Позата hog-tie ли доведе до смъртта на Чората?

В медицинската литература все повече акцентът е върху реакция на организма към стреса при задържане, твърдят експерти

Дали и Пламен Пенев е починал от задушаване при ареста, ще кажат съдебните медици

Позата hog-tie, макар и регламентирана в инструкцията за използване на помощни средства от органите на МВР, се оказа фатална за благоевградчанина Ангел Димитров – Чората. Точно в тази поза, която е поставяне на човек в позиция с лице надолу към земята и ръце, фиксирани една към друга зад тялото му на гърба, на 10 ноември 2005 г. почина при задържане по време на полицейска акция Чората. Поставянето му в hog-tie в комбинация с други фактори е довело до позиционна асфикция и последвала смърт.

Дали и 58-годишният Пламен Пенев е починал на 30 декември м.г. в Стара Загора при задържане от полицията в същата поза от задушаване, притиснат към земята от петима полицаи, ще стане ясно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза. Прокуратурата не изключва сред възможните версии механична асфикция.

Точно около тази поза се заплете делото срещу петимата благоевградски полицаи, обвинени за смъртта на Чората.

На 10 ноември 2005 г. началникът на РЗБОП при ОДМВР – Благоевград, издава заповед за специализирана полицейска операция след постъпила чрез СРС информация, че Ангел Димитров – Чората държи и разпространява наркотични вещества и склонява жени към проституция. Сформирани са три групи от полицейски служители – по задържане на Чората, по претърсване на семейния му хотел и по претърсване на жилището, в което живее на семейни начала с майката на 5-годишния си син. На всички служители е проведен инструктаж.

В състава на групата, имаща за задача задържането и извършването на обиск на Димитров, са майор Мирослав Писов, началник-група в РЗБОП – Благоевград, капитан Иво Иванов, старши лейтенант Борис Механджийски от РЗБОП – Благоевград, и главните сержанти Георги Калинков и Янко Граховски.

Около 20,46 ч Чората се намирал на ул. „Дойран” в колата на брат си. Спрял под светеща улична лампа пред кооперация, в която живеели 16-годишната му интимна приятелка и сестра й.

Момичето се показало на прозореца и говорило с Чората, който седял на шофьорското място и свалил предното ляво стъкло. Двамата се разбрали да се видят по-късно същата вечер около 22 – 22,30 ч. Когато потеглил, автомобилът му бил настигнат и засечен от полицейски, с който се придвижвала групата по задържане. Механджийски подал през левия заден прозорец сигнал за спиране със споппалка. Чората, без да изключи двигателя, излязъл от колата, а към него се насочили Граховски, Калинков и Механджийски. На около 1 – 2 метра от колата полицаите направили опит да закопчаят ръцете му, но не успели, а той опитал да се отскубне, оказал съпротива, при което изпаднало якето му и други лични вещи. Все пак полицаите успели да извият ръцете му назад и да му поставят белезниците, после принудително го поставили на земята по корем в позата hog-tie. Минути по-късно починал. Цялото действие се развива за десетина минути.

Следват 16 г. съдебни дела срещу петимата полицаи. Обвинението бе променяно няколко пъти – от умишлено убийство с особена жестокост, през умишлено убийство, тежка телесна повреда, довела до смърт, до убийство по непредпазливост.

Спорните обстоятелства бяха дали той е оказал съпротива при задържането, в кой момент били поставени белезниците и в каква позиция на тялото, бил ли е притискан след полагането му на земята, викал ли е, че се задушава, и налице ли е причинна връзка между поведението на полицаите и настъпилата смърт. Делото премина през много обрати и редица различни военни съдебни състави в София и Пловдив. Няколко пъти стига до последна инстанция – ВКС, после отново бе връщано, случаят стигна и до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Съдебните решения на различните инстанции бяха от 18 г. затвор до пълно оневиняване на полицаите, като съдебномедицинските експертизи за причините за настъпилата смърт бяха най-важните доказателства за произнасяне на различните присъди.

Първоначално приетата причина за смъртта – тежка черепно-мозъчна травма и разкъсване на аортата, категорично е отхвърлена от съда. При реаутопсиране на трупа се изгубиха пък хистологични препарати, взети от органите. Това бе петорната експертиза на екип, воден от известния съдебен медик проф. Стойчо Раданов. Тогава бе образувана предварителна проверка на вещо лице, което пред съда съзнателно е дало невярно заключение.

От тази преписка се вижда, че са били установени данни за извършено престъпление, но наказателно производство не е образувано поради смъртта на проф. Стойчо Раданов. Той бе намерен обесен на 17 октомври 2008 г.

Следващите експертизи сочат, че всички травматични увреждания по тялото на Чората са с повърхностен характер и нито едно от тях няма отношение към смъртта, не е нанасян продължителен побой, каквито подозрения имаше в началото. Физическата сила е била преустановена след поставяне на белезниците.

Следващите съдебномедицински експертизи обаче сочат като причина за смъртта позиционна асфикция – притискане на тялото от самото тегло, което упражнява натиск. Позата, която, макар и да не е животозастрашаваща сама по себе си, води до ограничаване на дишането, което според различните автори стига до приблизително 13%. Съдът приема няколко допълнителни утежняващи фактора – тежките плеврални сраствания, които намаляват механично подвижността на белите дробове и влияят върху дихателния процес, химосидерозата на белите дробове, която намалява дихателния капацитет и се свързва със стари микрокръвоизливи в белия дроб, разширения и препълнен стомах, който в позиция на тялото по корем е довел до притискане на диафрагмата, наднорменото тегло, кървенето от носа и устата, емоционалния стрес, в който се е намирал Чората при задържането и употребата на кокаин.

Позиционната асфикция е механично блокиране на дихателните функции на база на недостиг на кислород до мозъка. Тя се получава при притискане на снагата, води до силна затрудненост и дори до невъзможност за дишане. Експертите са изяснили, че това може да бъде както от чуждо въздействие, така и от самото тегло на тялото, което също упражнява натиск.

Вещите лица в хода на делото са разяснили, че в съвременната медицинска литература все повече се налага терминът „асфикция при задържане”, а не „позиционна асфикция”. Експертите са отбелязали, че съвременното разбиране за позиционна асфикция в голяма степен е видоизменено, тъй като акцентът се поставя върху реакцията на организма към стресова ситуация, а не толкова върху позицията на тялото. При реакцията на стресова ситуация организмът страда не само от недостиг на кислород, но и от т.нар. съдосвиващ ефект, вследствие на който намалява още повече оросяването на жизненоважни органи.

Полицаите прекараха 8 месеца в затвора – имаха присъди по 7 г. лишаване от свобода. Докато бяха зад решетките обаче, те и главният прокурор поискаха възобновяване на делото.

След пълното изясняване на механизма за настъпилата смърт ВКС излезе с окончателно решение през март 2021 г. Той се произнесе, че са виновни за извършено непредпазливо убийство чрез бездействие. То се е изразило в това, че след като сложили белезниците на Чората и го свалили на земята, не са предприели необходимите действия за опазване на живота му, макар че той многократно е викал, че се задушава. Върховните съдии приеха, че за извършеното престъпление е изтекла давността за наказателно преследване, поради което петимата са признати за виновни, но не са наказани.

В мотивите се казва, че след като са възприели виковете на пострадалия, са били длъжни да вземат всички предпазни мерки, така че да попречат на настъпването на смъртта – например да го обърнат по гръб или настрани, да го изправят и дори да му свалят белезниците.