Не Доган или Пеевски ще потушат пожара в ДПС, а уставът и съдът

• Централният съвет всъщност не може да бъде свикан от хората на Джевдет Чакъров, а ако се събере – не може да прокара нищо
• Странен, но не невъзможен сценарий е Пеевски да поведе по-скромна група в следващия парламент, а Доган да води битката за партията отвън

Защо Ахмед Доган не свиква колективните органи в партията? Защото не е сигурен доколко ги владее, е единият възможен отговор въпреки клетвите за вярност “отдолу нагоре”. Или пък защото почетният председател, който е писал устава на ДПС, знае, че Делян Пеевски е прав – правилата там не позволяват той да бъде отстранен като председател.

Какво ще се случи, ако развръзка в ДПС не настъпи, преди президентът да насрочи новите избори.

Или дори до самия старт на кампанията за тях?

Тези въпроси започват да си задават свои и чужди, след като вече мина близо месец от началото на разлома. Не се чува и дума за свикване на партийните органи, на чието заседание – както твърдят хората около Ахмед Доган, трябва да се направи първа стъпка към решаването на безпрецедентната ситуация в ДПС.

Че ръководните органи не заседават, бе една от основните критики на съпредседателя Джевдет Чакъров и на отлъчените депутати Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов, в което обвиняваха председателя Пеевски. А после и Доган го спомена в обръщението към партията.

Преди 10 дни депутатите, които ходиха при него в Росенец и вече са независими, се събраха в столичен хотел с част от местните структури и обявиха, че искат свикване до дни на широкото ръководство – Централният съвет. Седмицата мина и

нищо не се случи. Никой от отлъчените дори не повдига темата

А Пеевски посъветва, който иска, да си заседава, но този съвет не решава нищо. И е прав.

Именно въпросът какво може да реши ЦС на ДПС, ако и когато бъде свикан, е ключов за това по какъв път ще се развива сюжетът.

В обръщението си Ахмед Доган поиска оставките на Пеевски като председател и още петима от ръководството, като остави решението на колективните органи на партията. Изключване от ДПС според устава се налага по четири причини:

– нарушаване на партийна тайна, превишаване на дадените му правомощия, злепоставяне на ДПС в медиите;

– създаване на условия за разкол и фракционизъм, застрашаващи целостта на партията и ръководните органи;

– доказана корупция, финансова или длъжностна злоупотреба;

– регистриране на собствена кандидатура без решение на партията, членство в друга партия, работа в полза на друга партия или кандидат и работа против партията при избори.

Наказанието трае две години. Отделно има и вариант за временно изключване до 12 месеца.

В обръщението си Доган написа: “Фактически погледнато, в ДПС има опит за вътрешнопартиен преврат, за да се използва партийната власт за лични и групови интереси, и най-вече да се промени политическият профил на партията”. А още в самото начало говори за системно неспазване на устава. Така възможното изключване на шестимата би могло да стане по втората точка – за опити за разделение в партията.

Ако бъдат изключени от партията, то автоматично ще загубят и ръководните постове, убедени са последователите на почетния лидер. Така се разигра сценарият с Лютви Местан, решението бе взето именно от Централния съвет.

Какво представлява Централният съвет и най-вече –

може ли изобщо да бъде свикан от отцепилите се?

В състава му влизат около 240 души, като не е ясно кой от тях на чия страна застава – на Пеевски или на Доган. Най-вероятно именно това преброяване е причината заседанието още да не е свикано. И колкото и немислимо да звучи, Доган, във вярност към когото се заклеха толкова общински и областни организации, всъщност може и да не владее този пленум.

В състава на съвета има членове по право и по избор. Със сигурност влизат Пеевски и Чакъров, председателите на областните съвети, народните представители и евродепутатите, които са членове на ДПС, министрите (когато движението има такива), 86 членове, предложени от делегатите, и до 35 души, предложени от председателите.

По право заседават младежките лидери Танзер Юсеинов и Ибраим Зайденов, членовете на Централния оперативен съвет на МДПС и областните лидери на младежите.

Трудно е да се каже какво е разделението в рамките на Централния съвет. Повечето председатели на областни съвети излязоха с позиции в подкрепа на Доган. На сбирката в София на 19 юли депутати обясниха, че всички области подкрепят почетния председател. Десетина дни по-рано обаче подобна сбирка направи и Делян Пеевски и там също имаше много областни лидери. На нито една от двете сбирки не бе обявено кои структури присъстват. Със сигурност на страната на почетния председател е лидерът в бастиона на ДПС – Кърджали, Ресми Мурад.

