Време е сатовчанското село Долен да стане притегателен център за артисти и ценители от целия свят…
- юли 26, 2024
Планинското селце Долен лежи на границата между Пирин и Родопи. За да стигнеш до него, се изкачваш по отбивка от пътя между Гоце Делчев и яз. „Доспат“. Това изкачване е в известно противоречие с името му, което произлиза от „дол“. Но и самото наименование има своята история – старият път, свързващ двете планини, е минавал над селото и е слизал надолу. „И ние го открихме така – съвсем случайно, вървейки по пътя между Гоце Делчев и Смолян, по време на един десетдневен преход в средата на 90-те години“, разказва Михаил Ваклинов, създател на един от проектите, които събуждат Долен за нов живот преди време.
„Портите“ на Ваклинов е физическо пространство, в което се твори, и в което най-добре биха се чувствали художници, музиканти, писатели или всеки, който има нужда от спокойствие и досег с природата и величествения дух на района. То предлага и настаняване, но фокусът е в преживяването и връзката с околния свят, което отличава мястото от класическите къщи за гости.
В Долен свързването е по-силно и по-дълбоко. Селото често остава в сянката на съседните Ковачевица и Лещен, но сякаш именно заради липсата на хотели, ресторанти и тълпи от туристи мястото е запазило своята автентичност и дава на посетителя усещане за истинност, древност и хармония.
Долен е архитектурен резерват от 1977 г. и има над 70 паметника на културата. Най-известни от тях са специфичните късновъзрожденски къщи с каменни покриви – т.нар. тикли, запазените калдъръмени улички, църквата „Св. Никола“ от 1834 г., около която витаят множество легенди, и др.
Тази въздействаща атмосфера привлича Михаил и Невена Ваклинови към селото и те се превръщат в едни от първите заселници. След като го „откриват“ в средата на 90-те със свои приятели, сърцата им остават там. Първо техен приятел си купува половин къща и ги „навива“ да купят другата половина, за да не я вземе външен човек. Това е свързано с доста перипетии за 20-годишните по онова време младежи, които трябва не само да намерят пари, но и да издирват собственици и да ги убеждават, както и да пътуват многократно до отдалеченото планинско село. По това време те дори нямат собствен автомобил. „През 1997 година се сдобихме с първия имот в Долен. И тогава почна вече лавинообразно“, разказва Михаил. „Доста хора дойдоха след нас и започнаха да реставрират“, допълва той.
Михаил прави разграничение между „хората с вили“ в селото и онези, които купуват късновъзрожденски къщи с идеята да ги възстановят. „Много сме им „пилили“ на главата да не бутат, а да възстановяват. Хубаво е, че собствениците го правят, освен ако къщата не е съвсем срината. Една реставрация първо отнема много време, второ много финанси, аз вече съм загубил всякаква сметка какво е вложено в нашата къща“, казва още той.
Това, което Ваклинови се стараят, е, да запазят и пресъздадат атмосферата на селото в проектите си, и „Портите“ са нагледен пример, че успяват. Извън тях Михаил се занимава с PR и събития. Невена е артист.
Инициативата зад „Портите“
Две години след като купуват имота си в Долен, Михаил и Невена се женят в селото. Сватбата им е с традиционни местни носии, коне, оркестър с тъпани и зурли – „най-големият купон, който Долен е виждал“. Гостите са настанени в локалния вариант на туристически комплекс, който представлява две възрожденски къщи, реставрирани през 80-те години от държавата. Къщите са обединени в нещо като спалня с кръчма. По-късно Михаил ги придобива. „Знаех, че те са собственост на „Софийски имоти“, поразпитах и от общината ми казаха „взимай ги!“, разказва Ваклинов.
„Трансфигурейшън“ (чиято амфитеатрална сцена се изгражда от нулата в двора на Веселин Митев в Долен) се провежда един-единствен път – през лятото на 2015 г. и остава без аналог на музикалната и събитийната сцена в България. На следващата година Долен е домакин на още един „етно“ фестивал с музика и творчески работилници – „Зенит“. Мащабите и размахът обаче са по-малки.
„Портите“ трябва да обслужват „Трансфигурейшън“ с места за настаняване и като пространство за общуване. „Нищо тук не беше пипано от 15 години. От април до средата на юли направихме така, че мястото да заработи. Подменихме цялата ВиК и ел. инсталации, оборудвахме с абсолютно всичко необходимо вътре“, разказва новият собственик. Той отбелязва, че стените са били голи, което е позволило на него и Невена „да видят“ пространството такова, каквото е в момента.
Ваклинов казва за себе си, че си пада малко клошар, но по-точната дума е събирач, който прибира и запазва всичко което му се стори ценно или интересно. Интериорът на „Портите“ е създаден с нещата, които той събирал от години. Получените дарения за обзавеждането от приятели също са в натура. Всичко освен матраците и завивките в къщите е „докоснато“ от Михаил или близките му и има някаква история. „Това беше идеята: еклектика – да си на село, но да се усеща градски стил от началото на 20-те години.“
