Топ Преса пътепис! Разходка из най – мистичните места в Родопите!

Родопите са най-старият и обширен планински масив в България. Планината е част от Рило-Родопския масив и представлява сложна система от ридове, котловини и дълбоко всечени речни долини. 

Родопите се простират на площ от 14 737кв.км. (Българската част). На основата на редица природогеографски различия, планината се поделя на две части – Западна (или Западно и среднородопска) (висока) и Източнородопска (ниска). Средната надморска височина на Родопите е 785м., като западната част (или западно-и среднородопската част, където се намира Широка лъка) е значително по-висока от източната. Най-високият връх в Родопите е връх Голям Перелик – 2191м. Западната граница на планината Родопи с Рила, преминава по течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола и Аврамова седловина и достига до долината на р. Места. На север планината граничи с Горнотракийската низина. Границата между западните и източните Родопи преминава по долината на р. Каяклийка, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток р. Маданска. Южната граница на Родопите неестествено завършва по държавната граница с Гърция.

Няма две мнения по въпроса – българската плaнинa Poдoпи e eднo oт нaй-зaшeмeтявaщитe места в cвeтa.

Осен с внушителните си размери, безспорно, Родопите са пропити с тaйнcтвeнocт и миcтиĸa, нeoбяcними зa xopaтa.

Едни от най-мистичните и духовни места, за които се носят легенди години наред, се намират именно в западната част на Родопите.

Чудните мостове са място, което едва ли не сте чували. Те се намират в Западните Родопи на около 220 км от София. Чудните мостове представляват скални образувания, които добиват днешния си вид под въздействието на река Еркюприя. Те са известна туристическа забележителност и също са част от 100-те национални обекта на България. Двата големи моста са обезопасени и посетителите могат да преминават както под тях, така и отгоре. Има няколко легенди за това място, но според най-известната Чудните мостове са дело на един змей. Тя разказва за пастири, които страдали от набезите на змей. Той опустошавал стадата им. Един ден решили да го измамят и натоварили магаре с прахан – силно запалимо вещество. Изпратили магарето срещу чудовището, като предварително запалили веществото. Змеят глътнал животното, а огънят от се разпалил в стомаха му. В агония, чудовището решило да се скрие в една малка дупка в земята, но огромното му тяло отворило пролуката на Чудните мостове. Ако тръгнете натам, можете да отседнете в с. Забърдо, което се намира в близост, или в някоя от хижите около забележителното място.

Тракийското наследство е интересно за всеки от нас. Светилището на древната цивилизация до с. Татул е едно от най-мистичните места в Родопите. Мястото се намира на 15 км. от Момчилград. Тракийското светилище представлява скален масив, а върха му наподобява пресечена пирамида. Там са открити два саркофага, легло за олтара и кладенец. Трудно е да се датира комплексът, защото има свиделства за различни епохи, но най-старите свидетелства са от през XIX-XI в.пр.Хр. Смята се, че тук се е почитал Орфей и че там се намира гробът му, но това остава само хипотеза. Мястото е наситено с много мистика, за която оставаме безмълвни, тя единствено се усеща.

Няма как да не споменем и едно от най-мистичните и енергийни места в България, намиращо се в Родопите, а именно:

Триадата Белинташ, Караджов камък, Кръстова гора.

Триадата се определя като единение от идеи, влияния, свързани божества. Родопа планина е позната от векове като Свещената планина. Тя няма висините на Рила и зъберите на Пирин, но носи в себе си енергия, каквато няма да усетите никъде другаде. Сред впечатляващата си природа тя крие светилища, окултни храмове и енергийни полета, най-уникалното сред които е триъгълникът Белинташ, Караджов камък, Кръстова гора, известни още като камъкът на живота, камъкът на мъртвите души и върхът на Бога. Това е триединство на местности, всяка от които толкова чудна и неземна, колкото само в Родопите могат да се съхранят. Счита се, че енергийните им полета, открити още от траките, са толкова силни, че заключената в образувания от тях триъгълник енергия няма аналог на себе си. И до днес учените не могат да дадат обяснения за скалните форми и необичайните явления, наблюдавани на трите местности и в обхвата на триъгълното пространство, което те формират.

