Модата на кукерите в село Крупник е вечна

Наричат община Симитли „Древната земя на кукерите”. И с пълно право. Но какво да кажем за симитлийското село Крупник? Тук е епицентърът на древната земя на кукерите. И това е самата истина. Призната дори от жителите на другите населени места в общината. Защото все повече са къщите, в които има поне по един кукер. И не само мъже и младежи обличат кожите тук, а и много жени и девойки. Истинска кукерска война се вихри в населеното място през целия месец декември. Стотици обличат кукерските премени, окачват чановете върху тях и правят шествия по селските улици. Всеки иска да е най-атрактивен в представянето си, да е най-иновативен при разиграването на актуални проблеми. А земята, горката земя, се люлее, та чак огъва под тежестта на танците им. Но няма как да е другояче, че само така кукерите могат да изгонят злото да избяга надалеч. Село Крупник отдавна държи първенството за най-красиви кукери, в селището са едни от най-колоритните старци, както и някои от най-емблематични мечки в община Симитли, а и в цялата страна. Традицията на кукерството тук е жива, към мъжете се присъединяват и много деца и юноши. Родители обличат в кожи дори своите бебета, които са на по 3-4 месеца. „Да си кукер е призвание, тръпката от това да облечеш кожите и да играеш за здраве и благоденствие не може да се опише с думи“, твърдят местните хора. И за това никак не е случайно, че в центъра на населеното място в края на миналата година монтираха огромна дървена фигура на кукер. Необходими бяха усилията на 7-8 мъже, за да се постави новата придобивка на местните хора на мястото й. Фигурата е висока 2,60 метра, изработката е на Васил Говедарски. Всеки гост на селото може да се снима до тази красива дървена скулптура.

Нищо не спира кукерите тук – нито трудностите на всекидневието, нито ковид пандемията, нито високите цени на стоки и услуги. Първият ден от новата година си остава събитие № 1 за Крупник и за неговите жители! Стотици са тези, които излизат по улиците на Сурва, а няма човек, който да остане равнодушен към тази феерия на красиви костюми, причудливи маски, страшни сурати, пъстри народни носии, танци и звук на чанове. Идват и доста гости от страната, за да видят кукерското шоу в община Симитли. „Толкова народ не са се събирали в миналото на първомайските манифестации. Яйце няма къде да падне, такава блъсканица е, но си струва“, категорични са по-възрастните крупничани.

Специално за Сурва много гурбетчии се прибират в родния си край. Защото са запалени кукери и нямат търпение да облекат кожите премени. За да прогонят с кукерски танци злото и дявола. От няколко години местни хора отглеждат стада с пръчове, за да може от тях да се правят кукерски костюми с дължина на косъма над 80-90 сантиметра. А никак не са лесни организацията и поддържането на една кукерска група. То не е само да излезеш един ден в годината. Подготовката отнема много повече време. Всяка дружина си има касиер. Работата му е отговорна, защото събира парите, които се даряват на сурвакарите. Но поне не носи тежките кожи и звънци. Всяка махала разпраща емисари из цялата страна да търсят качествени кожи за кукерските костюми. Обикалят и най-затънтените краища на България, за да спазарят стоката. Има кожи, които са с дължина на косъма над 90 сантиметра и удрят цена от 5000 лева. На практика най-хубавите кукерски костюми от кози кожи стига до цена от 15 000-20 000 лева. „Не всичко от една кожа влиза в костюма. Избират се най-добрите парчета. Нерядко ти трябват 10-15 кожи за цял костюм“, разкриват мъжете в Крупник.

Те не одобряват, че все по-често в други краища на страната се изменя традицията. Там се правят премените не от кожи, а от дървени конструкции, върху които лепят докови дрехи, а отгоре слагат мъх, листа, шума, мъниста, капачки, пера. „Вярно, че са скъпи кожите, но трябва да съхраним традицията. И ние имаме скандали с жените, че харчим толкова пари, но след първата година свикват и стават кротки. Просто разбират, че да си кукер е начин на живот“, уверяват кукерите.

Така че в първия ден на новата 2024 година в Крупник на мода за кой ли път ще са страховитите маски. Не, няма да има маскен бал, а невероятен, пъстър, красив, запомнящ се, вдъхновяващ кукерски маскарад! Ще има маски, които скриват лицата, но пък показват душите на тези, които ги носят. Страшните маски на кукерите, на тези мъже, жени и деца, които веднъж сложили кукерските премени и чановете, преминават в този магичен свят на кукерството! Както е казал един чужд писател и журналист: „Нашите маски ни предават. Те разкриват нашата същност”. И това важи с пълна сила за крупнишките кукери, чиито маски разкриват техните страсти и любов към кукерската традиция, които остават за цял живот!