Моят 10 ноември: Как се отвори пътят за Гърция и как България стана на две, разказва учителят Джурков от Рибново
-
- ноември 14, 2024
Зам.-министърът на образованието Емилия Лазарова връчи почетен плакет на Джуркин при откриването преди дни на новия корпус на гимназията и честване на 100 г. светско образование в Рибново. Новата сграда има 12 стаи, библиотека, компютърни кабинети, фитнес зала, бюфет, лекарски и дентален кабинет.
- Помни времето, когато в смесените райони навлезли радикали през чужди фондации
- В Рибново ги има шарените сватби, но и смартфоните, а в гимназията – 600 ученици
Навършиха се 35 години от 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Това става ден след падането на Берлинската стена.
Така започва преходът към демокрация и пазарна икономика в България. И големи геополитически промени в света.
Преходът през тези 35 г. беляза съдбата на няколко поколения. Решихме да направим равносметка през очите на няколко семейства от различни краища на България. Те да говорят какво преживяха и как се промени България.
Ето поредната.
„След 35 г. можем да погледнем на случилото се по-спокойно, а не емоционално. Да си кажем, че все още нямаме истинска демокрация. Да, тя не е съвършена, сигурно е лоша, но нищо по-добро не е измислено.
Трябва да оценим всичко положително и всичко отрицателно, което преживяхме за последните 35 г. До 10 ноември 1989-а живеехме в един затворен свят.
Имахме големи надежди, но не бяхме подготвени
Голямата трагедия дойде, че мислихме само хубави неща и не успяхме да се предпазим от лошите.“
Това казва директорът на СУ „Йордан Йовков“ в гърменското село Рибново Манчо Джуркин.
Когато избухна демокрацията, той е на 27 г. Завършил е Математическата гимназия в Благоевград, а след това и специалност „Математика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Започва работа като учител в родното си село. Спомня си, че хората от неговото поколение в граничния район често припявали „Дуйни ми, дуйни, бел ветре, отвори пътя за Драма“. Това била любимата им песен.
„Не можехме да отидем до Бяло море, а то е само на 100 км от границата.
С открит лист ходехме до близките села, които попадаха в граничната зона
Това хората от нашия край никога няма да забравят“, казва Джуркин, който от 10 г. управлява гимназията с близо 600 ученици. Спокоен е, че вече може открито да изразява мнение, дори и то да е различно, да не е в крак с модата.
В района го познават като човек с позиция по всички злободневни теми и я защитава.
Младежките му години минали в т.нар. перестроечно време след 1984 г. Тогава е изразявал мнение, критикувал е властта, но го привиквали за обяснения и предупреждения. Сега тази опасност да бъдеш на „червеното килимче“, вече не съществува. Критичен е и към промените у нас.
Казва, че Западът е взел нашата социална система, а ние сме я разрушили.
„Сега искаме да работим по социалистически, а да живеем по капиталистически. Повтаряме грешка след грешка.
Създадохме консуматорско поколение,
което иска всичко без усилие, без четене, без да си напряга мозъка. Не се научихме кога да спрем да гребем от богатствата, да знаем каква е дозата. Сега всеки е отворил уста, иска от всичко и по много. Това не е същността на живота“, коментира Джуркин.
Често учениците го питали как може да знае толкова много, а той не спира да им повтаря, че четенето е в основата на знанието и просперитета и трябва да се полагат усилия. Нищо, че е математик, знае цялата класика наизуст.
Свободното пътуване е другото важно постижение на демокрацията.
„Още от 70-те години жители на Рибново работеха навън – от Кулата до Дуранкулак, ходеха сезонно да берат и обработват тютюн. Днес с отварянето ни към Европа и света нашите хора пътуват от Португалия до Урал.
Отиват, работят, печелят, но се връщат тук, за да построят дом. Благодарение на отварянето ни към света Рибново се промени.
Селото живее едновременно в XIX и XXI век
Известно е с шарените си облекла и сватби. В същото време са навлезли всички технологии – от домакинската техника до интернета и смартфоните“, казва директорът.
