно алиби за своя просперитет – колкото повече пари върти, толкова повече спонсорира родния спорт. Това е и мантрата на мощното му лоби.
Има категорични доказателства, че „ограничителните“ мерки и „вдигането“ на ставки не притесняват особено бизнеса, печелещ от хазарт. И предните „рестрикции“ на държавата се оказаха ялови, само разместиха играчите (други заеха трона на „императора“ Васил Божков).
След прекратяването през 2020 г. на лотариите с търкане на талончета, по които българите бяха пощурели, за пет години оборотите на хазартния бизнес като цяло са скочили около 10 пъти. През 2023 г. на 120 853 късметлии са били изплатени 5.79 млрд. лв. (това са само печалби над 5000 лв., дребните не са включени). За сравнение – през 2017 г. спечелите над 5000 лв. са били само 13 447, а общата сума е наброявала едва 627 млн. лв. Това показват данни, поискани от „Медиапул“ и предоставени от приходната агенцията.
Скокът на изплатените печалби е показателен, че играчите и залаганите пари се множат и в хазарта се въртят все по-големи обороти.
От мерките на държавата срещу опасните пипала на хазарта реално има само видим ефект – поне по телевизиите рекламите изчезнаха. При това „свалянето“ мина лесно, без много съпротива. Това подхрани подозрения, че е съгласувано с хазартните оператори, които са преценили, че тв рекламата им носи повече разходи, отколкото приходи (любителите на онлайн хазарт например едва ли са се запалили, защото са видели клип по тв). И забраната е направила услуга на рекламодателите, като ги е отървала предсрочно и безболезнено (без неустойки) от сключените договори.
Може би някога ще разберем истината, а може би не…
ПРЕДИСТОРИЯ
Почти тоталната забрана за реклама на хазарт бе приета в последния работен ден преди изборите на 49-то Народно събрание. А законопроектът, бе гласуван с пълно единодушие. Преди окончателното гласуване най-големите частни телевизии Би Ти Ви и Нова телевизия се обявиха против пълната забрана на хазартните реклами. Впоследствие медийни експерти коментираха, че промените целят намаляване на пазарната оценка на „Нова броудкастинг груп“, която в момента се намира в процедура на продажба. Сделката ще е част от процеса по смяна на собствеността на компанията-майка „Юнайтед груп“, която в България притежава и „Виваком“. Коментарите са, че целта е Нова телевизия да бъде продадена на по-ниска цена и на нов собственик.
Именно Нова телевизия стана част от хазартния скандал през 2020 г., в рамките на който се разбра, че тогавашният ѝ собственик Кирил Домусчиев и бизнесменът Васил Божков са подписали паметна записка хазартният бос да плаща по 24 млн. лв. на година за реклама в „Нова броудкастинг груп“. В замяна той трябваше да получи „пълен съпорт“ от държавата за разгръщането на бизнеса си. По-късно обаче дейността на фирмите на Божков бе спряна чрез забрана частни фирми да организират лотарии с търкане на талончета. Този вид хазарт бързо бе заменен от експанзия на онлайн залозите, съпътствана от масирани реклами на вече добре познатите у нас интернет хазартни оператори.
Be the first to leave a review.
