Ударен анализ в Топ Преса! Пирин планина може да ни спаси от безводие И БЕДНОСТ! ДА СИ Я ПАЗИМ!

Природните ресурси се срещат естествено в околната среда, която е сравнително непокътната от човечеството, в естествена форма. Природните ресурси често се характеризират с голямо биоразнообразие, съществуващо в различни екосистеми. Сред природните ресурси са земята, въздуха, водата, храната, минералите, материалите, растения, животни и метали. Естествените ресурси се извличат от околната среда.

Малко страни имат богатство на възобновими природни ресурси, а именно – реки, езера, гори, 100% плодородни почви и климат, богата естествена флора и фауна. България и по специално Пирин планина, могат да се похвалят именно с такива ресурси.

Пирин е една от най – красивите и пленителни български планини. Уникална е в много отношения, разполага с изключителни природни ресурси и разнообразие от условия.

Пирин планина е разположена в Югозападна България надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места. На север чрез седловината Предел, Пирин се свързва с Рила, а на юг чрез седловината Парила – с планината Славянка. Пирин е втората по височина планина в България след Рила и трета на Балканския полуостров след Олимп в Гърция. Общата площ на планината е 1210 km², а средната й надморска височина е 1033 m.

В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части – Северен, Среден и Южен Пирин. Северен Пирин се простира от седловината Предел до седловината Тодорова поляна. Това е най – красивия дял на Пирин, който има подчертан алпийски характер. Тук се издига най – високият връх на планината – Вихрен,  висок 2914 m. В този дял има още около 100 върха с височина над 2000 m и над 170 езера. В тази част между връх Кутело и връх Бански Суходол се намира седловината Кончето, висока 2810m. Среден Пирин се отделя от Северния чрез седловината Тодорова поляна и от Южен чрез седловината Попови ливади. Най – висок негов връх е Ореляк. Южен Пирин се простира между Попски преслоп и  Парилската седловина. Това  е най – ниския дял на планината. Билото му е плоско, но склоновете му са стръмни. В този дял най – висок е връх Свещник – 1973 м.

В западните склонове на  северния дял на Пирин  има значителни  запаси на мрамор. От полезните изкопаеми са открити  в Разложката и Гоцеделчевската котловина малки находища на лигнитни и кафяви въглища . Образували са се находища  и на редки метали. В Гоцеделчевско е открито хромово – никелово находище – Лялево.

В зонално отношение  климатът на Пирин е в обсега на Преходната  и Континентално – средиземноморската климатична област на България.  Пирин има типичен планински климат. Той се характезира с постоянно изменение на височина на температурата и валежите. Съществено отражение дава и експозицията на склоновете. Северните наветрени склонове са с по – ниски температури, по – високи количества валежи и по  – продължително задържане на снежната покривка /около 6 – 7 месеца/. Много ясно е изразен континенталният характер на валежите с максимум през юни. Валежите са предимно от сняг. Често във високите части на планината се образуват опасни лавини.

Пирин е богата на води. Река Места е оформила долината си по протежение  на добре изразен разлом, като е образувала красивия Моминоклисурски пролом. На територията на България река Места протича 126 km. Водите на реката се използват за различни цели / водоснабдяване, напояване, електродобив /Санданска каскада, ВЕЦ „Разлог” и др/. Пиринските притоци на река Места /Изток, Глазне, Добринишка река, Ретиже, Мътница / са със снежно – дъждовен режим с къснопролетен и раннолетен максимум. Притоците на река Струма, извиращи от Пирин /Влахинска, Санданска Бистрица, Мелнишка, Пиринска Бистрица и др. /, имат подобен режим,  като маловодието им е есенно – зимно. Пиринска Бистрица е най – дългата река в Пирин / 53 km. / и води началото си от Аргировото езеро. Река Глазне се образува от вливането на реките Бъндерица и Дамяница. Санданска Бистрица извира от Тевното езеро.

В Пирин има 119 високопланински езера, разположени в циркуси. Най – високо разположено от тях е Полежанското езеро – около 2700m н. в. , а най – голямо по площ  и най – дълбоко е Поповото езеро. Сред най – красивите и кристално чисти са Василашките езера, Кременските и Валявишките. Част от езерата през лятото пресъхват. Почти 2/3 от езерата се оттичат към река Места.

Важно природно богатство са лечебните минерални извори – Разложко / село Баня/, Добринище, Огняново / Гоцеделчевско / и др., както и редица карстови извори – село Мусомища. Известни  още от древността, днес много от минералните води се използват за балнеолечение и за оранжерии.

В тази природна подобласт много добре проявена е вертикалната зоналност на почвената покривка. До около 800 – 1000 m н. в. са разпространени канелените горски почви. Над тях около 1500 m се разполагат светлокафявите , а до около 2000 m – тъмно-кафявите горски почви. Във височина следват тъмноцветните и планинско –  ливадните почви. На малки петна се срещат блатни и торфенисти почви. Покрай реките са развити алувиално – ливадните . На места почвената покривка е обхваната от ерозионни процеси.

Природните условия и ресурси позволяват развитието на различни стопански дейности. Горските ресурси са основа за развитие на дърводобива и дървообработването – Разлог, Банско, Гоце Делчев и др. Водното богатство се използва за водоснабдяване, напояване, промишлен нужди. В Разложката и Гоцеделчевската котловина добре развито е земеделието – отглеждат се тютюн, лен, бадеми, фъстъци, смокини, ранни зеленчуци. В района на Мелник много добре развито  е лозарството, а прочутото мелнишко вино се изнася зад граница. Планинските пасища и ливади са предпоставка за развитие на животновъдството.

„Планините ни учат на уважение към живота и природата. Те са не просто географски образувания, а учители, които ни показват важността на търпението, упоритостта и смирението. В техните сенки и светлини, ние откриваме не само красотата на света, но и смисъла на нашето съществуване.“ – Робърт Фрост

.