toppresa.com ви представя!В планината, когато си в беда, кой те спасява?
-
- ноември 26, 2024
В планината, когато си в беда, кой те спасява? Планинските спасители, разбира се! Какво представлява едно дежурство за спасителите от благоевградския планински спасителен отряд? Какви предизвикателства срещат? Кой следи обстановката?
Това са хората в Благоевград, за които няма значение къде работят и какви семейни празници имат, когато се получи сигнал за пострадал или изгубен човек в планината, оставят залъка си на масата и тръгват да го търсят!
Всеки отряд работи в различен район и има различни предизвикателства към туристите и към спасителите. Според това в каква ситуация ще попаднат туристите, в такава ще попаднат и спасителите.
„Ние сме спешната помощ там, където линейка не може да стигне, сърцати хора, които
познават планината и помагат на други, които бедстват“, скромно описват себе си доброволците от ПСС-Благоевград.
Отрядът е създаден преди 66 години. 91 години съществува Планинска спасителна служба в България, а преди 146 години е основан БЧК, част от чиято структура са и те.
„Било е през 1958 г. , тогава в града имало ски клуб и едно момче загива в Динков дол.
Пада лавина и го затрупва“, разказва историята, станала повод за учредяване на отряда
планински спасители, днешният му ръководител Георги Ботев. „Опитните скиори планинари тръгнали да го търсят, но не го намирали в продължение на няколко дни. Тогава от Планинска спасителна служба в София дошъл инструктор, който им показал как се работи в такива случаи в планината, как се копае, как се сондира, как се търси… И тогава благоевградчани взимат решение и те да направят отряд, тъй като туризмът и ските били много популярни сред населението. По онова време спасителите са имали по 1-2 инцидента на година, а държавата е подпомагала финансово много сериозно ПКСС.
Когато се включих като стажант през 1988 г., от нашия благоевградски отряд давахме наряд по двама души на хижа „Македония” и на Кирилова поляна, където имахме бунгала.
Тогава беше пълно с туристи към Рилски манастир – хижа „Рибни езера”, а в хижа „Македония” нямаше никакви свободни места през почивните дни. Въпреки това инцидентите бяха значително по-малко, до два на година“, спомня си Георги Ботев.
Отрядът и тогава, и сега е от доброволци – 22-ма човека постоянно в наряд 24/7, т.е. в
пълна готовност. Подготвят се и стажанти. Единствено Георги Ботев е на щат, но извън 8-часовия работен ден и той като останалите е доброволец.
В първите години сигналите за бедствие пристигали с голямо закъснение. При инцидент в планината първо трябвало да се стигне до хижа или място с телефонна връзка или радиостанция, да се обадят на спасителите и докато се съберат и тръгнат, минавали часове, понякога и дни. Организацията на работа била много различна от днешната, както и туризмът, тогава в планината хората ходели на големи групи и били по-задружни.
„Сега екипировката е с много високо качество, много е достъпна и всичко може да се намери лесно. Хората си купуват последни модели всякакви съоръжения, велосипеди, ски, парапланери и все повече предпочитат да ходят в планината сами“, отбелязва разликите Георги Ботев.
Той е спасител официално от 30 г., но още 5 г. преди това бил стажант.
„Много сериозен проблем е индивидуалният туризъм. Напоследък имаме много тежки акции заради сами туристи. Проблем е, когато тръгват, без да се обадят на някого къде са, попадат в райони, в които няма обхват на телефона, и ако стане инцидент, не могат да се обадят.
Само с едно натискане през безплатното приложение на ПСС може да изпратите координатите си, да пуснете SMS сигнал за помощ и чак тогава да правите опити да се свържете с централата, или пък оттам ще ви потърсят. Приложението „пробива“ при малък обхват и може да локализира мястото, като изпрати координатите ви, а това за нас е много важно. Най-важната част при една спасителна акция е информацията веднага да стигне до нас. Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо тръгваме. За разлика от първите години на създаване на отряда, сега в рамките на 15 минути тръгваме“, казва още Георги Ботев.
През алпинизма, 16-17-годишен, той попада в алпийския клуб в Благоевград (вече го
няма), който обединява алпинисти, пещерняци и добрите скиори в града. Много обикаляли планините и се срещали постоянно с планинските спасители, а и повечето от алпинистите били в отряда. Когато някой от спасителите се пенсионира, те подготвят негов заместник от алпинистите. Така се случва и с него, бил 5 г. стажант и на 23 г. става част от аварийното ядро на отряда.
Тогава надали си е давал сметка, че това е мисия за цял живот? Че се обричаш да си в
служба на обществото, при това доброволно, и да откликваш на нуждата на хора, които
дори не познаваш…
В отряда са 22-ма души и работят в екип. При ангажираност на един, друг го сменя, но наистина са в постоянна готовност да реагират. Знаят какво се случва в планината, познават целия район и хората, които работят там, и с това са най-полезни.
Как се издържат?
Получават определена сума като субсидия от бюджета, която за жалост едва покрива належащите разходи. Разчитат на собствени инвестиции и материални дарения от техни верни приятели.
Осигурява им се екипировка, но за нея също си доплащат една част с презумпцията, че като ти подарят нещо, не го оценяваш така, както когато сам положиш усилия. А и се опитват да се оборудват с най-доброто в момента на пазара, с екипировка като тяхната например работят планинските спасителни служби в Европа. В Австрия, Германия са със същите ски, същите якета и инвентар като техните, а те никак не са евтини. Една планинска специализирана носилка/количка например струва над 6000 лв.
Чували ли сте обаче за благотворителни, дарителски акции в подкрепа на ПСС? Не?!
„Ние сме по-особени хора, не се молим за спонсорство, но който иска да ни подкрепи, ни намира и сме благодарни за съпричастността. Обикновено това са наши приятели. Жалко е, че през последните 10 г. институциите и големите фирми в Благоевград по никакъв начин не са ни подкрепили, сякаш не ни забелязват. Всички четат новините за спасителните ни акции и, надявам се, си дават сметка, че се грижим за тях, за роднините и децата им, когато са в планината. На хижа „Македония“ и спасителния ни пост „Бодрост“ имаме дежурни в почивните и празнични дни целогодишно. Там имаме снегоходна и високопроходима техника и в рамките на минути можем да сме на мястото на евентуален инцидент. В момента е много модерно да се ходи от горна лифтова станция на Картала по билото до хижа „Македония” както пеша, така и с велосипеди. Спускат се екстремно, включително и през зимата със ски, а районът се рекламира и като фрирайд дестинация за зимни спортове. За жалост вече спасителните ни акции са по 1-2 на месец, а някога толкова са били годишно“, разказва Георги Ботев.
Как се случват нещата в другите държави?
„Законодателството на европейските държави дава на планинските спасители статут като на пожарникарите. След тежка акция екипът, освен че получава 2 дни платен отпуск за възстановяване, има срещи с психолози, за да преодолее стреса. Държавата поема разходите, като превежда на работодателя сумата за допълнителния отпуск. Приели са, че както когато човек дари кръв му се полагат 2 дни допълнително платен отпуск, защото може да е опасен на работното си място и има нужда от възстановяване, така и когато един човек като доброволец е отишъл на тежка спасителна мисия, на следващия ден е психически и физически уморен и му е нужно време за почивка. На терен ние се сблъскваме с изключително тежки случаи, ужасяващи гледки и човешки драми. Цяла нощ транспортираш пострадал или починал, близките или приятелите му често са край теб, а няколко часа по-късно трябва да си на работа и да си адекватен. Представете си след такава тежка нощна акция да трябва да возиш деца или да им преподаваш, или да ги лекуваш, защото сред доброволците ни има хора с всякакви професии. И ако по време на акция сме защитени, защото имаме застраховки, на следващия ден на работното място никой не се интересува, че си спасител, а изискват да изпълняваш стриктно ангажиментите си. За да си спестим допълнителни неприятности, в подобни случаи ние ползваме ден от годишния си платен отпуск. Отделно са притесненията на близките, та дори и това, че не ти остава отпуск да отидеш със семейството си на почивка. В другите държави освен тези „аварийни“ дни им дават още 5 дни платен отпуск за квалификация, а ние когато провеждаме специализирани курсове – лавинен, скален, по медицинска помощ, си взимаме пак платен или неплатен отпуск за наша сметка. Вече 15 г. чакаме да се приеме закон за нашата специализирана дейност, но пореден парламент не го прави, въпреки че не става въпрос за всички доброволчески служби, каквито в България са много, а специално за нашата, която е аварийно-спасителна, и ще повторя, действа като спешен център за първа помощ“, категоричен е Ботев.
Кой плаща разходите за усилията им?
Периодично и редовното спасителите от ПСС алармират и напомнят, че най-малкото, което можем да направим за себе си и близките си, когато тръгнем из планината, е да си направим туристическа застраховка, която е около 30 лв. на година, а за уикенд е около 5 лв!
Една спасителна акция при нещастен случай в планината е изчислена средно на около 700-1500 лв. и застраховката обикновено я покрива. Когато тя липсва, пострадалият трябва да я плати, но има хора, които нямат възможност да го направят и разходите остават за сметка на отрядите. Има тежки и многочасови акции, които значително надхвърлят тази сума.
Разликата остава за сметка на ПСС. Когато в една служба разходите надвишават приходите, те са за сметка на нещо друго и при тях най-често е за сметка на учебни мероприятия и екипировка – носилки, въжета и т.н.
При сигнал обаче, не питат дали човекът има застраховка, или не. Тръгват веднага!
А защо го правят?
А кой да го прави?! Идеята на планинското спасяване е хора, които познават планината, да помагат на другите, които не я познават и бедстват. Сърцати мъже от Благоевград научили тях, а те учат следващите да го правят!
Be the first to leave a review.
