За нас остава въпросът, ще има ли някога нормална европейска магистрала по този маршрут, или ще остане утопия. Ще се „нахранят“ ли някога всички активисти и фирми?

Кресненското дефиле- Химерата на АМ „Струма“

„Първият ни приоритет след 2014 г. ще е завършването на магистрала „Струма“, защото не приключим ли участъка през Кресненското дефиле, все едно няма магистрала.“ Това са думи на Лиляна Павлова, регионален министър от ГЕРБ, от интервю през 2012 г. Те са си останали обаче само думи. Отсечката от „Струма“ при Кресна остава мираж и сега. Участъкът беше особено опасен, но временно проблемът с катастрофите бе решен с колчета, за да се предотвратят изпреварвания. Задръстванията и катастрофите около празници и през лятото, когато трафикът към Гърция беше значителен, си останаха.

Романи са се изписали за тази така „болна“ отсечка на първокласния път I-1 (Е-79) Както и за  множеството от  „атаки“ и жалби на зелените активисти, които не спират.

Последната такава се случва през лятото на т.г., когато неправителствената организация „Сдружение за дива природа Балкани“ атакува решението на МОСВ, с което от 11 юни се даваше „зелена светлина“ за автомагистралата през Кресненското дефиле.

С окончателно определение от 05.09.2024г., петчленен състав на Върховния административен съд отхвърля поредната от 14-те жалби на зелените неправителствени организации срещу АМ „Струма“ през Кресненското дефиле.

Жалбата е срещу предварителното изпълнение на решението на министъра на околната среда и водите Петър Димитров, с което е преценено, че за изграждането на АМ „Струма“ по варианта Г10/50 от Кулата към София през Кресненското дефиле, не е необходима нова Оценка за въздействие върху околната среда. Такава има, валидна и влязла в сила от май 2018 г.

Жалбата е на „Българска фондация биоразнообразие“ на еколога Петко Цветков – приближен на Тома Белев и Борислав Сандов и бивш съпредседател на партията „Зелено Движение“. Тя е една от 14-те жалби, с които зелените заливат съда, в опит да блокират строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Това е позната практика при еколозите, които подават почти идентични жалби от различни организации, с цел бавене на проекта и надежда, че някоя от жалбите ще попадне при определен съдебен състав.

Припомняме, и за разследването през миналата година, когато се остановява, че същите зелени активисти, притежават множествено имоти, които  се ползват за лична изгода в с. Влахи.

Кресненското село Влахи се е превърнало във феодално владение на българските зелените активисти и техните неправителствени организации, в което те извършват различни дейности със съмнителна законност.

В село Влахи,  се намира базата на активистите от коалиция „За да остане природа в България“, а проверка показва, че много от известните български еколози са собственици на имоти и пребивават през голяма част от годината именно в кресненското село..

Използвайки факта, че имат имоти в района на Кресна, зелените и други активисти организират протести срещу довършването на АМ Струма, преставайки се за местни жители, заблуждавайки обществото и медиите, че хората от Кресна не желаят магистрала.

През пролетта на т.г. пък, АПИ отвори офертите по поръчката за прединвестиционно проучване и проектиране на трасето на стойност 1 млн. лв. без ДДС

10 компании са искали да проектират трасето на един от най-критичните участъци от магистрала „Струма“ – през Кресненското дефиле в посока Кулата. Това става ясно, след като Агенция „Пътна инфраструктура“ отворя офертите им за прединвестиционно проучване и проектиране на трасето, което трябва да бъде изнесено извън дефилето.

Припомняме, че поръчката за проектиране бе стартирана в края на март, а стойността ѝ е 1 млн. без ДДС. Това се случва след като в началото на март Европейската комисия одобрява само едното платно – от Кулата към София, което ще мине по източния склон на Кресненския пролом. За другото платно обаче – от София към Кулата – тепърва ще се разглеждат възможните алтернативи.

От АПИ изрично посочват, че предметът на обществената поръчка е обсъден и консултиран с Европейската комисия.“

Най-ниската ценова оферта е на ДЗЗД „Енвеко“, включващо „Трансконсулт-22″ ЕООД и Enveco S.a. Консорциумът е предложил цена от 475 хил. лв. без ДДС. Най-висока цена за проектиране дава „Институт По Транспортна Инфраструктура“ ООД – 999 999 лв. без ДДС.

Прави впечатление, че и държавната „Автомагистрали“ е проявила интерес към поръчката, въпреки че през последните години стана ясно, че тя няма капацитет да строи големи инфраструктурни обекти и превъзлага дейностите на частни компании. Не е ясно дали има капацитет и да проектира толкова мащабен проект.

Изчисленията за стотиците милиони лева, които са предвидени, някои вече усвоени, оставяме на вас, както и опитите ни да  изчислим  безброй катастрофите и жертвите, случващи се почти всекидневно на това дефиле.

За нас остава въпросът, ще има ли някога нормална европейска магистрала по този маршрут, или ще остане утопия. Ще се „нахранят“ ли някога всички активисти и фирми?

 

 

 

 

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене