Отец Сисой от село Илинденци: Истината е в Бог, и във виното!
Сравнението е неизбежно – между него, отец Георги Сарадинов от село Илинденци, и манастирската лоза” – отец Сисой. Защото и двамата са открили магията на виното – напи свещеник отдавна знае тайните на този истински еликсир. И е категоричен, че човек без вино част от живота. Откакто се е родил, все е на лозята – да помага на семейството си в отглежда започва и да майстори чудния еликсир. Така е тази година, нищо че неговите години се трупа със задълрженията си и на свещеник, и на лозар. И не се съмнявайте – гроздето вече е в съ онзи червен еликсир, който кара душата да пее, а тялото да потръпва от удоволствие. Къде е истината – в Бог или във виното? За някои това питане сякаш тежи колкото въпроса бъдеш?”. Но не и за отец Георги, който със сигурност знае верния отговор. Защото е сред селището, край което са засадени над 2000 декара лозя. И отдавна не го стряскат следните Библията или мотиката? Бог или виното? Търговец ли е, или е свещеник?
Защото божият служител е наясно, че истината е и в Бог, и във виното. „Виното е кръвта на И всеотдайно в нашата православна църква. От години се грижа и за своите лозови масиви. З прави с много любов”, твърди свещеникът, който отива да учи в Духовната семинария в Ч изкарва 4 години в академията. През цялото това време на духовно учение не престава да из вярата. Разбира обаче твърде рано и още нещо – няма по-хубаво питие от червения еликсир излекуват човешката душа, казва отец Георги. Разбира се, тя се лекува най-добре с вяра, но боговете. Духовната „сватба” на отец Георги е на 19 октомври 1973 г. в Кресна – там е първата му въдворен като свещеник в църквата „Света Марина“ в родното си село. Вече над 48 годин мъдрост „Никой пророк не е приет в отечеството си“. „Аз съм преди всичко свещеник и чак след това производители на грозде и вино. Най-важ изповядва божият служител. Библията е в сърцето му. Без нея не могат, без мотиката могат. “ иска и работа. Затова често от църквата тичам у дома, преобличам се и отивам на лозето. Т труд“, казва един от най-добрите винари сред свещениците в страната.
Той няма никакви притеснения, че произвежда хубаво вино и качествена ракия. Защото е от църквата. В работата няма нищо лошо, а Бог е навсякъде – и в нивата, и в лозето, и във вино делвите с вода са станали с червен еликсир. Затова то е истинското питие. Но никой не бив Особено това важи за свещениците. Тази година е доволен от берекета. Макар че пр автомагистрала „Струма” лозето му се смалило значително. Държавата му взела 4,5 декар само 3 декара. Но Бог дал, Бог взел. Не се кахъри за това. Надява се на добра реколта и с постави в чисти съдове, хигината е от огромно значение за правенето на вино, категоричен е спазва технологията – на петия, шестия ден да се преточи, същото се прави и на 20-ия ден.
По тях всеки домашен производител най-безп да отдели виното от джибрите. „Това става след бурната ферментация при определени сортове, а при други – преди да е отделили от джибрите, все още съдържа малко захар, която деферментира по време на пр бъчвите. Затова се поставя тампон или торбичка с пясък върху отвора на бъчвата или бидона” Това е причината отец Георги да е търсен не само за молитва, но и за хубаво вино. Мир боговете се редят пред дома на божия служител в прочутото с хилядите си декари лозови ма най-добрите винари в региона. Затова след службата в храма слиза в мазето, където са поредния си гост. Всеки ден идват хора да го питат как да си направят качествено питие. Той червен еликсир само за себе си, а щедро я споделя със своите съселяни и с другоселци Търся се налага да ходи в домовете им, за да контролира процеса на превръщането на гроздето защото служи не само на бог, но и на хората. Бог на нас, а ние на вас. Това казва на миряните, които черпи с хубаво и руйно вино. „Вси решава на кого колко и кога да даде. Бог дава на мен, а аз давам на миряните”, твърди св служи в родното си село и в Сандански. Отчето обаче не прекалява с почерпките за съселян много по две чаши с течен еликсир, за да не се напият. Категоричен е, че виното се пие свещениците. Убеден е, че пиян поп на мига трябва да се разпопи. Абсурд е човек в расо да светотаство, не се прощава такова нещо. Който сбърка, да хвърля расото и да се занимава подобни своеволия и човешки слабости. Но не е грях да имаш слабост към лозето, гроздето хора, нищо човешко не им е чуждо. Но тяхното призвание е да служат на Бога и на народа с грях. И отец Георги няма никакви угризения на своята съвест. Защото и той е човек като всичк да служи на Бога и на народа си. „Вярата е опората на всеки народ. Без нея никой няма бъде светото причастие, и за лек на душата, то просто подслажда живота ни“, твърди отец Георги. на вярата и на хората, няма как да не повярваме.
Be the first to leave a review.