Първите хора са се заселили в Европа преди 1,4 милиона години

Ново проучване, ръководено от Института по ядрена физика на Чешката академия на науките (ЧАН) и Института по археология на ЧАН, показва, че хората за първи път са населили Европа преди 1,4 милиона години, съобщи Heritage Daily.

Това се основава на анализ на рудиментарни каменни инструменти, открити край град Королево в днешната Закарпатска област, близо до границите на Украйна с Румъния и Унгария.

Въпреки че на мястото не са открити човешки останки, каменните инструменти показват, че са изработени от Homo erectus – изчезнал вид архаичен човек, свързан с ахелойската индустрия на каменни инструменти.

В изследването е приложен скорошен напредък в математическото моделиране, съчетан с приложени методи за датиране на погребения с използване на космогенни нуклиди, за да се предположи, че инструментите датират отпреди 1,4 милиона години, предшествайки с 200 000 до 300 000 години обекта Атапуерка в Испания.

Роман Гарба, водещ автор на изследването, заяви:

„Еректус е първият от хоминините, който напуска Африка преди около два милиона години и се насочва към Близкия изток, Източна Азия и Европа. Радиометричното датиране на първото човешко присъствие в местността Королево не само запълва голяма пространствена празнина между местността Дманиси в Грузия и Атапуерка в Испания, но и потвърждава хипотезата, че първата вълна на разселване на хоминини в Европа е дошла от изток или югоизток.“

Въз основа на климатични модели и данни от полени миграцията на Homo erectus в Европа вероятно е станала по време на три възможни топли междуледникови периода, следващи миграционния коридор на река Дунав, и дава нова представа за маршрутите на разселване на „първите европейци“.

„Това изследване е първият случай, в който нашият нов подход за датиране се прилага в археологията“, каза Джон Янсен.

„Очаквам, че нашият нов подход за датиране ще окаже голямо влияние върху археологията, тъй като може да се прилага към седиментни отложения, които са силно фрагментирани, което означава, че има много ерозионни пропуски. В археологията почти винаги откриваме фрагментирани записи, докато традиционният метод за датиране на големи разстояния – магнитостратиграфията – разчита на по-продължителни записи“, добави Янсен.