Смята, че преди 10 ноември сме живели в много заблуди и сега доста от по-възрастното поколение си спомня с носталгия онези години. Категоричен е обаче, че те не осъзнават, че това е носталгия по младостта. Ако не се беше случил 10 ноември, вероятно щяхме да продължим да живеем в заблуди, въпреки че в последните години много хора вече ги усещахме, твърди Джуркин.
„Ако го нямаше 10 ноември, сигурно пак щях да съм учител. Това е моето призвание, а не да бъда директор администратор. Сигурно с годините щяхме да се осъзнаем, че ни лъжат, че нещо не е, както ни го казват. Но пък и може би щяхме да си умрем манипулирани, знам ли“, пита Джуркин.
Разпространяваното твърдение, че всички сме живели добре, реално е било уравниловка – били сме еднакво бедни, живеещи в панелни апартаменти, без партийната номенклатура, разбира се.
А сега всеки с разум и ръце може да живее по-добре
В първите години на демокрацията бяхме много емоционални и приемахме всичко. Не можехме да сложим спирачки пред всичко, което идва у нас от Запад, и да кажем „Това не е нашето“.
Напоследък се коментира много тази джендър идеология. Благодарим на Европа, че ни дава своите ценности, но ние си имаме наши, от които не трябва да отстъпваме. Не може да мерим краставицата дали е 9 см например“, критичен е училищният шеф.
Религията е друг проблем, специфичен за селото със 100% мюсюлманско население,
който в последните години като че ли вече е туширан и останал в миналото. От пълната забрана в годините на социализма до отиване в другата крайност в първите години след 1989-а.
В смесените райони навлезли радикални елементи чрез чужди фондации, които не са типични за светската ататюркска ислямска религия.
А т.нар. възродителен процес отприщил махалото в другата крайност и радикализирал мюсюлманите. Сега тези процеси се уталожили и религията си е намерила своето естествено място.
„Религията не може да се налага насила. Пътят към Бога не е джамията или църквата. Не съм против задължително изучаване на религия в училище, но да се изучават всички религии като философия, защото
там, където свършва науката, почва религията
Тя не е за неграмотни и не може да се налага със закон. Може да помогне при възпитанието и определено има място в нашето общество“, коментира учителят. Най-мъчно му е за образованието и възпитанието на младото поколение.
„Създадохме едно-две неграмотни поколения. А неграмотните родители произвеждат неграмотни деца. Има общности, за които образованието не е приоритет.
В момента има две Българии – едната с грамотни родители и деца, които искат да учат, и друга – с неинтересуващи се от образование родители и съответно децата им не искат да учат.
Трябва да създаваме деца, по-умни от нас
Те да са повече време в училище, да имат извънкласни занимания, курсове, клубове по интереси и др.“, смята Джуркин.
Категоричен е, че учителят трябва не само да образова, но и да възпитава. Иска и по-сериозен подбор на учителите, защото те са хората, на които „родителите поверяват най-скъпото си – децата“, както на лекарите доверяваме живота си.
„В последните години с бурното развитие на информационните технологии има опасност мишката да изяде книжката. При тази дигитализация учителят трябва да влезе в света на детето, а не обратното.
Трябва да има баланс и да не се забравя четенето на книги. Колеги на моята възраст мечтаят за онзи възрожденски период, когато кметът, попът и даскалът са били най-уважаваните хора в селото. За прадедите ни образованието е било религия. Уважавали тези хора, давали са мило и драго да изучат децата си“, казва директорът.
За него инвестицията в образованието е най-ценната
„Затвориш ли училището, църквата, джамията и хоремага, селото е умряло. Затова и направих всичко възможно да запазя училището в съседното село Осиково. Родителите следват децата си. Ако те няма къде да учат, семейството се изнася в по-голямо населено място“, смята математикът.
Полага много усилия да осигури финансиране за строеж на нов корпус на училището, за да може децата да учат на едносменен режим, и преди дни модерната сграда бе открита.
Be the first to leave a review.
