Архивите са живи! За първи път!Дядото на прокурора Татарчев отказва да е президент на Македония

Когато разглеждаме въпроса за основателите на Българската македоно-одринска революционна организация, трябва да започнем с д-р Христо Татарчев. Това е дядото на прочулия се с темпераментния си нрав главен прокурор на България от годините на прехода Иван Татарчев.

Христо Татарчев е български лекар, революционер, по-късно задграничен представител на организацията. Роден е на 16 декември 1869 г. в Ресен в богато семейство на банкери и търговци. Негов брат е Михаил Татарчев, братовчед му Божидар също е революционер от БМОРК. Първоначално учи в Ресен, сетне в Брацигово и в Пловдив. През 1885 г. като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединието, организирано от Българския таен централен революционен комитет. Завършва гимназия в Пловдив през 1887 г. и заминава да учи медицина в Цюрих. От 1890 г. следва в Университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин, където се дипломира като лекар с дипломна работа на тема „Професионални неврози“, която по-късно отпечатва.

Важен момент от неговата биография е включването му в революционната дейност.
По препоръка на Спиро Костов, който е началник на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет, Христо Татарчев заедно с Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев е приет за агент и куриер на комитета. След това веднага се записва за доброволец в Сръбско-българската война. От средата на септември 1892 г. д-р Христо Татарчев е назначен за лекар в българска мъжка гимназия в Солун. През лятната ваканция на 1893 г. Татарчев обикаля големите градове на Македония – Гевгелия, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес, за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население, положението на страната и главно на българщината.
През август 1893 г. в Солун се запознава с Даме Груев, с когото има четири срещи, на които разговарят за дейността, която им предстои като българи, за да се подобри политическото състояние на народа ни. Така се стига до 23 октомври, когато в квартирата на книжаря Иван Хаджиниколов се събират д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев и създават Българския македоно-одрински революционен комитет – БМОРК.

Любопитно е да се знае какво мисли д-р Татарчев за бъдещото присъединяване на Македония към България. В мемоарите си той пише: „Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „спрямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи…“.

На 27 август 1894 г. Христо Татарчев председателства проведения Ресенски конгрес. По-късно е избран за председател и на Солунския конгрес на Българския македоно-одрински революционен комитет, като към организацията се присъединява и Одринският революционен окръг. На този конгрес се решава да се изпрати в София Задгранично представителство, за да поддържа тесни връзки с другия комитет – с Върховния македоно-одрински комитет – ВМОК. Както и с българското правителство и с различните български партии. Като първи задгранични представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров.

По време на Илинденското въстание Татарчев е в София. Задграничните представители също приемат решението за въстанието и започват работа за подготовката му. След неговото зверско потушаване д-р Христо Татарчев и Христо Матов оглавяват създаденото в началото на 1903 г. „Благодетелно братство“, за да подпомогнат пострадалите в Македония и Одринско. Интересен факт е, че турското правителство се свързва с д-р Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и изпраща чрез посредник.

Междувременно влиза в конфликт с поддръжниците на Яне Сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 г., където е избран за съветник на Задграничното представителство заедно с Тодор Лазаров, Пейо Яворов и Христо Силянов. След Младотурската революция открито подкрепя дейността на Конституционния клуб. През 1910 г. е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.

Той обаче не се отказва от призванието си на лекар. Напротив, през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война д-р Христо Татарчев участва като военен лекар в българската армия. След двете национални катастрофи Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 г. участва в създаването на „Македонската федеративна организация“. Това става повод за неразбирателството му с Тодор Александров. По тази причина д-р Татарчев напуска България и се заселва със семейството си в Торино. През 1941 г. по време на обединението на България установява много близки и дори приятелски отношения с Иван Михайлов.

След присъединяването на Македония към България Татарчев временно се заселва в родния си град Ресен. По-късно се връща в София, но през 1943 г., по време на бомбардировките, се премества в Нова Загора. В края на 1944 г., когато България е принудена да напусне Македония, Германия предлага на Иван Михайлов да оглави бъдещата „Независима македонска държава“. Тогава Михайлов от своя страна предлага на д-р Христо Татарчев да заеме поста президент на бъдещата Независима република Македония, но докторът отказва. След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии и македонизация е принуден да замине за Торино.

Умира на 5 януари 1952 г. в изгнание. На 23 октомври 2010 г. костите на д-р Христо Татарчев са положени с официална церемония в Централните софийски гробища.