Световната банка: Приемането на еврото от България през 2025 г. ще е трудно, но не невъзможно

Това се казва в анализ на Световната банка.

Основни условия и предизвикателства

Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1 процента от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната.

През 2015-2020 г. икономическият растеж на България подобри жизнения стандарт на средните и най-бедните 40 процента от домакинствата. Тези подобрения доведоха до значително намаление на бедността през периода с 9,6 процентни пункта (използвайки линията на бедност от 6,85 щатски долара). Въпреки това през 2021 г. тази положително тенденцията беше обърната поради инфлационния натиск и намалените нива на заетост сред неквалифицираните. В сравнително отношение нивата на бедност остават относително високи по стандартите на ЕС. По същия начин неравенството в България е най-високото в ЕС години наред, като през 2021 г. коефициентът Джини е 40,8.

От началото на 2021 г. страната страда от политическа нестабилност и загуби инерция на реформите. Това беше за кратко прекъснато от две краткотрайни редовни правителства, които се опитаха да увеличат усилията си и да изпълнят основните цели на политиката, включително важни етапи съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. И все пак подновените политически сътресения заплашват да върнат страната обратно в спиралата на предсрочните избори с намалено желание за реформи.

Скорошни развития

Въпреки стагнацията на някои от ключовите експортни пазари, българската икономика успя да се задържи благодарение на силното частно потребление. Въпреки това разрастването на икономиката се забави до 1,8 процента през 2023 г., тъй като силното потребление на домакинствата (+5,4 процента) и намаленият принос от отрицателния нетен износ съпътстваха стагниращото държавно потребление и спада на брутното капиталообразуване. Последният спадна с 18,1 процента поради намаляване на запасите, натрупани през 2021-2022 г., и вероятно предпазливостта на бизнеса да реинвестира.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. И все пак номиналните заплати продължиха да нарастват с двуцифрени темпове на годишна база през 2023 г. По този начин ръстът на реалната средна заплата се доближи до 5 процента за 2023 г., надвишавайки растежа на производителността на труда и подхранвайки опасенията относно конкурентната способност на страната.

Растежът на потребителските цени продължи да се забавя през 2023 г., за да достигне 3,8 процента на годишна база до януари 2024 г. Въпреки това дезинфлацията е бавна и средната годишна инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5 процента през 2023 г. След бързото влошаване на фискалната позиция в началото на 2023 г. балансът се подобри по-късно през годината, тъй като мерките за укрепване на събираемостта на приходите дадоха резултат.