Лодката на ПП-ДБ се клати предизборно
- август 29, 2024
Ако сте гледали брифинга на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в парламента този вторник по повод встъпването в длъжност на старото ново служебно правителство на Димитър Главчев, със сигурност ви е направил впечатление отговорът на Кирил Петков на въпроса докъде стигнаха преговорите между трите партии от коалицията за съвместно явяване на предстоящите на 27 октомври предсрочни парламентарни избори. „Съединението прави силата“, каза лаконично Петков.
Причината за напрежението в ПП-ДБ
Цитираният девиз върху старата сграда на Народното събрание не беше случайно избран. От края на миналата седмица формациите от коалицията – ПП, „Да, България“ и „Демократи за силна България“ (ДСБ), водят финални разговори за явяването си на вота и по установена вече традиция от съвместното им участие на предходни избори помежду им възниква сериозно напрежение. Причината сега е, че една от партиите в обединението – „Да, България“, предлага да се подпише ново коалиционно споразумение, в което ясно да се определят структурата и начинът на вземането на съвместните решения в коалицията. Освен това настоява коалицията да започне „честен диалог с избирателите за възможните формули за сформирането на проевропейско, антикорупционно и реформаторско мнозинство и управление“ в следващия парламент. От „Да, България“ предлагат още да се проведат предварителни избори в рамките на ПП-ДБ за определянето на кандидатите за депутати в общите листи или в най-лошия случай да се приемат критерии, по които да бъдат номинирани желаещите да влязат в листите, като процесът се отвори за повече представители на гражданското общество в тях. От партията намекват, че ако предложенията им за реформиране на коалицията не се приемат, може да преосмислят оставането си в нея.
Другите две партии от обединението – ПП и ДСБ, засега са склонни да приемат част от идеите за промени в коалиционното споразумение, но категорично отхвърлят идеята за провеждането на предварителни избори или промяна на начина, по който се излъчват кандидатите за депутати в листите. Досега това ставаше на квотен принцип, като ПП имаше превес при подредбата на водаческите и избираемите места, на базата на данни за по-голяма обществена подкрепа. Така в парламентарната група на ПП-ДБ в настоящото Народно събрание, която има 39 депутати, разпределението им между трите формации е в следните пропорции: ПП имат 22-ма народни представители, „Да, България“ – 9, а ДСБ – 8.
Освен това ръководствата на ПП и ДСБ гледат на заплахата от страна на „Да, България“ за възможно напускане като начин партията да се позиционира по-добре при предстоящата подредба на листите. И по-скоро не вярват, че коалиционният им партньор ще се реши на този рисков ход, който може да ги остави извън следващия парламент. Още повече че след последните избори до известна степен партията беше ощетена, защото нейни знакови фигури отпаднаха от Народното събрание. Причината беше чувствително по-слабият резултат на коалицията спрямо предходния вот и концентрацията на избирателите й главно в големите градове – София, Варна и Пловдив. Това доведе до спечелването на повече мандати от тези региони за сметка на други по-малки, които се оказаха нулеви и от тях в парламента не влязоха дори водачите на листи. Заедно с това след изборите заради слабия резултат от вота и загубата на почти половината избиратели в сравнение предходните избори лидерът на партията Христо Иванов подаде оставка.
От „Да, България“ обаче казват, че настояването им за промени в начина, по който функционира коалицията, и вкарването на нови лица чрез листите не е свързано със стремежа им да имат повече депутати в новия парламент. А с „липсата на перспектива пред коалицията за възстановяване на позициите от предходните парламенти, както и с опасността след вота ПП-ДБ да се окаже след „Възраждане“ например в бъдещото Народно събрание. Липсата пък на партньор на коалицията в парламента много често поставя трите партии в шизофренна ситуация. „Като например тази от последната седмица от работата на парламента преди ваканцията, в която ние едновременно водихме разговори с „Възраждане“ за махането на Рая Назарян за попълването на списъка с потенциалните кандидати за служебен премиер и в същия момент се опитвахме да разговаряме с ГЕРБ да не подкрепят скандалната поправка в закона за предучилищното и училищното образование срещу вносителите й от „Възраждане“, каза депутат от „Да, България“.
От партията виждат липсата на перспектива пред коалицията и в това, че трите формации в нея не са успели „да произведат по-съществени програмни документи и стратегическа насока на обединението, както и да сменят лицата, което би дало „свеж полъх“ и „различна логика“ на обединението. По тези причини има и радикални настроения в партията за напускането му, но засега не е ясно дали тези гласове ще надделеят при вземането на окончателното решение по този въпрос. Според едни заплахата за излизане от коалицията е съвсем реална. Според други обаче едва ли ще се стигне до този ход, защото е много рисков. Още повече че евентуалното напускане на практика ще сложи край и на обединението „Демократична България“ (ДСБ и „Да, България“).
„Партията е с едно от най-твърдите ядра през годините от своето създаване. Въпреки това тя понесе електорални удари заедно с „Продължаваме промяната“ и ДСБ като следствие от коалицията с ГЕРБ, а смея да предположа, че тези негативи имаха втори импулс с решението на Конституционния съд с отмяна на промените в частта, засягаща българското правораздаване. В последните десетилетия не си спомням политическа сила да е увеличила резултата си след разцепление“, казва директорът на социологическата агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков.
Според активисти на „Да, България“ разговорът в партията предстои, като в четвъртък вечерта ще има заседание на националния съвет (широкото ръководство), след което може да бъде взето окончателно решение, но не е изключено дискусията да продължи и в следващите дни. Според член на ръководството от ключово значение може да се окаже дали другите две партии от коалицията ще приемат предложението за изготвяне на критерии, по които да се номинират кандидатите за депутати, след като другите предложения не се приемат.