Как са разделени силите в парламента, се знае – 25:22 в полза на Доган. Това е съотношението на отлъчените от ДПС депутати и тези, които останаха в парламентарната група, водена от Пеевски. ДПС има трима евродепутати – Илхан Кючюк, Елена Йончева и Танер Кабилов, но Йончева не е член на ДПС. Кючюк бе един от първите, заявили подкрепата си за Доган, а Кабилов по-скоро запазва мълчание, но продължава да споделя позициите на Пеевски в социалните си мрежи.

Подкрепилите Доган вече не го правят.

Вероятно на страната на почетния председател ще застанат и младежи, след като вече го направиха двамата председатели на “малкото” ДПС Юсеинов и Зайденов, имаше и официална позиция на МДПС. Те ходиха на Росенец, после

гледахме избрани кадри колко са зарадвали Доган

с това, че “идентифицират” проблема и ще го решат заедно.

Сред 35-имата в ЦС на ДПС, посочени от председателите, преброяването е трудно, но има основания да се предполага, че ще последват този, който ги е вкарал там. По-силната фигура на конференцията преди няколко месеца определено бе “феноменът” Пеевски (по личното определение на почетния председател). Всъщност даже бройката им не е публично ясна, тъй като 35 е само таванът, а не задължителна квота. Не се знае и как биха постъпили 86-имата, посочени от делегатите.

Централен съвет може да бъде свикан по искане на председателя на партията, на Доган или по настояване на 2/3 от състава му. И все по-ясно става, че хората на Чакъров (Доган)

не могат да сформират този квалифициран кворум от 2/3, необходим за провеждане на заседание

на ЦС на ДПС съгласно чл. 9, ал. 3 от устава. Отделно за свикването е необходимо редовно да бъдат призовани всички негови членове, за да могат да вземат участие. И това обстоятелство подлежи на доказване.

Със сигурност Пеевски няма да свика заседание, понеже позицията му е, че е избран за лидер от Националната конференция, затова “Централният съвет не решава нищо”. Отстрани вече изглежда, че Чакъров и компания очакват някакъв знак от него. Защото ако те все пак свикат заседание и то ще се провали,

ще е публичен знак за слабост на Доган,

какъвто той не би искал да дава.

Всъщност председателят на ДПС е по право член и председател на ЦС (според устава), т.е. Пеевски няма как да бъде отстранен от състава на съвета според друга алинея на въпросния чл. 9 от партийния устав. Той може да бъде отстранен само и единствено от Националната конференция (върховния орган на партията), защото по устав тя избира и освобождава председателите. Тук Пеевски е прав – “Централният съвет не решава нищо”.

Възможна е хипотезата, че идеята е шестимата да не бъдат изключени от партията, а само свалени от ръководните си постове. Но конференцията избра анблок двама – Пеевски и Чакъров, заедно и поотделно да са председатели на ДПС. Още един казус, който охлажда ентусиазма за свикване на всякакви заседания. Освен това почетният председател Доган няма право да я свика – правомощията му включват само свикване на ЦС, на ЦОБ на ДПС и на заседание на партийната контролна комисия.

Да оставим колко по-сложно е организирането ѝ, но и по устав са нужни 3 месеца. Т.е. ако хипотетично бъде свикана още на 1 август, ще може да се проведе най-рано на 1 ноември, когато изборите ще са минали.

С което пак стигаме до въпроса как ДПС ще се яви на тях, кой ще реди и подпише листите, как ще се регистрира.

Дори Централният съвет да се проведе и председателят да бъде изключен от партията поради нарушенията, изброени в устава, това вътрешно решение на партията не се вписва автоматично в съдебния регистър. Защото

налагането на дисциплинарни санкции е обстоятелство, което не подлежи на вписване,

напомнят юристи каква е трайната съдебна практика у нас. А и може да бъде обжалвано в съда.

Така най-странният, но пък с оглед на ситуацията твърде възможен сценарий е двата центъра да си подредят две различни листи, всяка с претенции да е автентичната. Двамата председатели формално имат правомощията за това. И да ги внесат в ЦИК, която пък, разбира се, ще трябва да се обърне към съда. В процес на регистрация такива казуси на партиите се решават бързо, в тридневен срок, така че времето за гадаене кое ДПС отива на избори и коя част ще е наблюдател на тях поне ще е само броени дни. Досегашната практика сочи, че който държи печата, той получава и правото да го сложи под списъците с партийните кандидати.

Или може да се предположи, че настоящата парламентарна група начело с Пеевски ще е политическата формация, която ще получи легитимност за участие в предсрочния вот.

Звучи невероятно Доган да позволи да му вземат марката “ДПС” за изборите. Но нали винаги анализаторите са го сочели за стратегически играч на дългите ходове. Парламентите в последните години у нас са с кратък живот, целостта на групите в тях – също. За създателя на ДПС по-важното в тази невиждана ситуация е да има партия, а не депутатска група. Ако дългата игра тръгне по подобен сценарий, той би трябвало да се е подготвил за изтощителна кръгова обсада.