Спасителят Йордан Йорданов: Не съм герой!

– Г-н Йорданов, как осмисляте постъпката си дни след като спасихте четирима младежи от ледените води на река Бистрица?

– Не го мисля много. За мен важното е, че ги спасихме и ги закарахме в болницата.

– Какво си спомняте от вечерта на инцидента, когато спасихте тези млади хора?

– Има много бракониери по Балкана, които избиват бременните животни, а сега ловът е забранен. Това ми е като навик – като слизам от горе от планината, винаги наблюдавам диричките по снега. На този, фаталния завой ми направи впечатление, че дирите продължават директно към реката. Нищо повече не се виждаше и бях сигурен, че долу има кола. Спирам малко по-надолу, взех си фенерчето и светнах с него. Гледам колата долу, а фаровете забучени във водата и не дават отражение. Мястото е високо, има около 10-ина метра. Колата се пълнеше бързо с вода, защото задното стъкло много лошо се беше счупило. Те няма как да излязат от купето. И веднага атакувахме – започнахме да трошим стъклата и да ги вадим от колата. Момиченцето беше доста зле.

– Как се държаха младежите през това време?

– Не просто крещяха, а беше страшна работа. Бяха горе-долу до гърдите във вода, тъй като тя много бързо влизаше в колата. Имали са късмета, че сигурно една минута преди да ги видя, са се хвърлили. Просто жив късмет – вечеряли са с Господ, че са съм минал и съм ги забелязал.

– Водата много студена ли беше?

– Водата беше изключително ледена. Сигурен съм, че няма кой да издържи и 5 минути да си държи ръката във водата. Бързахме, защото навън беше минус 10 градуса и рискът от хипотермия беше много голям. Когато ги извадихме, трепереха. Веднага ги вкарах в пикапа, пуснах парното на максимална степен да се стоплят, а жената, която се оплакваше от болки в гърба, я наметнах с едно сухо палто. Разпитвах ги лекичко какво точно е станало. Момичето крещеше от болка по пътя надолу, особено на местата, където имаше дупки. Опитвах се да я успокоявам.

– Как бихте реагирали, ако отново попаднете в същата ситуация?

– Аз нямам друг изход. Постоянно се занимавам с такива проблеми, но просто случаите не са толкова тежки. Все още на никой не му е трепнало окото да вземат една машина и да отидат да нахвърлят пясък на злополучното място. Да сложат луга на гадните завои по пътя Бодрост – Благоевград. Сякаш искат да умре някой човек – това е истината.

– Друг път правило ли ви е впечатление, че този път крие опасности?

– Той отдавна си е проблемен този участък. Обаче на тези завои трябва да се хвърли луга. Реално погледнато, пътят е изчистен – обаче отдолу е замръзнало и изглежда като стъкло. Лугата държи, за да има сцепление, а без нея в завоите се влиза директно на пързалка.

– На мястото на катастрофата има ли мантинела?

– О, не. Преди време правиха ВЕЦ-ове и разкопаха отстрани към реката. Дотогава пътят си беше много добре, но след разкопаването осакатиха банкета отстрани. По време на изграждането на ВЕЦ-овете в реката падна по същия начин един бетоновоз и добре че не загина шофьорът. Абсолютно по същия начин беше с колелата нагоре и беше паднал на абсолютно същото място. Има 5-6 завоя, които са много опасни и нищо не им коства да ги обезопасят. Пак минавах по пътя, понеже има ловни полета и ги пазим от бракониери и храним животните, та видях, че нищо не е направено за обезопасяване на мястото.

– Чухте ли се с младежите след инцидента?

– Чух се днес (б.р. – вчера) с момиченцето, което е настанено в „Пирогов“. Каза, че са излезли рентгеновите снимки и ще трябва да й слагат 8 пирона. Тя всъщност беше най-зле, а на другите им нямаше почти нищо. И с едното пострадало момче си говорих. Той ми каза, че трябвали 7000-8000 лева за тези пирони. Питах ги дали ще се справят и им казах, че ако не им достигат пари, ще се опитам да помогна. Момичето ми беше много благодарно.

– Предполагам, че и с родителите им вече сте разговаряли.

– Родителите са много благодарни, но това е нормално. Кой си мрази децата?! Не вярвам, че има такъв човек. Абе, хората просто си имаха шанс – това е. Истината е, че минах аз по това време. Ако беше минал някой друг, дори нямаше да ги забележи. Хората масово биха си помислили, че някой се е подхлъзнал или просто е спирал. Никой не би се сетил, че колата е долу.

– Чувствате ли се герой?

– Не! Защо да съм герой?! По този път хора в толкова тежко положение не съм вадил, но много пъти съм спирал да помагам. Един е имал проблем с гума, друг се е забивал в завой.

– Вие сте като ангел пазител за този път.

– Ами всеки ден минавам оттам заради ловните полета. Всяко камъче знам къде е паднало и къде не е изчистено както трябва. Всяка дракичка знам, както се казва. Има няколко места, които са много опасни, и трябва изключително много да се внимава по този път. Лошото е, че понякога и да се внимава нищо, не може да се направи, защото става като пързалка. Младежите не са карали бързо, но ето че е станал инцидентът. Опасно е обаче не само през зимата, но и през лятото.

– Според вас българинът обича ли да помага на други хора в трудни ситуации?

– Предполагам, че има хора, които са готови да помагат, но аз видях нещо друго. На една кола, докато ги качвахме младежите, й махнахме, но не спря. Дори не попитаха какво се случва. А ние сме спрели на пътя и се вижда, че нещо става. После дойде друга кола с един приятел и той качи едно от момчетата. Закарахме ги веднага в болницата. Викнах докторите да дойдат с носилката, защото момичето не беше добре с гърба.

– Очаквате ли някаква награда за проявената смелост?

– Не искам никаква награда да ми дават. За какво ми е?! Важното е, че помогнахме на хората да оцелеят.

– Вие изпадали ли сте в такава трудна ситуация, в която сте имали нужда някой друг да ви помага?

– Чак в толкова тежко положение не съм бил. Дано никой никога да не изпада в такава ситуация.