Тайни и загадки около „Кулата“ на Ореляк! Ползва ли се от НАТО! Там се случва и един от най-тежките инциденти по времето на цар Борис Трети!

Телекомуникациите са отрасъл от икономиката, който осигурява обмен на данни, информация и общуване между хората от разстояние. Комуникационните връзки са важен фактор за осъществяване на организацията и управлението на обществото. Те обхващат пощенските съобщения, далекосъобщенията и материално-техническата съобщителна база. Към тях се включват още радиоразпръскването и телевизионните предавания. Значителен дял от възможностите на телекомуникационният сектор се дължат на радио- и телевизионното разпръскване. В България има изградена мрежа от радиопредаватели, телевизионни предаватели и ретранслатори, покриващи почти цялата територия на страната КАТО ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ  Е РРТС Орелек – който факт от години носи легендата, че съоражението се ползва с цел разузнаване на военни цели, а една то тайните разкрити съвсем скоро, е че от известно време е част от стратегическите обекти на НАТО и се ползва, със секретно предназначение. Това е и причината, заради която съоражението не се продава на частна компания, въпреки лобистките напъни. По темата обаче, сериозно се мълчи и това е напълно разбираемо. Съоражението е познато и като „кулата“, така го наричат н ажаргон местните.

РРТС Орелек. Връх Орелек се намира в Пирин планина, на пътя между градовете Гоце Делчев и Сандански, над село Пирин. Радиорелейната и телевизионна станция Орелек е открита през 1981 г. Програмите на националните радио- и телевизионни оператори, излъчвани от тази станция се приемат в регионите на Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово, Доспат, Ковачевица, Сатовча, Сандански, Петрич, Мелник, Първомай, Кулата, както и в някои части на Гърция и Република Македония. Географски координати: 23E3650 / 41N3420, надморска височина (кота терен): 2099 м, височина на кулата: 96 м.

Именно около днешното местоположение на ретранслатора  „Кулата“, се случва и един от най-тежките инциденти по времето на царят Борис Трети!

2000 спасители търсят паднал самолет в Пирин през 1937 г.

Преди да се разбие в Пирин, пилотът Тадеуш Дмошински докарал вода за кръщенето на Симеон

Над 2 хиляди българи, военни и цивилни, се включват в спасителна акция за издирването на самолета, екипажа и пътниците от първата в небето на България катастрофа на пасажерски самолет през ноември 1937 година. Акцията в условията на жестоки снежни бури и преспи в планински условия продължава няколко дни и става водеща тема за вестниците на континента и в Полша, под чиито опознавателни знаци лети машината. Във Варшава и Краков, в градове и села признателното полско население организира митинги на дружбата, а в полския Сейм с аплодисменти на крака парламентаристите благодарят на българския народ за оказаната подкрепа. В авиокатастрофата високо в скалите на Пирин загиват трима пътници и трима души екипаж на самолета Дъглас DC-2 с регистрация на полските авиолинии SP-ASJ.

През април 1931 година в София е подписана полско-българска конвенция за експлоатацията на редовни самолетни линии между двете страни. На 27 юни е осъществен и първият полет от Варшава до София и Солун, а маршрутът получава гръмкото наименование „Линия на три морета“, тъй като свързва Балтийско море с Черно и Егейско. През летния сезон прави „чупка“ до Варна, където се намира Полският дом, и така в известен смисъл поставя началото и на вътрешните самолетни маршрути у нас. В първите дни на април 1937 година поляците пускат и редовна линия Варшава – Тел Авив (Палестина), която заковава и България в световния авиотрафик – полетът е с междинно кацане в София.

В понеделник на 22 ноември 1937 година трасето по обратния път от палестинския град Лида (днес Лод в Израел) към Варшава се обслужва от Дъглас DC-2, командир на самолета е асът на полската гражданска авиация 34-годишният „милионер“ Тадеуш Дмошински. Милионер, защото е с близо 1 милион навъртени километра във въздуха. Радиотехник е Мариан Винник, а механик Ришард Валентукевич и трима пътници.

След междинни кацания в Атина и Солун на 23-и в 11,15 машината отлепя колесника от солунското летище, за да поеме курс към София. Още при излитането си от гръцката столица Дъгласът минава през мъгла и облаци и полетът се управлява от гониометрична станция, нещо като баба на радара, която определя местоположението на летателния апарат според силата на сигнала от борда му, достигащ до различни телеграфски станции.

В 11,46 часа самолетът получава от радиостанцията в Божурище посока на движение, а измерванията показват, че се намира западно от Петрич. Последното съобщение на радиотехника Винник гласи: „Атмосферните условия са лоши. Намираме се в облаци на височина 3 хиляди метра“. В 11,50 радиостанцията в Божурище приема неясни сигнали от SP-ASJ, радистът иска повторение, но отговор не идва. Към 14,00 часа при липсата на всякакви сигнали ръководството на бюрото на ЛОТ в София се обръща към дирекцията на софийското летище и полицейските власти с молба за издирване по трасето на полета и сигнализиране, ако бъде установено принудително кацане. В 14,30 часа същата молба е изпратена и до щаба на Българската армия.

В Пирин са изпратени 6 групи алпинисти, от Св. Врач, последното селище, в което е засечен полският самолет, тръгва експедиция от 20 полицаи и 30 войници, предвождани лично от кмета. Във всички села в радиус от 100 километра са разлепени плакати, призоваващи населението да се включи в търсенето, на всеки половин час по радиото повтарят на български, гръцки и сръбски, ако някой има информация за изчезналия самолет – да съобщи. Гръцкото бюро на ЛОТ обявява в България награда от 15 хиляди лева за този, който първи открие следите на полския Дъглас. Според полските вестникари на третия-четвъртия ден в акцията участват вече над 2 хиляди доброволци. В продължение на няколко нощи селяни и офицери изкарват мразовитите нощи в планините. Когато се връщат, 20 са с тежки простуди.
През цялото време, независимо че бил на държавническо посещение в Англия и Франция, лично царят Борис Трети следил по телефона как върви спасителната акция. Оказало се, че Дмошински е добре познат в царския двор в София. По-рано на 12 юли полякът докарал до българската столица вода от р. Йордан за светото кръщение на родилия се на 17 юни наследник на короната княз Симеон Търновски. Механик във височайшия рейс отново бил Валентукевич. По едно съвпадение тъкмо били подготвени царските укази за удостояването на двамата с български ордени и трябвало да им ги връчат при кацането в София на 23 ноември.

В събота, 27 ноември, останките на самолета са открити в района на Мозговишки рид под връх Мозговишки чукар на ок. 2600 метра надморска височина.

Припомняме, че не по-малко трагичен остави и инцидента, когато безмилостна мълния буквално изпепелява млад турист на около 600 м под връх Ореляк в близост до телевизиионната кула.