„Ако одам во Битола Ќе прошетам по Широк Сокак А на Дембел чаршија Кафе ќе се напијам Младост мило ќе си спомињам…

Република Северна Македония има много интересни и красиви места, които целогодишно могат да бъдат посещавани, а част от тях привличат гости със своята мистика.

Град Битоля винаги е била възприемана през цялата си история като културна столица на Република Северна Македония – административен, културен, икономически, промишлен, образователен и научен център за тази част на страната . Намира се в югозападната част. Градът е вторият по големина в страната, и е известен под името „град на консулите“, защото там се намирали консулските представителства на европейските страни по времето на Османската империя, където заедно със Солун било най-важното място в европейската част на Империята. В Битоля има много исторически здания от различни периоди. Най – впечатляващите от тях са от османския период.

Часовниковата кула е най-разпознаваемият паметник, който идентифицира Битоля. Намира се в центъра, където градският часовник доминира в пространството с височината си и излъчва популярна музика, когато отзвънява часовете. Изградена е от здрави стени, масивни спираловидни стълби, дървени конструкции на мецанина и купол. Няма точни данни за годината на построяването й. Появяват се данни за часовникова кула в писмен вид около XVI век, но се смята, че кулата е построена по същото време на построяването на църквата „Св.Димитрий“ – през 1830г. Тя е построена с дарения от местни търговци и занаятчии. Църквата наистина заслужава внимание – има невероятни икони и фрески, изработен от дърво епископски трон, арка с издялани фигури на Исус и апостолите. В Битоля можете да видите още няколко джамии, останали от османския период, турска баня и стария базар или старата чаршия (в днешно време там се продават хранителни продукти). Днес често посещавани са църквата „Света Богородица“, строена през 1875 година, и католическият храм „Пресвето сърце Исусово“.

Името на град Битоля

В периода 1864 – 1912 г. Битоля е била столица на Битолския вилает, един от трите вилаета в района на Македония. Дори днес, тук се намират голяма част от консулските представителства в Република Македония. Битоля е вторият по големина град в Македония, според броя на жителите. По време на Югославия той е бил един от културните центрове както в Кралство Югославия, така и в СФРЮ. Бащата на турската нация Кемал Ататюрк завършва офицерско училище в Битоля. Някои негови вещи днес се съхраняват в Народния музей. Според Адриан Рум, Битоля произхожда от думата Обителовой – израз, който и до днес се използва в хърватския език, който по време на Средновековието се е използвал за общност на монаси, като семейство т.е. манастир. По същите причини гърците го наричали „Монастири“. Град Битоля е получил името си от големия собственик Тольо, който имал своя собствена крепост близо до днешното битолско село Буково. По времето, когато дошли турците да завладеят тази част на Македония, за да го призоват за борба, на големия собственик Тољо му казвали „Би Тољо до би Тољо“.

Битоля през историята

По време на османското владичество градът се наричал Манастир, който турците и албанците завладели от гърците. След Балканските войни от 1913 г. градът попада под сръбска окупация и отново получава старото име Битоля. Градът има средна годишна температура на въздуха 11.1°, но с големи отклонения през определени години.

Скършената джамия или Якък джамия или Кърък джамия е бивш мюсюлмански храм в град Битоля. Джамията е била разположена в южната част на града, отдалечена от чаршията, на улицата, водеща към Ленския мост. На мястото е построен жилищният комплекс „Грозд“. Местна християнска легенда твърди, че на мястото на джамията е имало християнска църква, посветена на Свети Николай или на Свети Павел. Местните християни посещават храма и палят свещи на източната стена. В 1974 година са проведени археологически разкопки, които обаче не показват наличие на по-ранна сграда. На базата на архитектурата може да се предположи, че храмът е изграден в XVI – XVII век, като пример за провинциален консерватизъм. Името си „Скършена“ дължи на това, че пострадва силно от бомбардировките през Първата световна война, а минарето ̀и е скършено наполовина. Сградата е разрушена в 1974 година, поради лошото си състояние. Върху нея е изградена сградата „Грозд“.

По пътя към Битоля е град Крушево – ски център, разположен високо в планината. Това е родният град на незабравимата поп звезда Тоше Проески, в чиято чест преди 12 години е построена къщата-музей на Тодор Проески. Неизбежно е да не посетите и паметникът „Илинден“, по-известен като „Македониум“, чиято гледка се издига над Крушево, като едно от най-оригиналните художествено-архитектурни произведения и най-известният и комплексен паметник в страната.

В университета нашият професор по български фолклор Петър Динеков учел, че „историческите песни се отличават с по-голяма историческа конкретност и точност, с по-голям реализъм в изображението, но същевременно тяхното съдържание не се покрива напълно с историческите събития…“

Никой не е чувал „Ако отида в Битоля“. Песента придружава всички празненства и важни житейски събития и е преживяла много версии. Сега имате шанса да чуете най-новото от неофициалния химн на Битоля. „Ако отида в Битоля” е дело на легендарния Петър Георгиев – Калица и за мнозина е неформален химн на Битоля. Песента е изпълнена за първи път през 1989 г. от Октет Македония на фестивала Валандово ’89. Известният певец Димитър Андоновски даде нова версия на народната песен, която вече получава много положителни коментари. Част от създаването на песента са неговата колежка, певицата Сара Мейс, която свири на арфа и известната битолска група „Фонтана“.

Песента се отличава с оригинален 7/8 такт и отразява цялата традиция на града и бита на хората от Битоля, от незапомнени времена до днес, което се усеща още в първия коплет:

„Ако отида в Битоля, ще се разходя по Широк Сокак. И аз ще пия кафе на Дембелската чаршия, с умиление ще си спомням младостта…“

Според самия Калица, въпреки че се е подготвял да напише тази песен от години, той я е създал само за пет минути. Тя бе изпята за първи път на „Фолк- фест Валандово“, в изпълнение на октет „Македония“ и печели трета награда на журито.

„Ако одам во Битола

Ќе прошетам по Широк Сокак

А на Дембел чаршија

Кафе ќе се напијам

Младост мило ќе си спомињам…