11 юли – Денят на човечеството: Да бъдем добри, толерантни и човечни!

Добрият човек е добър съзнателно. Това е неговият избор. Това е неговият вътрешен свят.

Добротата е Мъдростта на Душата му и Топлотата на Сърцето му.
Добротата е неговият код за Човечност.
Добротата му е насочена навън, към другите.
Добрият човек е необходимият човек. Добронамерен в мисли и действия. Да спаси, да помогне, да подкрепи… Води за ръка, изправя на крака… Без да очаква нищо в замяна.
Добрият човек е прям и честен. Държи на думата си. Не познава лицемерието. Скромен е, показността му е чужда. Върви с открито лице. Непоколебим в отстояване на своите добродетели и защита на ценностите си.
Добрият човек е доверчив. Винаги търси доброто във всеки. Мери с мярата на своите Душа, Ум и Сърце. Погледът на Добротата не разкрива веднага и не разбира, че срещу него няма равностойно отношение. Понякога привилегированото му отношение към другите е наказано от тях. Независимо дали с ножове в гръб или ударите са фронтални в лицето.
Добрият човек не наранява. По-често обратното се случва. Докато лекува други, руши себе си. Нарушен е балансът – да е достатъчно добър и към себе си, и към другите.
Добрият човек няма солиден защитен механизъм. Добротата му съществено го е обезоръжила. Не допуска, че срещу него ще бъде насочено нещо, което да го нарани. Но когато лимитът на търпимостта е изчерпан и е засегнато достойнството му, този механизъм се задейства, за да го предпази и от саморазрушението.
Добрият човек не е страхливец. Смело се впуска в битките в името на Доброто и Справедливостта. Не се страхува да признае, когато е сгрешил. Умее да прощава и да поиска прошка за грешките си.
Добрият човек е чувствителен, крехък, чуплив… Събира сам счупеното… С негови парчета се изгражда целостта на други. Носи белезите си мълчаливо. Нагорчава му от обида, но не търси отмъщение.
Продължава да живее в реалността, запазвайки човешкото в себе си.
С уроците на зрелостта!
С отзивчива Душа и топло Сърце.
ДОБРИЯТ ЧОВЕК!!!❤️

С уважение, Феим Иса – кмет на община Гърмен