Кинезитерапевт направи черешови градини за чудо и приказ в петричкото село Беласица
-
- март 21, 2024
Иван Коцинов, бившият кинезитерапевт на футболен отбор „Локомотив София“, направи черешови градини за чудо и приказ. Те се намират в село Беласица, Петричко, до границата със СР Македония и са по 5 дка.
Около дръвчетата с плода на любовта цъфтят и зреят типичните за Южна България киви, праскови, смокини и райски ябълки. За да предпази овошките от слани, проливни дъждове и болестите от тях, Иван Коцинов смята да покрие градината си с мембрани.
Така ще ги спаси от априлските снегове и слани, но и когато вали, ще може да бере от плодовете, чиято реколта не бива да се прибира при дъжд, защото плодовете започват да гният.
Заплати
Иван Коцинов напуска футболния отбор, когато се наложило да си плаща, за да ходи на работа, образно се изрази той за времето, когато „Локомотив София“ бе изпаднал във финансова криза.
Първоначално семейството отваря сладкарница в кв. „Младост“ в София, за която с умиление и до днес говорят нейни клиенти. До ден днешен никой не е забравил сладкишите, тортите и кексовете, които сякаш били излезли от кухнята на баба, направени с истинска захар, брашно и яйца, а не от кремчета от прах. Точно по време на този период научих много за хранителната индустрия, сподели кинезитерапевтът овощар. Най-голямата изненада за него била, когато собственик на склад му открил, че съществува и миризма на говежди изпражнения. Те се използвали като съставка към миризливите сирена. Оттогава мнението му за индустриалните скъпи и миризливи сирена коренно се променило.
Бизнесът с домашните сладкиши в сладкарницата приключил, когато намирането на работници ставало все по-трудно и трудно. Въпреки интереса към заведението Коцинов и съпругата му решили да го прекратят, защото не можели да си позволят изцяло да се посветят на него.
Така дошъл ред на черешовата градина, на която той посвещава основно почивните дни, когато не се прибира реколтата, а през останалото време практикува нашумялата юмейхо терапия в София.
Канадски
Тази година за последен път ще гледам от старите сортове череши, сподели Николай Коцинов. Те са останали още от времето на социализма, наследени от тогавашното ТКЗС. Когато раздавали земите, в много от тях останали от черешовите насаждения, обясни овощарят.
Според него тези сортове не са толкова апетитни за нашия пазар, по-бързо се развалят, а и едрината не е подходяща, а вкусът е на „кантар“, мотивира решението си той.
Според него новите сортове, които има, по-дълго издържат на дървото, по-твърди са и и подходящи за транспорт. Коцинов разкри, че всеки плод, ако го оставиш на дървото достатъчно дълго, за да узрее, вкусът му става прекрасен. Като цяло сортовете, които се отглеждат у нас, са канадски, дори и известните като стари. За търговците е важно плодовете да са издръжливи на транспорт, да са едри и твърди, припомни старата истина, че това, което е хубаво за търговците, невинаги съвпада с мнението за вкусно на клиентите.
Прекупвачите ги искат такива твърди, неумиращи, без червеи, засмя се собственикът на черешови градини.
Бяла
Той разказа, че е съхранил от времето на комунизма стария сорт Черна ранна, защото в специализираната литература пишело, че е един от най-добрите опрашители за череши. По същата причина засял и десет корена бяла череша, защото е отличен опрашител. Той обясни, че в Кюстендилско гледат бяла череша заради изкупвач от Италия, който търси бели и розови плодове вероятно заради пазара на Ботуша. Кинезитерапевтът разказа случай от началото на 90-те години, когато в Петричко дошъл италианец, който искал розови череши или да са по-бледи. След това ги сипвал в бидони, пълнел ги с вода и някакъв препарат, след което черешите побелявали.
Черешовите насаждения на Иван Коцинов са от сортовете, които плододават от първи май до средата на юли. Така той покрива целия сезон. Не мога да си позволя да отглеждам само ранни например, защото не мога да намеря толкова много работна ръка, която да прибере реколтата, каза той. Плодовете продава основно на борсата в Карналово. Растителната защита, която провежда, е основно напролет и наесен, като пръска предимно със син камък и вар.
Огньове
Дръвчетата спасяват от замръзване благодарение на племенника, който е в селото и следи метеопрогнозите, които вече са на часове. Досега пазехме овошките с трици, наредени през няколко междуредия. Като звънне алармата в 12 през нощта, че е паднала температурата, отиваш и палиш огньовете, разказа стопанинът.
Затова новите насаждения ще ги покрие с мембрана, така че да стане като оранжерия, която има само покрив, а отстрани е без стени. По този начин ще е открито за достъп на пчели и свеж въздух.
Вино и ракия от киви
Насажденията с киви в Петричко са останали от времето на Тодор Живков, когато през 1988 г. е имало цели блокове с ценните плодове в района. Отляво, точно преди ЖП гарата на Петрич, всичко е било засадено с киви. Отглеждали са го на редове като лозя, но в селските къщи на асми.
Той си има около черешите единично дърво във вид на асма, а отдолу пуска саморасляци. Една от годините не е имал възможност да го изреже и всичко се било отрупало с плодове. Някъде около 300 килограма. Давал на съседи, но плодовете останали. Така направил ракия, която се оказала истински шедьовър. От кивито ставало и много хубаво вино, което ако се пресече навреме, може да остане сладко. Това, при положение че домакините така го обичат.
300 кг всъщност са нищо, защото в района са прибирали тонове от ценния плод, който преди 1989 г. отивал основно за вътрешния пазар.
По-късно насажденията били унищожени, а когато раздали земята през деветдесетте години на 20 в., върху земята около Петрич изникнали офиси, разказа Николай Коцинов.
Въпреки това повечето от къщите в района имат си имат асми с киви.
Поничките имат невероятен аромат
Някои хора в село Беласица и района отглеждат и маслини. „Аз опитвах с маслини няколко пъти, но все ми измръзваха и се отказах“, сподели кинезитерапевтът. За това дръвче е необходим завет и по-студоустойчиви сортове, защото мръзнат при ниски температури, допълни той.
От прасковите има екзотичния сорт, известен като поничка. „Тази праскова е малка, плоска и изглежда къдрава, с малка костилка, ароматът е уникален, вътре плодовете са бели. Като я хванеш, се чупи и е сладка“, обрисува прасковите понички Коцинов. Той предупреди, че тя не става за компот, а само за прясна консумация.Телеграф/Светлана Трифоновска
Be the first to leave a review.
