Законите на Крум Савов: Бербатов да стане шеф на футбола!

Заслепени от лудо­горския блясък сре­щу „Ливърпул“ и чистейки очите си от кал­та, която ни опръска след камъка, хвърлен от Любо Пенев във футболното ни блато, сякаш не можахме да прозрем, че спасение­то наистина е в Господина от Лондон, който живее в Монако.

Разпъван на кръст от свои и чужди обичан и мразен, защото е значим, дори и три го­дини след като изчезна от българския футбол, Дими­тър Бербатов продължа­ва да бъде най-дискутира­ната фигура. Художникът, който рисува и с футбол­ните обувки по съвмести­телство, стои настрана от родината и в буквалния, и в преносния смисъл. Не играе за селекцията ни, не говори пред българ­ските медии, стои далеч от ЦСКА, БфС и Изпълко­ма и се оживява само ако става въпрос за фондаци­ята му „Димитър Берба­тов“. Тъй като притежава чудовищен талант, които в съчетание с природния чар и мъжка харизма го прави любимец навсякъ­де, където се появи, това, което твори в момента на терена, изглежда го задо­волява напълно. В добав­ка с четири-пет милиона, които влизат в банкова­та му сметка в данъчния рай на княжеството, граж­данинът на света от Бла­гоевград си гледа кефа в лукса на Монте Карло. И хич не го еня, че само спо­менаването на името му в бедната и изтерзана Бъл­гария предизвиква рево­люция сред медии, фенове и шефове. Всички раз­брахме, че Лечков е една от причините Бербатов да е футболен невъзвраще- нец, но крайно време е след като е казал Л, да бъде така добър да каже и всичко от А до Я. И също да бъде така добър да из­пълни обещанието си от прощалната пресконфе­ренция през май 2010 г. да се върне „да ни опра­ви футбола“, когато ре­шим, че имаме нужда от това. Е, дойде моментът.

Четвъртите в света след дългогодишно изписване на вежди най-накрая си извадиха очите и се видя, че извън терена никой от тях не става за голяма ра­бота.

Каквото можаха, взеха от футбола – парите, сла­вата и живота. Сега успя­ха да се свалят сами от пиедестала, на който се бяха възкачили, и е вре­ме да си ходят. Колкото и да са се запънали и да стискат властта, видя се, че освен за лично обла­годетелстване и самоза­доволяване на егото за друго не стават.

Колкото и елегантно да изглежда все още Бербатов на те­рена, ако иска да направи нещо велико и извън него, е време да смени екипа с костюм и вратовръзка и да се превърне в краси­вото лице на българския футбол. Защото, каквото и да си говорим, вторият най-голям играч след Сто­ичков е абсолютен длъж­ник на запалянковците и

обще­ството у .нас. И той като всеки умен човек  най-вероятно си е дал сметка, че бляс­кавата му кариера с номер 9 на гърба е до време, а най-хубавите НН години от нея му ми­наха в гурбетчийство и без да е направил нещо велико с националния отбор. Нито изключи­телна победа, нито фу­рор срещу някой гранд, нито дори поне едно участие на европей­ско или световно. И в този смисъл съдба­та му дава шанс да се реваншира на тази велика игра и на своята, на- ¹ дяваме се, все още любима стра­на. В момента, в който вече наисти­на го домързи да разхожда изящния си и експресивен стил на безпощаден голмайстор пред ре­хавите трибуни на отегче­ните принцове и принцеси на княжество Монако, да взима дисагите и да идва да ръководи бедния ни футбол и богатия футбо­лен съюз. Защото може да се окаже, че това е второ­то му призвание.