ВЕЧНА ПАМЕТ! За красивата Ива от Якоруда, която завинаги остана на 20 години, а можеше да даде много на българския спорт!

България е малка по територия държава, но в нея има толкова много невероятни неща, с които всеки българин трябва да се гордее – природа, култура, история и велики българи, които са оставили отпечатък за бъдещите поколения. Всеки от тях заслужава почит и уважение, всяко тяхно постижение заслужава да бъде запомнено.

Българските спортисти са доказали, че с упоритост, талант и несломима воля могат да се постигнат върхови резултати, които вдъхновяват поколения наред.Шампионите от различни времена, чиято слава не угасва с годините и с чиито спортни постижения се гордеем пред целия свят.

Но освен тях, има и такива – без рекорди, с по-малки постижения, но с не малък принос в спорта за страната ни, за населеното си място, гордост за родителите си, пример за децата в малкия град… Много шампиони се раждат в малкия град, не летят в облаците, защото знаят откъде са тръгнала и през какво са преминали… За съжаление обаче, не на всички им е отредено да доживеят естествения край на спортната си кариера. Светът ежедневно губи таланти в спорта заради ранната им смърт, обикновено нелепа и неочаквана, по пътищата и в катастрофи. Тежки пътни инциденти заличават от лицето на страната млади момчета и момичета, когато са на върха на славата или точно в своя подем нагоре.

Много от тях остават незабелязани, незапомнени, загинали нелепо, с годините забравени!

А защо трябва да помним тези имена? Защото, да бъдеш спортист, е изключително трудно. Трябва да се научиш да овладееш егото си, да се подчиниш на спорта, да балансираш личния и професионалния си живот. Защото силната воля, упоритостта, дисциплината, любовта към спорта и предаността към родината са най-ценните качества, с които трябва да се характеризира всеки един спортист. Небрежност на водача, неизправност на автомобила, загуба на контрол или просто фатален инцидент са отнели живота на много спортисти.Някои надежди в спорта ни напуснаха в много ранна възраст, без да имат време да завършат започнатото и да видят живота.

Някой помни ли кои са те? Една от тях е Ива Бучкова от гр. Якоруда.

На 27 юли 2009 г. 20-годишната национална шампионка по джудо и самбо и сребърна медалистка от европейско първенство загива в катастрофа на магистрала „Тракия“ в участъка от Чирпан – Пловдив. Младата жена е била треньор по самбо в един от най-големите клубове в страната „Еврохолд“ – Сливен и е възпитаничка на утвърдения клуб по самбо и джудо в Якоруда с президент Билях Хатип.

Тежката катастрофа станала около 23:00 часа на 27 юли в района на пътния възел към село Братя Даскалови. Ива пътувала в лек автомобил, управляван от 20-годишен водач, който имал 2 години стаж зад волана. При разклона за селото той изгубва управление над автомобила, който се ударил в лявата мантинела. В резултат на удара возещата се вляво на задната седалка Бучкова изпаднала от задната врата. Починала на път за болницата.

Няколко седмици преди смъртта си Ива Бучкова e завършила първи курс в Националната спортна академия. „В работата си като треньор постигна завидни резултати“, разказват нейни близки. Отборът на „Еврохолд“ – Сливен по джудо и самбо става национален шампион няколко месеца преди смъртта й.

Почитането на мъртвите е универсална практика, която се среща в почти всички култури и религии по света.

Това е традиция, която има дълбоки корени и значителна символика. Почитането на мъртвите не е само израз на уважение и любов към тях, но също така да пазим паметта им жива.

Чрез споменаването и почитането им, ние поддържаме тяхното наследство и осигуряваме, че те няма да бъдат ЗАБРАВЕНИ!

Така, 2 години след трагедията с Ива, през юни 2011 г. Спортен клуб „Еврохолд-Ставен“ Сливен организира международен турнир по джудо. Състезанието е в памет на загиналата млада треньорка Ива Бучкова, обявява тогава изпълнителният директор на спортния клуб Лъчезар Темелков. Специални гости на тържеството са семейството на Ива Бучкова – Анелия и Андрей Бучкови.

С този матеирял Топ Преса апелира към община Якоруда и всички хора с големи сърца, за изграждането на паметник или мемориал в памет на тази млада спортистка.