Режисьорът Мая Вапцарова: И днес разстрелват Вапцаров, но с лъжи!

ЦЯЛ ЖИВОТ КЛЕВЕТЯТ ФАМИЛИЯТА

ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА ИЗМИСЛИ МАКЕДОНСКИЯ ЕЗИК

ПОЛУЧАВАМ 183 ЛЕВА ПЕНСИЯ, НЕ СЕ ПРЕДАВАМ И СНИМАМ ФИЛМИ

Мая Вапцарова е племенни­ца на големия поет Никола Вапцаров. Кинорежисьор и психолог. Автор на много книги и на повече от 100 доку­ментални и игрални филма, част от които са посветени на по­ета. На 7 декември се навършиха 105 годи­ни от рождението на Вапцаров. В различ­ни градове на стра­ната имаше възпо­менателни вечери по този повод. Днес Со­фия ще си спомни за поета, като от 18 часа в зала 7 на НДК ще има специална тър­жество. Потърсихме Мая Вапцарова, за да коментира личност­та на поета, както и митовете около не­говата личност.

Интервю на МАРИНА ЧЕРТОВА

Г-жо Вапцарова, до­колко казусът „Слави Бинев“ е показателен за състоянието на бъл­гарската култура?

Безсмислено е да се ко­ментира. Не бих искала из­общо да говоря за Слави Бинев. Българската култура е на прага на своята смърт. Не убивай­те културата на България. Не убивайте самата Бъл­гария, защо­то една страна нямали ценности, тя също загива, за съжаление.

Непрекъснато се гово­ри за реформи. Какво е най-важното нужно в областта на културата, която е поставена на колене?

Българинът да осъзнае това, което Паисий е ка­зал: „О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“

Ние сме точно в тази фаза в момента. Необходимо е българинът да разбере защо е българин. Това без култура не става. Необхо­дима е едно национално решение за кул­турата, както всички от елитова липсва. Липсва национална стратегия за културата. Как да се развива култура през туризъм ли, през иконо­мика ли, през Министер­ство на културата ли или въобще какво ще стане. Гърция продъни целия свят със своята култура. А ние, които дори имаме много по-стара култура, мълчим

Вие самата правите толкова филми за ис­торията и културата на България.

Това е една хилядна от онова, което притежа­ва България. България е безкрайно богата страна на културни ценности. Не мога да не поздравя Бо­жидар Димитров, който действително се мъчи по някакъв начин да извади на белия свят нещата.

Повече от 20 години се говори за просло­вутия закон за меценатство- т о . Какво пречи той да бъде приет?

– Трябва да се реши законът за непра­вителствените органи­зации, защото ние като НПО направихме 12.ФИЛ- ма и издадохме два голе­ми албума по повод това какво е България, за

докосването до сътворението на България

Това е минимален опит да се събуди окото на българина – това,  което е бил и докъде паднах­ме сега.

– Състоянието на ня­кои творци е плачев­но. Борис Гуджунов умира с два лева на ден.

Човекът на култура­та винаги си остава чо­век на културата. Това е една зараза, това е един бацил, който не може да се изкорени и винаги ще допринася с нещо, не­зависимо какво е то, по малко за културата. Из­винявайте, аз получавам 183 лева пенсия. Дейст­вително в същото време снимам много филми, за­щото по някакъв начин се стремя да създам онова, което действително съ­ществува. Аз съм голям родолюбец, не казвам шо­винист, защото разликата е огромна.

На 7 декември се на­вършиха 105 години от рождението на Никола Вапцаров. Какви са ле­гендите около неговата личност?

Едно от най-големите постижения в неговия жи­вот е отделянето от плани­ната, което създава една по-друга почва за твор­чество – това е срещата му с морето. Докато пла­нината, височината е един стремеж на енергия, която се създава в човека, то вечната битка между брега и водата създава онази буря която Вапцаров носи в своята поезия. Независи­мо от романтиката, с която се среща той, и нея раз­деля на две – неокласицизъм и романтика. Това е, което започва да го води в неговия живот. За мен прогресът при Вапцаров е свързан с Космоса, с Все­лената, със звездите, кои­то кацат върху неговата вяра, която и до днес ни дава дух в нас, че Бълга­рия ще оцелее.

Доста хора използваха Вапцаров, за да опетнят паметта му. Кои са най- големите митове около неговата личност?

Неговата личност беше омърсена. Винаги има из­дигания и падения. Първа­та история, която искам леко да осветля, защото някои критици си позволи­ха да го нарекат, че той, коминтерновският човек, е македонист. Това е не­лепа измислица, защото съществува доклад, който вероятно те не са прочели. Докладът е на Гоце Дел­чев и Даме Груев. Може би трябва да се публикува по вестниците, за да се разбере какво точно казва Вапцаров. Тезата на Гоце е: Аз разбирам света като поле за

културно съревнование между народите

Македонският въпрос трябва да се изучава в университета от 20 годи­ни, а не от 3 или 4 го­дини. Той не е даденост, която може да решиш за пет минути. Второто, което слагам в графата „жълти страници“, е предаден ли е, от кого е убит. Убива го Законът за защита на дър­жавата. Убива го всичко онова, което се върти око­ло него. Вапцаров винаги е бил ляв, винаги е защита­вал хората от социалната нищета. Доста груб е бил срещу измисления социа­лен рай. Да, вярно, ма­кедонският език е писан в София. В създаването му участват Тодор Павлов, Цола Драгойчева и Венко Марковски. Самият той в своите материали пише: „Ние, в Скопие, бяхме бъл­гари. Когато дойдохме в София, ни направиха ма­кедонци.“ Да, има такава теза в Коминтерна, кога­то те решават, че могат да направят една малка държавичка, но по-късно самият Коминтерн се от­казва от тази история. Сега наново тази история излиза. България е Бъл­гария. Всичко останало е друга част, която мен не ме интересува. Вапцаров винаги е бил българин.

Македония го обяви за македонски писател, а в Скопие има негов паметник.

Величаенето на Вапца­ров е нормално. Той е единственият българин, получил Световна награ­да за мир. Нямаме на Бал­каните друг човек. Мно­го по-късно тази награда получава Назъм Хикмет. Някои хора казаха, че Ва­пцаров е получил награ­дата с решение на Тодор Живков през 1952 г. Да, България има запитване дали могат да дадат Све­товната награда за мир и техническото лице Тодор Живков тогава все още не е никакъв. Подписва, че може, без да знае какво е това. Спекулират с името на Вапцаров.

Един от митовете око­ло личността на поета е, че цар Борис III е отка­зал да го помилва през 1943 г., защото десети­летия по-рано бащата на Вапцаров – Йонко, е отказал да купи гори в Банско на името на цар Фердинанд.

Пак жълти страници, които никой не може да докаже. Дядо ми Йонко в този период е бил околий­ски шеф на ВМРО. Напа­дат дядо ми, че от 1923 г. е разстрелвал комунисти, което не е вярно. Дядо ми Йонко е първият кмет на комуната през 1919 година

Значи и той е трябвало да бъде разстрелян.

Какво снимате в мо­мента?

Пиша сценарий за Мал­ко Търново, за древната култура.’ Продължавам си пътя да снимам филми, посветени на България. Току-що завърших филма за Хисаря, за космиче­ската врата, която е нещо невероятно, което Бълга­рия има. Направих серия от филми за мегалитните храмове. Излезе ми и кни­га, която докосва Сътво­рението. В тая България, в тая малка страна, има действително една неве­роятна енергийна сила, невероятна магия. В България всичко е възможно.

Вестник „Всеки ден“