Градът: За условията в Гранична полиция – новото робство!
-
- януари 11, 2015
Миналата година, преди малко по-малко от месец, България беше потресена от един ужасяващ случай със загинал граничен полицай, който извади на светло ужасът, в който се налага служителите на МВР по границата да работят. Този случай роди в мен противоположни чувства и вътрешна борба, за да установя каква е реалната причина всичко у нас така грозно да се изражда. Колкото и нагло и неочаквано да прозвучи, ще насоча основната си критика към самите гранични полицаи, на които се налага ежедневно да тънат в мизерия, кал и лайна, докато изпълняват служебните си задължения, да ядат мазни кренвирши от говежда лой и евтина лютеница, затоплени на стари метални чинии алпака върху старо горящо кюмбе.
Требваше ли един чрвек да си отиде, за да съберат сили и да проговорят за неприемливите условия, при които работят? Какво правят полицейските синдикати, та толкова време не са реагирали, виждайки кошмара, при който полицаите пазят граничните ни зони? Отговорът е един – притиска ги страхът. Страхът от това да си изтърват хляба и да съсипят семействата си, защото те не служат на държавата, като пише в документите – тези хора като много други са поредните роби на системата. Системата, която уж им предложи страхотни условия на заплащане и труд, системата, която ги пороби с идеята да вземат по два-три заема, за да си купят така мечтаното Рено 19 или да си измажат къщата, а днес се чудят как да си плащат заемите, как да вържат двата края със закърпени униформи и смачкано самочувствие, лекувано с бездарно лицемерие из кафенетата на града ни. Това е лицето на българската гранична полиция. Това е лицето на системата в България. Мизерия и кошмари, поробени служители, които гният и гинат по границата ни заради това, че просто в страната им всичко е объркано. Ние ли си го направихме, такава ли ни беше орисията… Жал ми е…
Be the first to leave a review.
