Проф. Чуков: Терористи потапят в кръв Сирия, чака ни…
-
- декември 5, 2024
Виждаме в момента едно зацикляне на бунтовниците в провинция Хама, коментира той
Бунтовниците, които продължават офанзивата си в Сирия и изтласкват силите на Дамаск, са терористи, крайни ислямисти. Това обясни в ефира на БНТ проф. Владимир Чуков – арабист.
Проблемът е, че тези, които в момента водят тези операции – „Хаят Тахрир аш Шам“, те са терористи. Те са, съгласно американските, европейските, включително и турските критерии, те са терористи. Те са разклонение на „Ал Кайда“, „Фронта Нусра“, „Хаят Тахрир аш Шам“.
Това, което виждаме на терен, това са бунтовници, които са ислямисти. „Хаят Тахрир аш Шам“ са основната част. Има една сирийска национална армия. Това са сирийски туркмени, това са различни групировки, които са организирани от Турция, финансирани, много добре тренирани и в момента са изключително активни.
Виждаме в момента едно зацикляне на бунтовниците в провинция Хама. Стигнаха до едни християнски и едни алауитски села. Тоест конфесионализмът си казва думата. Бунтовниците освен на юг към Хама, може би ще успеят да стигнат по някакъв начин и в Хомс, на изток, тръгват също кюрдите.
Това, което е заложила Турция преди 5, преди 6, преди 7 години. Те превзеха Тел Руфат, който е един от бастионите на кюрдите. И в момента се готвят да щурмуват Мамич. Един много интересен град, между другото. Забележете кога е създаден – 1878 година.
Спориха кюрдите и турците кое е коренното население на град Мамбич. Порових се – през 1878 година той е създаден от 300 семейства черкези, които са изгонени от руската армия от България. Османската империя ги заселва точно там. И те са всъщност са корените жители на този град.“, каза Чуков.
Турция иска това, което й се полага
Арабистът обясни, че Турция от своя страна се опитва да си вземе това, която според нея ѝ се полага.
„Като погледнем последователността на събитието, ще видим, че просто денят, в който се подписа споразумението между Ливан и между Израел, същият ден практически бунтовниците тръгнаха от Идлиб на изток и буквално за два дена превзеха Алепо.
Но мисля, че има твърде много събития, които не излезаха на повърхността. Това, което излезе като информация, че всъщност е, че сирийските войски в Алепо са били предварително уведомени.
Там Турция се опитва да си вземе това, която според нея ѝ се полага и виждаме една политика, която винаги е била прилагана към Башар Асад, политиката на тоягата и на моркова.
Спомнете си тогава, когато Турция правеше военните интервенции, това са три последователни военни операции в Северна Сирия, тогава винаги се появяваха едни оферти към Башар Асад – ако ти се разделиш с Иран, то евентуално ще има много по-добри перспективи за Сирия.
Вчера Държавният департамент каза, че санкциите срещу Сирия не са вечни. Те могат и да паднат. Между впрочем, сега – на 20 декември изтича съответният период за подновяването на санкциите срещу Сирия, които могат да бъдат подновени, но могат и да не бъдат.“, заяви той.
Раздяла с Иран?
Попитан дали не е късно за такъв вариант, като се вземат предвид изолацията на Сирия и твърде голямата ѝ зависимост от Русия и Иран, проф. Чуков отговори:
„Да, аз си мисля, че просто те не могат да се разделят с Иран. Стратегическите отношения между Иран и Сирия датират още от 70-те години на миналия век. Още бащата на Башар Асад – Хафез Асад, беше първият, който подписа подобен тип споразумения.
След започването на гражданската война през 2011 година Касем Солеймани, между впрочем, буквално преди ден излъчиха в социалните мрежи една негова реч на Касем Солеймани в Халеп, в която се казва, че от тук е започвало освобождението на цяла Сирия с „помощта на Всевишния“ и забележете „с волята на непогрешимите имами“.
Като кажете непогрешими имами, това означава шийзъм. И му го припомнят какво е бил казал преди 9 години в същия този град, в който влезаха сега в момента бунтовниците. Сирия, за съжаление, е силно конфесионална държава.
Там, където в момента бунтовниците са силни, това са сунитски региони. Затова са толкова силни. Буквално, по-голямата част от сирийските бежанци в Южна Турция, това са хора от Алепо. Алепо е един голям град, 2 милиона, и тези хора просто никога не са преставали да искат да се връщат.“
Be the first to leave a review.