А заключен в енергийния триъгълник, който образуват Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора, се намира исполинът Хайдукташ. Той се извисява над каменните къщи на махала Ряката.Много близо до Белинташ е скалният масив Ин кая. Белинташ е скално плато, което въпреки неголямата си височина от около 1200 м. ще Ви създаде усещането, че сте се изкачили на върха на света. Не би било пресилено, ако кажем, че тук небето целува земята, а Космосът се слива с Вас и Вие ставате част от Вселената. Тук промените на времето не са успели да заличат щерните и скалните ямки, които учените определят като първата астрономическа карта, създадена от траките. Платото внушително се издига над околността и множество са вярванията, че точно към него са насочени погледите на извънземни същества, създали освен географска карта е бил и светилище на тракийския бог Сабазий – божеството на живия свят и на плодородието. Вероятно оттам идва вярването, че ако болен легне в някоя от ямите на платото, ще оздравее, ще погълне от енергията на Белинташ и ще изчисти душата си от всичко лошо. В превод Белинташ идва от думите „бели” (диалектно на бял) и „таш” (от турски – камък) и значи бял камък, още камък на познанието, на живота, на позитивната енергия, на всичко добро. Той ще Ви пречисти, оттук ще видите света с други очи, ще усетите себе си. Пътят към Белинташ с годините става все по-популярен и вече никак не е трудно да го откриете. Най- удобният маршрут е този през Асеновградските села Червен, Горнослав и Орешец по посока Мостово, Врата и Сини връх. Има достатъчно указателни табели, които ще ви отведат на мястото. Пътеката до платото минава през живописна гора, а излизайки от нея, ще видите причудливо скално образувание с формата на човешка глава. Това е Стражът, известен още като Сфинксът, пазителят на Белинташ. Когато се качите на самото плато, пред очите Ви ще се открие чудна гледка към Тракийската низина, Мостово, река Мостова Сушица и Караджов камък. Сякаш в противовес на Белинташ, Караджов камък е заключил в себе си потайнствеността и мълчанието на оня подземен свят, който ни плаши и за който малко говорим. Сред местните Караджов камък е познат като камък на мъртвите души, възприеман е като лош, дори като прокобен камък. Тези, които са посетили Караджов камък, са усетили разликата с Белинташ още в подножието на скалата. Колкото Белинташ е лесно достъпен, приветлив и обгръщащ Ви със спокойствие, толкова Караджов камък е непристъпен, плашещ и истински опасен. Състои се от два скални зъбера, между които се е загнездил огромен камък. И до днес все още никой не е могъл да даде обяснение как камъкът се е озовал там, както и откъде е дошъл. Подходът към платото е по пригодена стълба, не много стабилно закрепена в скалите. Мястото не е обезопасено и е наистина рисково. Ако все пак сте решили да се качите, помнете – изкачите ли стълбата, не поглеждайте надясно – там скалният отсек е толкова стръмен, а визуалната граница със земята създава такова усещане за безкрайност, че може да се повлечете надолу. Тук е моментът да се откажете и да се върнете. Ако все пак любопитството В пълзейки по скалите наляво. Ще се озовете на широко (но много стръмно) плато, откъдето погледът Ви ще срещне Белинташ. Ако не се страхувате от усещането за неизмерна височина и не Ви се вие свят, може да поседнете и да се полюбувате на гледката. До Караджов камък се стига по няколко маршрута, всеки от които е непопулярен и много труден. Най-лекият е през Кръстова гора, оттам хващате пътеката за Аязмото и вървите около час и половина по зъбера на планината. Можете да тръгнете и от Белинташ или от Мостово (селото, намиращо се в средата на триадата). Пътят през Мостово е по посока Кръстова гора (следвайте маркировките на пътеката) и минава през стръмен и труден горски участък, където ще трябва да преодолеете денивелация от около 700 метра. Ако изберете него, тръгнете в ранните часове на деня, за да имате време да се върнете. Пътят през Мостово ще Ви отнеме между три и четири часа в едната посока според темпа, с който вървите и почивките, които правите.

Който и маршрут да изберете, имайте предвид, че Караджов камък се намира в района на резервата Кормисош, известен с голямата популация на мечки. Бъдете внимателни. Не е препоръчително да тръгвате без водач. За Кръстова гора през годините е изписано и изговорено много. Това, което е било премълчавано (според някои целенасочено от църквата), е обстоятелството, че местността е известна още на траките. Те първи са забелязали каква сила и енергия има мястото, а впоследствие християнството се е установило тук и са били изградени храмовете, които хората посещават и до днес. Като един от най-влиятелните стожери на религията, Кръстова гора е представлявала опасност за комунистическото мислене. Затова и след налагането на социализма е направен опит мястото да бъде заличено, за да спрат хората да носят у себе си вярата в Бог. Според разказите на местни жители от Мостово на Кръстова гора са изпратени военни, които да премахнат големия кръст. Когато обаче отиват там, кръстът сам започва да се поклаща, а небето се смрачава и те се стъписват. Според твърденията дори най-големите атеисти в този момент повярвали в Бог. Така кръстът останал, а Кръстов връх продължава да бъде онова място между света на живите и света на мъртвите, където слиза  Бог, за да срещне вярващите.

Безспорно, стъпвайки по тези места, няма как човек да остане равнодушен от духовността, енергията и мистиката, която носи една от най-красивите планини на България, Родопите.