Законите на Крум Савов: Бербатов да стане шеф на футбола!
-
- декември 3, 2014
Заслепени от лудогорския блясък срещу „Ливърпул“ и чистейки очите си от калта, която ни опръска след камъка, хвърлен от Любо Пенев във футболното ни блато, сякаш не можахме да прозрем, че спасението наистина е в Господина от Лондон, който живее в Монако.
Разпъван на кръст от свои и чужди обичан и мразен, защото е значим, дори и три години след като изчезна от българския футбол, Димитър Бербатов продължава да бъде най-дискутираната фигура. Художникът, който рисува и с футболните обувки по съвместителство, стои настрана от родината и в буквалния, и в преносния смисъл. Не играе за селекцията ни, не говори пред българските медии, стои далеч от ЦСКА, БфС и Изпълкома и се оживява само ако става въпрос за фондацията му „Димитър Бербатов“. Тъй като притежава чудовищен талант, които в съчетание с природния чар и мъжка харизма го прави любимец навсякъде, където се появи, това, което твори в момента на терена, изглежда го задоволява напълно. В добавка с четири-пет милиона, които влизат в банковата му сметка в данъчния рай на княжеството, гражданинът на света от Благоевград си гледа кефа в лукса на Монте Карло. И хич не го еня, че само споменаването на името му в бедната и изтерзана България предизвиква революция сред медии, фенове и шефове. Всички разбрахме, че Лечков е една от причините Бербатов да е футболен невъзвраще- нец, но крайно време е след като е казал Л, да бъде така добър да каже и всичко от А до Я. И също да бъде така добър да изпълни обещанието си от прощалната пресконференция през май 2010 г. да се върне „да ни оправи футбола“, когато решим, че имаме нужда от това. Е, дойде моментът.
Четвъртите в света след дългогодишно изписване на вежди най-накрая си извадиха очите и се видя, че извън терена никой от тях не става за голяма работа.
Каквото можаха, взеха от футбола – парите, славата и живота. Сега успяха да се свалят сами от пиедестала, на който се бяха възкачили, и е време да си ходят. Колкото и да са се запънали и да стискат властта, видя се, че освен за лично облагодетелстване и самозадоволяване на егото за друго не стават.
Колкото и елегантно да изглежда все още Бербатов на терена, ако иска да направи нещо велико и извън него, е време да смени екипа с костюм и вратовръзка и да се превърне в красивото лице на българския футбол. Защото, каквото и да си говорим, вторият най-голям играч след Стоичков е абсолютен длъжник на запалянковците и
обществото у .нас. И той като всеки умен човек най-вероятно си е дал сметка, че бляскавата му кариера с номер 9 на гърба е до време, а най-хубавите НН години от нея му минаха в гурбетчийство и без да е направил нещо велико с националния отбор. Нито изключителна победа, нито фурор срещу някой гранд, нито дори поне едно участие на европейско или световно. И в този смисъл съдбата му дава шанс да се реваншира на тази велика игра и на своята, на- 1 дяваме се, все още любима страна. В момента, в който вече наистина го домързи да разхожда изящния си и експресивен стил на безпощаден голмайстор пред рехавите трибуни на отегчените принцове и принцеси на княжество Монако, да взима дисагите и да идва да ръководи бедния ни футбол и богатия футболен съюз. Защото може да се окаже, че това е второто му призвание.
Be the first to leave a review.
